Заради въшни фактори държавата се финансира все по-скъпо от вътрешния пазар
На аукциона за 7.5-годишните ДЦК в понеделник доходността е достигнала 1.33% при 0.49% през ноември миналата година
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Българското правителство започва да се финансира все по-скъпо на вътрешния пазар, като засега факторите за това са предимно външни. От една страна, това са нарастващите рискове около войната в Украйна и ефектите й върху икономиките на държавите от ЕС, а от друга, очакванията за повишение на лихвите в еврозоната. Всичко това покачва доходността на бенчмарк емисиите на Германия, а оттам и на всички други държави, чийто дълг се оценява с рискова премия над този на най-стабилната икономика в Европа.
По-скъпо от очакваното
На проведения аукцион за 7-годишни ДЦК в понеделник доходността достигна 1.33%, при лихвен купон 0.25%. Това надхвърли предварителните очаквания за доходност около 0.9-1%, базирани на спредовете от аукциона седмица по-рано на тригодишни книжа. За това допринесе и по-ниският интерес - при предложено количество 500 млн. лв. първичните дилъри са направили поръчки за близо 600 млн. лв., което е коефициент на покритие 1.20. Последното също се дължи на несигурната глобална среда според представители на пазара. На аукциона през ноември, когато Министерството на финансите отвори тази емисия със същите параметри, доходността беше 0.49%.
Все пак, изглежда, пазарът отчита и влошаване на позицията на самото българско правителство, тъй като спредът спрямо германските държавни облигации със същия матуритет се разширява. Ако през ноември той беше 97 базисни точки, в понеделник вече е достигнал 114. Това е разликата в доходността на българските държавни облигации в сравнение с германските и е основен измерител за риска като оценка от инвеститорите, срещу който те изискват по-висока премия. Доходността пък е функция от цената и купона на облигациите - колкото по-ниска е постигнатата цена на аукциона, толкова по-висока е доходността на книжата, а емитентът, в случая България, ще плаща по-скъпо.
В понеделник при постигнатата доходност 1.33% платената средна цена от купувачите е 92.68 лв., но в бъдеще на падежа те ще получат 100 лв. Същевременно пък за държавата това означава, че макар емисията да е номинално за 500 млн. лв., сега тя ще получи едва 463.4 млн. лв. Според данните от БНБ най-агресивните поръчки, които са останали неодобрени, са били дори за 1.55%.
На аукциона в понеделник с най-голям дял на покупките са банките - 84.1%, като участието им не е изненада на фона на високата им ликвидност. В края на седмицата в тях ще постъпят и над 800 млн. евро, тъй като падежира емисия по външния дълг за 1.25 млрд. евро, чиито основни притежатели са те. По-странна е пасивността на пенсионните фондове, въпреки че емисията е сравнително дългосрочна. Възможно обяснение е те да си пестят ресурса за международна емисия или емисии на правителството, тъй като те по презумпция са с по-голям обем и по-ликвидни.
Какво бута доходността нагоре
В момента за по-високите нива на доход и рискова премия си има причини. Първата е войната в Украйна, която вдигна геополитическия риск не само в Европа и в региона на България. Ръстът на инфлацията и очакванията за по-високи лихви на централните банки също карат инвеститорите да искат по-висока доходност не само тук, но и в Европа. Миналата седмица Федералният резерв на САЩ повиши лихвата с 0.25 пункта (до 0.25-0.5%) и обяви, че до края на годината ще направи считаните за шокиращи до скоро още 6 повишения. Вече изказвания на американски централни банкери намекват и за възможни покачвания с по 0.5 пункта наведнъж.
Очаква се Европейската централна банка също да тръгне в тази посока в края на годината, макар заради икономическите ефекти от войната в Украйна това да разколебава малко ръководството й. От централата във Франкфурт засега не дават ясни сигнали кога ще се случи това, но според валутните суапове на паричните пазари, следени от Bloomberg, това може да се случи и през тази година - един или два пъти с по 0.25%. В момента лихвата на ЕЦБ по поддържаните при нея сметки от банките е минус 0.5%, като тя е на негативна територия от 2014 г.
През тази година още преди войната правителството на България заложи рекордните 7.3 млрд. лв. дълг, което може да се счита за още една причина инвеститорите да поискат по-висока доходност, за да финансират държавата. Доходността по държавният дълг също така е индикатор и за очакванията на инвеститорите за лихвите в дългосрочен план, които ще се плащат от частния сектор по кредити и депозити.
С емисията от понеделник държавата е набрала през тази година 1 млрд. лв. Със заложените в бюджета за 2022 г. 7.3 млрд. лв. трябва да се рефинансират падежиралите през годината книжа и да се покрие планираният дефицит за годината. Предвид търсенето такова голямо финансиране предлаганите ДЦК за местни институции вероятно няма да са достатъчни и почти със сигурност България ще излезе и на чуждите пазари.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.