Инфлацията вече е по-висока от тази преди световната финансова криза

• Криворазбраната актуализация
• Централните банки започват най-мащабното покачване на лихвите за последните 20 години

Цените растат във всички развити икономики заради войната, нарушените вериги на доставки и разхлабената парична политика на големите централни банки. В същото време очакванията за икономиката са тя да забави темпа си на растеж, като нарастват предупрежденията и за стагфлация.

Всичко поскъпва, най-осезаемо горива, зърнени храни и олио

Двигател на поскъпването в България продължават да са енергийните източници, транспортът и храните. Спрямо април потребителските цени са се покачили с 1.2%. Измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ е сравним с данните на останалите страни от ЕС), инфлацията на годишна база през април също се покачва и достига 13.4%.

Подобно на предходните месеци, най-осезаем е ръстът на цените при горивата - 148.7% на природния газ и 51.1% поскъпване на бензин и дизел, растителни и животински мазнини (41.1% спрямо май 2021 г.) и хляб и зърнени култури (30.7%). На практика обаче статистиката отчита инфлация в почти всички наблюдавани сектори с изключение на продажбите на някои видове техника и застраховки за дома.

Очаквания за още по-високи цени, БНБ предупреждава за риск от инфлационна спирала

България е във валутен борд и не може да провежда собствена парична политика и в същото време като малка и отворена икономика лесно "внася" инфлационните процеси отвън. През май инфлацията в еврозоната продължава да пълзи нагоре и вече достига рекордните 8.1%. Европейската централна банка обяви, че възнамерява да вдигне лихвените проценти с четвърт пункт през юли, последвано от по-голямо повишение два месеца по-късно. Междувременно обаче растат и опасенията на инвеститорите, че ЕЦБ не може да повиши лихвите и едновременно с това да държи под контрол цените на облигациите на най-уязвимите членове на валутния съюз.

В същото време, след като през април САЩ отчетоха лек спад на инфлацията до 8.3%, през май тя отново се покачи до 8.6%. Федералният резерв вече започна да покачва основния си лихвен процент през март, а оттогава той беше повишен два пъти с общо 0.75 пр.п. Очакванията са за ново увеличение на основната лихва в сряда вечерта.

На този фон повечето прогнози на икономистите са ръстът на потребителските цени в България да продължи да е много над средния в еврозоната. "Инфлацията от изолирана в отделни групи става широкообхватна и ставайки широкообхватна, тя се пренася обратно в цените на труда и има огромен риск за навлизане в инфлационна спирала", предупреди преди седмица подуправителят на БНБ Калин Христов.

Преди ден подобно предупреждение отправи и управителят на централната банка Димитър Радев, визирайки и готвената актуализация на бюджет 2022, с която правителството възнамерява рязко да увеличи пенсиите и да понижи някои данъци в опит да компенсира частично доходите на населението заради растящата инфлация за сметка на допълнителен ръст на номиналния дефицит и дълг.

"От позицията на БНБ и с оглед целите за овладяване на инфлацията много е важно страната да не поема значителни допълнителни постоянни разходи, срещу които не стоят постоянни приходи. Има две групи от рискове, свързани с подобен подход: (1) опасност от инфлационна спирала; и (2) необходимост от болезнени фискални корекции в недалечно бъдеще, независимо дали това ще стане по линия на приходите, т.е. чрез увеличение на данъците, или чрез орязване на разходите. Наред с външните фактори това би довело до една значително по-комплицирана макроикономическа среда за българските банки", посочи Радев.