След дълго колебание банкерите натиснаха спусъка

Постапандемичното икономическо наваксване и разрешаването на проблемите с веригите на доставки обаче доведе до изненадващ за редица правителства и централни банкери ръст на цените. Руската инвазия в Украйна, започнала през февруари, ускори този процес, особено за енергията и храните.

• Испания одобри нов спасителен пакет за над 9 млрд. евро за справяне с инфлацията
• Рецесията в САЩ и Европа става все по-вероятна

Което ги постави в доста неудобен момент - при потенциален неуспех на централните банкери да повишат лихвените проценти достатъчно бързо високата инфлация може да остане в икономиката за години напред - само през юни инфлацията в САЩ достигна 9.1%, което е най-високото ниво от 1981 г. и над очакванията за 8.8%. Тежката ситуация може да изисква по-драстични монетарни действия. Така че регулаторите са готови да жертват икономическия ръст за сметка на по-ниска инфлация, защото ясно се вижда, че богатият свят не може да живее нормално в условия на почти 10% покачване на потребителските цени. Затова и се заговори за ястребова политика на Фед и ЕЦБ, при която започва рязко повишение на лихвените проценти с по-големи темпове, които не са здравословни за бизнеса. Или на жаргон - централните банкери натиснаха спусъка. Най-прекият ефект от това се усети на имотния пазар в САЩ - лихвите по 30-годишните ипотечни кредити скочиха с най-големият си темп от 1987 г. Ако в началото на 2022 г. бяха около 3%, то в средата на юни достигнаха 5.75%, което е почти двойно. Това в съчетание с рекордните цени на имотите оказва силен натиска в сектора, а метриките по лични финанси показват, че в САЩ вече е по-изгодно да се живее в жилище под наем, вместо то да се финансира и изплаща с ипотека.

През тази седмица в САЩ започва и корпроативният сезон, през който компании публикуват своите отчети за второто тримесечие. Очакванията са фирмите от S&P 500 да отчетат средно повишение на печалбите с 4.3% (в края на март очакванията бяха за 5.9%), което ако се сбъдне ще е най-ниският темп от последното тримесечие на 2020 г.

Към инфлационния натиск вече се прибавят и нарастващите опасения за сериозно забавяне на икономиката в глобален мащаб. Миналия месец ОИСР намали прогнозата си за глобалния растеж през 2022 г. от 4.5% на 3%, като през следващата година се очаква още по-слабо покачване. Световната банка и тя понижи очакванията си, като предупреди за "опасност" за икономиката, същото се очаква да направи и Международният валутен фонд. Настроенията в страните от ОИСР се понижават 11 поредни месеца и не са били толкова ниски от 2009 г.

Управителите на водещите централни банки смятат, че пандемията и войната в Украйна обръщат влиянието на много от факторите, които предизвикаха повече от десетилетие на свръхниска инфлация сред най-развитите икономики. Те предупреждават, че разделянето на глобалната икономика на конкурентни блокове рискува да счупи веригите за доставки, да намали производителността, да повиши разходите и да понижи растежа.

"Процесът е много вероятно да включва известна болка, но най-лошата болка би била ако не се справите с тази висока инфлация и й позволите да стане постоянна", казва Пауъл. "Не мисля, че ще се върнем към тази среда на ниска инфлация", смята Лагард. "Има сили, които са били отприщени в резултат на пандемията [и] в резултат на този масивен геополитически шок, които ще променят картината и пейзажа, в който работим", добави тя, цитирана от Financial Times.

САЩ се движат по тънък лед

Предвижданията за рецесия в САЩ стават все повече, докато Фед се старае да овладее инфлацията. Въпросът е колко голямо трябва да е затягането на паричната политика и колко би пострадала икономиката.

На Уолстрийт все по-силно говори за рецесия, но за много от домакинствата и предприятията в САЩ, спадът вече е налице. Goldman Sachs оценява риска от спад на икономиката в САЩ през следващата година на 30%, а моделът на Bloomberg Economics - 38%. Кривата на доходността, ключов показател за икономически очаквания, е обърната. Доходността по 2-годишните облигации на САЩ е малко по-висока от тази по 10-годишните, което сочи рецесионния очаквания.

Но за много компании и граждани рецесията вече е настъпила. Проучване на CivicScience от юни показва, че над една трета от американците смятат, че икономиката вече е в рецесия. Притесненията на малкия бизнес и хората личат в тн индекси на нещастието, които съчетават нивата на безработица и инфлация. Данните на Bloomberg Economics за САЩ са, че стойността му вече е 12.2% - близо до нивата от началото на пандемията и след финансовата криза от 2008 г. Очакванията на потребителите в САЩ са на най-ниското си ниво от близо десет години.

"Хората стават все по-бедни", казва пред Bloomberg Людовик Субран, главен икономист в Allianz SE. Това се дължи на покачващите се цени в световен мащаб, особено на горивита и храните, което води до намаление на покупателната способност.

Вече няма нужда да се безпокоим за това кога ще дойде рецесия в САЩ, защото вече сме в нея, смята Wells Fargo Investment Institute. Според финансовата институция САЩ навлизат в рецесия през втората половина на годината на фона на завишената инфлация и негативните настроения сред потребителите и корпорациите, които отбелязват промяна в разходите. Докато Guggenheim и Nomura Securities предвиждат рецесия до края на следващата година, прогнозата на Wells Fargo е една от първите, в които се казва, че спадът се случва сега.

