БНБ понижи прогнозата си за ръста на икономиката до 1.9% през тази година

Европейската комисия пък ревизира очакванията си нагоре до 2.8% за БВП и 12.5% за инфлацията

ЕК прогнозира по-умерено увеличение на заплатите през 2023 г., което ще доведе до по-бавен растеж на потреблението

Вера Денизова

ЕК прогнозира по-умерено увеличение на заплатите през 2023 г., което ще доведе до по-бавен растеж на потреблението © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

БНБ понижи очакванията си за ръста на българската икономика през тази година до 1.9%. Това е ревизия с 0.2 процентни пункта надолу спрямо мартенската прогноза на институцията и се дължи най-вече на очаквания за по-малко инвестиции и за отрицателен нетен принос на износа. За сметка на това обаче според икономистите частното потребление ще продължи да расте и тази година, макар и с малко по-нисък темп спрямо предходната заради растящата инфлация.

В прогнозата им обаче не са включени негативните ефекти, свързани с евентуален недостиг на енергийни ресурси като газ, петрол или ядрено гориво. Рисковете пред изпълнението й пък са свързани с допълнително влошаване на глобалната икономическата конюнктура.

Рисковете

Подобно на други институции, БНБ ревизира доста по-чувствително прогнозата си за ръст на икономиката през следващата година - с 2.2 процентни пункта до 1.7%. Основната причина - риск от влошаване на глобалната икономическа среда. Това според БНБ може да се случи, ако има по-продължително или рязко повишение на цените на суровините заради войната в Украйна, която може да предизвика техния недостиг. При евентуален недостиг на природен газ или петрол в Европа заради прекратяване на доставките от Русия българската икономика ще изпита по-силни негативни шокове.

Другият риск за влошаване на глобалната икономика е свързан с рязкото вдигане на основните лихви в САЩ и в еврозоната, което в комбинация с негативните ефекти от войната ще доведе до допълнително забавяне или спад на икономическата активност в основните търговски партньори на България. Допълнително, по-високи лихви по кредити и депозити, предизвикани от по-значително затягане на паричната политика на ЕЦБ, биха имали като краен ефект по-малко потребление и инвестиции.

Инфлацията - още по-нагоре

Очакванията на БНБ са в края на годината инфлацията в страната, измерена през хармонизирания индекс на потребителските цени, да достигне 14.7% и на практика за това ще допринасят всички стокови групи. От банката допускат, че показателят може да надхвърли и 20% в зависимост от колебанията на цените на суровините на международните пазари, увеличението на някои административно определяни цени, поява на сигнали за засилване на връзката между увеличение на заплати и на цени в икономиката, предложените от правителството понижения на някои косвени данъци, чийто краен ефект ще зависи от политиката на ценообразуване на фирмите.

Засега очакванията са през 2023 г. потребителската инфлация да се забави до 3.8% в края на годината.

ЕК повиши прогнозата си за тази година и я понижи за следващата

Европейската комисия днес също ревизира прогнозата си за страните от съюза. Очакванията са за България БВП да нарасне с 2.8% през 2022 г. и 2.3% през 2023 г. В сравнение с пролетната прогноза темпът на растеж на реалния БВП е 0.7 процентни пункта по-висок през 2022 г. и с 0.8 п.п. по-нисък през 2023 г. Ревизията нагоре през 2022 г. отразява главно силното възстановяване през първото тримесечие на тази година. По-слабата външна среда и по-строгите условия за кредитиране, съчетани с по-слабия ръст на реалните заплати, обясняват ревизията надолу за 2023 г. "Силното увеличение на заплатите през 2022 г. се очаква да доведе до по-нататъшно увеличение на цените, особено в нетъргуемия сектор. В контекста на по-слабо оживена кредитна активност и коригирани инфлационни очаквания за 2023 г. се прогнозира по-умерено увеличение на заплатите, което ще доведе до по-бавен растеж на потреблението", посочват от Брюксел.