Войната в Украйна е увеличила забавянето на глобалната икономика, която сега навлиза в период, който може да се превърне в "продължителен период на слаб растеж и повишена инфлация", заяви Световната банка в своя доклад за глобалните икономически перспективи. Ситуацията може да се влошава още, като това до голяма степен зависи от решенията, които се взимат в Москва.

В доклада на банката се казва, че днес глобалните условия са подобни на тези от 70-те години на миналия век, когато са били необходими рязко повишаване на лихвените проценти, за да се контролира инфлацията. Тези покачвания на лихвените проценти предизвикаха глобална рецесия и поредица от дългови кризи в развиващите се икономики тогава. Докато шокът в цените на суровините досега беше по-слаб, по-нататъшното покачване на цената на стоките и продължаващите огнища на Ковид-19 могат да доведат до по-рязко увеличение на лихвените проценти, което би повишило риска от по-широка дългова криза.

Макар и да има прилики с условията тогава, има и важни разлики. Най-голямата е силата на щатския долар и като цяло по-ниските цени на петрола. Освен това трябва да се спомене и като цяло по-силните баланси на големите финансови институции.

Стагфлация

"Опасността от стагфлация е значителна днес", смята президентът на Световната банка Дейвид Малпас. "Намаленият растеж вероятно ще се задържи през цялото десетилетие поради слабите инвестиции в по-голямата част от света. Тъй като инфлацията сега е на високо ниво от няколко десетилетия в много страни и предлагането се очаква да расте бавно, съществува риск инфлацията да остане по-висока за по-дълго", казва Малпас в предговора преди доклада. Между 2021 и 2024 г. се предвижда темпът на глобалния растеж да се забави с 2.7 процентни пункта, което е повече от два пъти забавянето, наблюдавано между 1976 и 1979 г.

Очакванията на институцията са ръстът на БВП да се забави от 5.7% през 2021 г. до 2.9% през тази. Това е значително намаление спрямо предходната прогноза от януари до 4.1%.

Айхан Косе, директор на отдела на Световната банка, който изготвя прогнозата, каза пред репортери, че съществува "реална заплаха", че по-бързото от очакваното затягане на финансовите условия може да тласне някои страни към вида дългова криза, наблюдавана през 80-те години.

Централните банки по света повишават бързо лихвите при най-масовото затягане на паричната политика от повече от две десетилетия. През трите месеца до края на май паричните власти обявиха над 60 повишения на лихвите, а се очакват повече през следващите месеци.

За да намалят рисковете, политиците трябва да работят за координиране на помощта за Украйна, да стимулират производството на храни и енергия, смята Малпас. Освен това те е необходимо и да избягват ограниченията за износ и внос, които могат да доведат до по-нататъшни скокове в цените на петрола и храните. Той също така призова за усилия за засилване на облекчаването на дълга, като предупреди, че някои страни със среден доход са потенциално изложени на риск. Според президента ключово ще е и засилване на усилията за ограничаване на COVID, както и ускоряване на прехода към нисковъглеродна икономика.