НСИ ревизира икономическия растеж за първо тримесечие от 4.5% на 4%

НСИ не публикува отделно данни за ползвания от нея дефлатор, как го изчислява и какви допускания ползва. Все пак съществената му промяна му със задна дата е странна, тъй като и по време на изготвянето на експресните оценки данните за потребителската и производствената инфлация са налични.

Като компоненти най-голяма част от новата по-висока стойност на БВП идва от бруто капиталообразуването (част от което е споменатото изменение на запасите). В пресните данни то вече е 6.5 млрд. лв., или с над 1.8 млрд. лв. повече. Покачване обаче има и при крайното потребление, което е с 250 млн. лв. надоре до 26.6 млрд. лв., както и при нетния износ, където отрицателното салдо се свива с 425 млн. лв. до -295 млн. лв.

Тук идват и още две мистерии. Първата: данните за вноса на стоки и услуги са ревизирани надолу с над 500 млн. лв. до 24.96 млрд. лв. Те в голямата си част се базират на информация от митническите декларации, така че разминаването може да се обясни най-вече с оценки за услуги за чужди граждани и фирми като туризъм и транспорт. А вторият проблем е, че при данните за износа макар да няма съществена промяна номинално, реалният ръст се понижава от 11.8% на 6.5%. А това загатва, че вероятно голямата промяна на дефлатора е продиктувана от различни експортни цени в някоя стокова група с голяма тежест.

Кой се презапасява

Най-необясним обаче остава моментът с изненадващо появилите се запаси. Едно възможно обяснение е просто, че предвид растящите цени и несигурността около войната фирмите увеличават складовите наличности от материали, за да подсигурят производството си. Реално завишени стойности на ръста на запасите има и в предходните две тримесечия, а и в последното издание на своя "Икономически преглед" и БНБ загатва за подобна тенденция. "Ускоряването на растежа на кредита за нефинансови предприятия отразява главно значителното поскъпване на суровините и материалите за производство и свързаната с това необходимост от кредитен ресурс за оборотни средства и за поддържане на запаси", пише в анализа на централната банка.

Друго възможно обяснение конкретно за началото на 2022 г. е блокираният износ на зърно. В началото на войната правителството първо негласно с административно протакване, а после и с намерение да изкупи голяма част от реколтата, задържа експорта, като в началото на март оценките на наличностите по складове бяха за 2.8 млн. тона. Тези запаси, както и преоценяването им по растящи цени, може да обяснят поне частично голямото число. А друго възможно обяснение е, че покрай разразилата се краткотрайна паника по бензиностанциите, е възможно търговците на горива и рафинерията да са увеличили временно запасите си, за да посрещнат евентуален нов бум в търсенето.

Естествено е възможно и да има и наслагване от тези, а и други фактори. Дори и така обаче остава неясно защо това не е уловено от данните до 17 май и какво ново като информация е постъпило в последните няколко седмици. Като цяло темата за качеството на статистическите данни периодично изниква и макроикономическите експерти често изразяват резерви към ползваните допускания и сезонното изглаждане на данните. Според тях при мащабни промени като пандемия и война е възможно иначе умерени изкривявания да станат и още по-съществени. Например ако се гледат неизгладени данни растежът на годишна база е 5%.