"От една страна е техническата част от рецесията, но има и значително влошаване на потреблението и заетостта", обяснява Самир Самана, старши глобален пазарен стратег в банката. Според него техническата част ще се случи в първата половина на годината, а основната тежест върху безработицата и потреблението ще е през втората половина.

БВП на САЩ се е понижил с приблизително 1.6% през първото тримесечие, а данните в реално време от Федералната резервна банка на Атланта показват подобен спад и през трите месеца, приключили на 30 юни - но официалните данни ще излязат по-късно през юли. По-широко използваната мярка е подчертан спад в цялата икономика в редица показатели, включително пазарът на труда, инвестициите и разходите. Очакванията за тях също се влошават.

Потокът от предупреждения на различни институции означават, че има вероятност рецесията да се превърне в самоизпълняващо се пророчество, при което опасенията принуждават потребителите и предприятията да се ограничат и да намалят разходите си. Това би свило търсенето и би задълбочило евентуален спад.

"Рискът от самоизпълняваща се рецесия, която може да настъпи още в началото на следващата година, е по-висок от преди. Въпреки че балансите на домакинствата и предприятията са стабилни, притесненията за бъдещето могат да накарат потребителите да се отдръпнат, което ще накара предприятията да наемат и инвестират по-малко", смята Анна Уонг, главен икономист за САЩ в Bloomberg Economics.

Рекордната инфлация ще принуди Фед да действа по-агресивно при повишаване на лихвите, за да охлади ръста на цените, което може да доведе до по-голям шок за пазара на труда и разходите за потребление.

Добрата новина е, че балансите на домакинствата и бизнеса са преобладаващо добри, а рисковете във финансовата система изглеждат управляеми. Дългът на домакинствата е около 75% от БВП, което е спад в сравнение със 100% в навечерието на световната финансова криза от 2007-2009 г. Освен това ипотеките дълги години бяха по-евтини, като данните показват, че годишните плащания на домакинствата по дългове сега са около 9% от разполагаемия доход, което е най-ниското ниво от 1980 г., откогато има данни, отбелязва Economist. Финансовите стимули по време на пандемията направиха така, че американците да имат допълнителни спестявания от 2 трлн. долара (9% от БВП) в сравнение с преди ковид.

Въпреки това хората вероятно ще намалят разходите си при спад на икономиката, а това от своя страна би довело до по-малко приходи за бизнеса.

Европа е по-уязвима

Икономиката на Европа е още по-уязвима от американската заради пряката си енергийна зависимост от Русия, а поскъпването на суровините изигра много по-голяма роля за ускоряването на потребителската инфлация в ЕС, отколкото в САЩ. Поради това сега ЕЦБ се оказва в трудна позиция: да се бори не само с растящите цени, които може да са основание за бързо покачване на лихвите, но и с по-мрачните перспективи за растеж, които пък може да изискват търпение.

Доставките на газ за Европа станаха по-несигурни след решението на Русия да ги намали към много страни. Прекъсванията на веригата за доставки в резултат от политиките на Китай за нулева толерантност към ковид продължават да натежават върху перспективите за растеж. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дел Лайен няколко пъти предупреди, че ЕС трябва незабавно да се подготви за пълно прекъсване на износа на руски газ тази зима.

Редица експерти са категорични, че ако газовите доставки от Русия спрат, рецесията в ЕС е неизбежна. Това ще се превърне в новия основен проблем за съюза, като особено тежко ще бъде ударена германската икономика. Друг негативен ефект от високите цени са по-ниските реални доходи на домакинствата. Заплатите нарастват умерено в еврозоната, но все пак изостават от инфлацията. Това е добре за ЕЦБ, защото намалява риска заплатите и цените да влязат в спирала на постоянно покачване. Това обаче може да доведе до по-ниско потребление, което пък да се отрази на останалата част от икономиката.

Според икономисти, анкетирани от Bloomberg, вероятността за икономическо свиване в еврозоната се е увеличила до 45% от 30% при предишното проучване и 20% преди нахлуването на Русия в Украйна.

Добрите новини са, че очакванията на бизнеса за наемане засега остават солидни, макар и малко по-слаби след началото на войната в Украйна. Освен това запасите от спестявания, натрупани по време на локдауните, също трябва да осигурят известен буфер срещу енергийния шок. Правителствата в почти всички страни в ЕС обявиха различни програми за подкрепа, чиято ефективност обаче е спорна.

Намаление на инфлацията в ЕС може да настъпи при разрешаване на конфликта в Украйна, макар че лидерите в евросъюза заявиха, че отношенията с Русия няма да се върнат на нивото отпреди войната. Трябва да се има предвид, че централните банки не могат да разрешат икономическите проблеми със средствата на монетарната политика, ако правителствата не поемат фискалната част и не променят политиката на дефицити. Икономическият ръст е добре да бъде основан на иновации и предприемачество, а не на огромни дългове и борсови балони.

Ето защо са нужни сериозни мерки за ограничаване на бюджетните разходи, което не се случва от години. И ако пазарът принуди правителствата да правят съкращения сега, това може само да влоши ситуацията за отделните икономики и бизнеса.