Брюксел очаква по-бързо възстановяване на ЕС от коронакризата

ЕК предупреди, че темповете на растеж в ЕС ще продължат да са различни

В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94% през тази година, преди леко да намалее до 93% през 2022 г.
В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94% през тази година, преди леко да намалее до 93% през 2022 г.
В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94% през тази година, преди леко да намалее до 93% през 2022 г.    ©  Reuters
В ЕС съотношението на публичния дълг към БВП се очаква да достигне най-високата си стойност от 94% през тази година, преди леко да намалее до 93% през 2022 г.    ©  Reuters

Европейската комисия (ЕК) подобри значително очакванията си за възстановяването на икономиката на съюза от корона кризата на фона на увеличаването на ваксинацията и разхлабване на ограниченията. Брюксел обаче предупреждава, че темповете на растеж ще продължат да се различават в рамките на ЕС, но до края на 2022 г. икономиките на всички държави се очаква да достигнат предпандемичните нива.

Според пролетната икономическа прогноза за 2021 г. икономиката на ЕС ще нарасне с 4.2% през тази година и с 4.4% през следващата. Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се предвижда да бъде съответно 4.3 и 4.4%.

ЕК очаква по-голямо повишение на БВП и в България през тази година - 3.5% при прогноза през зимата за 2.7%. За следващата година обаче предвижданията са намалени от 4.9% на 4.7%.

През миналата година европейската икономика се сви с над 6%, а сектори като туризъм и услуги продължават да изпитват проблеми. След слабото начало на тази година и влизането отново в рецесия на ЕС и еврозоната увеличаването на броя на ваксинираните и облекчаването на мерките срещу пандемията от коронавирус дават надеждите за по-бързо възстановяване. Брюксел предвижда, че ръстът ще се движи от частното потребление, инвестициите и нарастващото търсене на износ от ЕС заради глобалното възстановяване.

Очакванията са догодина публичните инвестиции като дял от БВП да достигнат най-високото си равнище за повече от десетилетие. Предстои Брюксел да одобри и националните планове за възстановяване, които ще бъдат финансирани със средства от възстановителния фонд в размер на 750 млрд. евро.

Високи рискове

ЕК отбелязва, че рисковете, свързани с перспективите, са високи и ще останат такива, докато продължава да има негативни ефекти от пандемията върху икономиката. Прогнозата може да подценява склонността на домакинствата да харчат или да запазят високо равнище на буферни спестявания.

Друг важен фактор е кога правителствата ще оттеглят финансовата си подкрепа - ако е преждевременно, би могло да застраши възстановяването. От друга страна, забавеното оттегляне би могло да доведе до изкривявания на пазара и неефективни компании да продължат да действат.

По-големият световен растеж, особено в САЩ, би могъл да има по-сериозно положително въздействие върху европейската икономика от очакваното. По-силният ръст на БВП в САЩ обаче би могъл да повиши доходността на американските държавни облигации, което да доведе до хаотични корекции на финансовите пазари, които биха засегнали силно задлъжнелите бързо развиващи се пазарни икономики с високи дългове в чужда валута.

Безработицата остава притеснителна

Условията на пазара на труда бавно се подобряват след първоначалното въздействие на пандемията. Заетостта нарасна през втората половина на миналата година, а безработицата спадна от най-високите си стойности в повечето държави. Пазарите на труда обаче ще се нуждаят от време, за да се възстановят напълно, тъй като има възможност работното време да се увеличи, преди дружествата да наемат повече работници, смятат от ЕК. Брюксел предвижда нивото на безработица в ЕС да бъде 7.6% през 2021 г. и 7 % догодина. За еврозоната очакванията са за съответно 8.4% и 7.8%. Като цяло нивото на безработица ще остане по-високо от това отпреди кризата.

По-висока инфлация

Инфлацията рязко нарасна в началото на тази година поради поскъпването на енергията и редица временни технически фактори. Допълнителен ефект оказаха също отмяната на намаляването на ДДС и въвеждането на данък върху въглеродните емисии в Германия. По-високите цени на петрола ще продължават да се отразяват на тези на енергията, а промените в ставките на ДДС пораждат значителни колебания в равнището на цените в сравнение със същия период на миналата година.

Предвижданията са инфлацията в ЕС да се ускори до 1.9% през тази година и 1.5% през следващата, а в еврозоната да е леко по-ниска за същия период.