Какво ще стане, ако Русия спре газа на Европа

За България обаче лошият сценарий е най-малко вероятният. Изоставането на страната в газификацията през последното десетилетие сега се оказва предимство. И дори да няма никакви алтернативни доставки на руския газ (освен тези по азерския договор), страната пак ще се справи по-безболезнено от Германия например.

Голямата опасност за нас е икономическа - потенциалната рецесия в Западна Европа от липсата на природен газ ще ни засегне пряко и много по-силно, защото ЕС е основен търговски партньор на България. При това възможностите за политически решения, каквито може да бъдат взети за газовите доставки, в този случай са почти напълно ограничени.

А със задаващата се политическа криза прогнозите стават по-негативни.

Моментът на истината

Русия вече показа, че ще използва доставките на газ като оръжие, и страховете, че може напълно да ги спре, станаха вече съвсем реални. Страните от ЕС обаче още не са готови да се разделят напълно с руския газ, след като години наред увеличаваха зависимостта си от него.

Реално от това какво ще се случи през месеците август септември и октомври зависи дали милиони европейци ще трябва да стоят на студено през зимата, а хиляди предприятия ще трябва или да спрат работа или най-малкото да ограничат дейността си. Или казано по друг начин - рискът е да има свиване на БВП, в комбинация с инфлация.

Еврокомисията вече обяви план за намаляване на потреблението - с 15%, така че има газ, който да се нагнетява в хранилищата, за да стигне до другата пролет. Накратко идеята се свежда до това сега да се ползват по-малко топла вода и климатици, за да има газ за отопление през зимата. Той трябва да бъде одобрен от енергийните министри на ЕС на 26 юли и след това бъде приет от лидерите на ЕС, за да стане задължителен за страните.

За България това означава да намали потреблението си на газ до нивата на пандемичната 2020 г., когато за няколко седмици икономиката буквално не работеше. Отсега е ясно, че това няма да може да се случи без драстични ограничения в следващите месеци.

Друг проблем за страната е, че изостава и със запълването на хранилището в Чирен. Към момента то е пълно на едва 42% при средно за съюза 65%. Всъщност дори и да има достатъчно газ, капацитетът за нагнетяване няма да позволи хранилището да се запълни догоре преди края на октомври - просто на ден може да се добавя максимум половин процентен пункт, което за сто дни ще добави 50%. Много често обаче има празни дни, в които нищо не влиза в хранилището.

Когато изоставането е предимство

Въпреки това няма причина България да не се справи с идващата зима. Страната е една от най-слабо газифицираните в Европа и дълги години това се смяташе за проблем, като се чертаеха планове за прокарване на газ към домакинствата и бизнеса, имаше програми за преминаване от ток и твърдо гориво към газ. Както спрелият часовник показва верен час два пъти на ден, така сега и за България тази изостаналост се оказва най-голямото предимство.

Битовите потребители на газ са само около 120 хил., като повечето от тях още миналата зима преминаха на отопление с ток и няма никаква причина да променят поведението си сега. Още повече че цената на електроенергията за домакинствата в България остава почти без промяна, при това на много ниски (спрямо Европа) нива. Страната е голям нетен износител на електроенергия и в това отношение няма рискове за вътрешния пазар.

При индустрията най-големия потребител е "Топлофикация София" - около 40% от годишната консумация на газ в страната, която е средно 3 млрд. куб.м (2 млрд. са през зимния период). Една трета от нужните количества са осигурени по азерския договор и правителството вече намекна, че може да резервира тези количества именно за столичното парно. Дори това да не се случи, дружеството има крайна алтернатива - да работи на мазут. Това ще влоши качеството на въздуха в столицата, но поне няма да има режим на парното и топлата вода.

Иначе още по около 100 млн. куб.м газ на месец могат да се доставят чрез LNG танкери, както през последните три месеца, стига, разбира се, "Булгаргаз" да участва по-активно на пазара. Засега това не се случва, въпреки че частни компании като "Овергаз" показаха как може да се направи.

Големи частни потребители като "Лукойл Нефтохим" например се оправя сами, като в този случай има твърдения от сектора, че се купува руски газ директно от този, който влиза в страната през "Турски поток".

Европа трепери

Преимуществото на България обаче е свързано само с газовите доставки и директния им ефект върху потребителите. За сметка на това косвените ефекти за страната могат да се окажат много по-тежки.

Рискът германската икономика да изпадне в рецесия е реален, а това означава и сериозни проблеми за българските предприятия, които работят за износ. Една от първите стъпки в плановете за справяне с недостига на газ в Германия е ограничаването на дейността на автомобилните заводи. Множество компании в България обаче произвеждат части именно за тях и без поръчките им ще трябва да спрат работа. Германия като цяло е най-големият търговски партньор на България и всяко забавяне на икономиката там се пренася директно и тук.