Икономика

Как големият бизнес може да поведе битката с изменението на климата

Три са факторите за декарбонизация на индустриите - технологични иновации, екологични практики и привличане на нов капитал, сочи анализ на консултантската компания McKinsey

Капитал

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Капиталовите разходи за достигане на нулеви емисии от индустриите ще трябва да се увеличат от 5.7 трлн. долара поне до 9.2 трлн. долара годишно през следващите три десетилетия (или близо 105 трлн. долара за 30 години). Такова масивно преразпределение на капитали вероятно ще предизвика период на бързи иновации и растеж, прекроявайки цели индустрии и революционизирайки начина, по който бизнесите създават стойност в тях. Това изчислява в свой скорошен анализ световната консултантска компания McKinsey.

Въпреки че този преход ще генерира нови възможности за мнозина, той крие и сериозни рискове. За бизнес лидерите най-голямата несигурност се отнася до това дали технологията, капиталът и политиката ще се обединят в подкрепа на нови бизнес линии и нови вериги за доставки. И тъй като индустриите се впускат в декарбонизация, способността им да изпълнят ангажиментите си на Конференцията на ООН по изменението на климата в Глазгоу (COP26) до голяма степен ще зависи от три фактора: технологичните иновации, темпото, с което въглеродно интензивните "кафяви" бизнеси могат да бъдат преобразувани в по-екологични, и разгръщането на масивни вълни на нов капитал.

Технологии, които променят играта

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) за достигане на нулеви емисии в голяма степен ще се изискват технологии, които днес са в етап на научноизследователска и развойна дейност или на прототип и все още не са готови за търговско внедряване. И въпреки че към днешна дата няма недостиг на интересни технически идеи, процесът на превръщане на тези иновации в работещ бизнес крие рискове. Може да са необходими значителни инвестиции, преди да се установи, че една привидно обещаваща технология е ефективна, след което идва въпросът и с цената й. Механизмите за споделяне на риска ще бъдат от решаващо значение за разработването, доказването и разширяването на тези първи по рода си технологии, пишат от McKinsey.

В началото на последната технологична вълна фирмите, разработващи в търговски мащаб компоненти за слънчева енергия, биогорива и системи за съхранение на батерии, бяха изправени пред подобни предизвикателства. Ключов урок тогава беше, че пазарът не позволяваше на "соло" играчите да напредват. За повечето успешни технологии, като например за слънчевата енергия, решението се оказа комбинация от политическа подкрепа - включително данъчни кредити, директни субсидии и заеми, които поддържаха рисковете от комерсиализацията на технологиите на мащабни проекти. Индустрията научи, че когато правителството и бизнесът работят заедно, те могат да помогнат за привличането и на частен капитал - основно дългово финансиране, което позволи бързо набиране на мащаб и спомогна за намаляване на разходите и подобряване на техническите характеристики.

В бъдеще дълбоките съкращения на емисиите от цялата индустрия ще зависят от сбор от критични технологии. Вероятно те включват електрически централи, които имат нулеви емисии, водородните електроцентрали, които обаче са достатъчно гъвкави. Въпреки обещанията си тези видове технологии днес са в зародиш - както и жизнеспособните бизнес модели.

От кафяво до зелено

Декарбонизирането на индустриите с високи емисии, които генерират близо 80% от глобалните емисии, представлява друго голямо предизвикателство. IEA и McKinsey отделно изчисляват, че промишлените и енергийните системи произвеждат над 50% от обема на въглерода, който трябва да бъде намален през следващото десетилетие. Анализите на консултантската компания предполагат, че декарбонизирането на промишлените и енергийни системи, както и мащабирането на енергийния капацитет с ниски емисии ще изискват близо 60 трилиона долара кумулативно през следващите 30 години.

Преходът от "кафяво към зелено" беше важна нововъзникваща тема на климатичната среща в Глазгоу, тъй като фирми в някои от индустриите с най-високи емисии в света като стомана, цимент, производство на петрол и електроенергия поеха ангажименти да намалят замърсяването. Бързото нарастване на обещанията на правителството и индустрията за производство на чисто гориво доведе до пазар за биогорива, които могат да заменят реактивното гориво например. Инвеститорите вече възнаграждават някои фирми, които успешно са извършили трансформации от "кафяво към зелено" в този сектор. През последното десетилетие например базираната във Финландия компания Neste се трансформира от регионална петролна рафинерия в най-големия световен производител на възобновяеми горива. По този начин оценката и се е увеличила повече от два пъти, пише в анализа на McKinsey.

Инвестиране в декарбонизация

Като част от COP26 бе подета инициативата за Glasgow Financial Alliance for Net Zero (GFANZ) като част от UN Net-Zero Banking Alliance. Членовете й включват 450 организации, които представляват общо 130 трлн. долара (95 трлн. паунда) активи. Тези организации са се съгласили да намалят приноса си за парникови газове и изменението на климата до нетна нула до 2050 г. - със съответната отчетност на действията си, като подписалите банки определят и междинни цели за 2030 г. или по-рано, използвайки стабилни, научно обосновани насоки. Сред целите им е и да намерят начини за колективни инвестиции в технологии, които да помогнат на високоемисионните сектори да се изчистят.

Появяват се и много други съюзи, доколко обаче те ще имат основна роля за зеления преход е още трудно да се определи, но това, което е ясно, е, че финансистите започват да променят разгръщането на капитала си, за да го направят по-съвместим с целта за net zero до средата на века.

COP26 помогна да се съсредоточи световната бизнес общност върху декарбонизацията, като даде импулс за нови инвестиции и насърчи формирането на нови партньорства в процеса, смятат още от McKinsey. Предизвикателството днес се крие в това да се помогне на инвеститорите да насочат капитал към трансформации от "кафяво към зелено", при които ново финансиране от трети страни и публично-частни партньорства помагат за отключване на финансова възвращаемост.