Спирачка ли е войната в Украйна пред Зелената сделка на ЕС

За съжаление, усилията и в трите области допринасят за скока на цените на енергията в Европа.

В същото време проблемите със сушата и запушения износ на украинско зърно застрашиха сериозно продоволствената сигурност и увеличиха скептицизма на селскостопанските производители към зелените ангажименти.

Индустрията също се задъхва и въглеродните квоти губят значението си, ако се спазват само частично и в ограничени региони.

Нужни са и значителни инвестиции в нова енергийна инфраструктура, социална подкрепа за затруднените домакинства и предприятия, както и политически и дипломатически капитал.

Има обаче немалък шанс политиката на ЕС в областта на климата - продукт на дълги преговори за намиране на консенсус относно въглеродния неутралитет до 2050 г., да получи и косвени стимули за ускорено развитие от настоящата война в Украйна.

• По-големите ферми може да се приравнят към заводите с CO2 квоти
• Зелената сделка и бъдещето на суровините и материалите
• Как големият бизнес може да поведе битката с изменението на климата

Тъмно време, но и нов шанс за енергетиката

В същото време обаче тази рязка промяна може да се определи и като необходимия геополитически тласък, от който съюзът се нуждаеше, за да ускори прехода си от зависимост от изкопаемите горива към локална независимост и чиста енергия. ЕС има възможност сега да съсредоточи усилията си върху климатичните предизвикателства в средносрочен план и да приеме за неизбежно това, което иначе би имало плашеща политическа цена.

Този преход, разбира се, няма да се случи за една нощ и няма да намали цените на енергията достатъчно бързо. На този фон някои държави направиха неприятна крачка назад - Австрия, Германия, Гърция, Холандия, Полша и Чехия например наскоро удължиха живота на своите въглищни електроцентрали.

Други изместват дългосрочния си фокус обратно към т.нар. гориво за прехода - Германия проучва възможността за изграждане на терминали за внос на втечнен природен газ (LNG), които средносрочно да заменят руските газопроводи. Франция и Испания подновиха преговорите за изграждането на газопровода Миди-Каталония, а България и Гърция също ускориха изграждането на газовата връзка между тях.

Правителствата на ЕС като цяло се надпреварват да задълбочат отношенията си с доставчици на газ, различни от Русия, вариращи от Алжир до Катар.

Някои се завръщат към атомната енергия - Франция вече планира 14 нови атомни електроцентрали до 2050 г.

Всичко това може да изглежда като отстъпление от зелените цени, но е твърде рано да се видят пълните последици от войната в Украйна върху енергийния пейзаж на ЕС. Някои анализатори гледат на момента като на лост за повишено развитие на възобновяемите ресурси в Европа.

От една страна е разочарованието от решението на ЕК да включи ядрената енергия и газа в т.нар "таксономия" (устойчиви инвестиции) като част от стремежа да достигне нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., но пък планът REPowerEU поставя за цел "бързо намаляване на зависимостта от руските изкопаеми горива чрез ускоряване на чистия преход и обединяване на усилията за постигане на по-устойчива енергийна система". Като за целта REPowerEU ще осигури огромна финансова подкрепа на държавите.

"Време е да се справим с нашите уязвимости и бързо да станем по-независими в избора си на енергия. Нека преминем към възобновяеми енергийни източници със светкавична скорост", каза Франс Тимерманс, отговорен за климата на ЕС и ръководител на работата на Комисията по Зелената сделка, при представянето на плана на 8 март. Това беше повторено скоро след това от Комисията, която призова Европейския парламент и страните от ЕС да обмислят "по-високи или по-ранни цели за възобновяема енергия и енергийна ефективност" в отговор на променящата се геополитическа ситуация на 17 март.

Възможно е мащабните инвестиции във възобновяема енергия, както и намалената бюрокрация на ниво ЕС, но също и призивите за бойкот на енергийните компании, работещи в Русия, да насърчат хората да преминат от традиционните си доставчици на енергия, към такива от възобновяеми източници. В много държави кризата с високите цени на енергията вече води и до свръхинтерес и бум на инсталации на фотоволтаици от страна на самите домакинства - като дългосрочно изгодна инвестиция.

Положителните ефекти от ускоряването на ВЕИ инвестициите се нуждаят от време, а дотогава някои държави правят крачка назад към въглищата или по-дългосрочно обвързване с алтернативни газови доставки Източник: Shutterstock

Една напред, две назад в земеделието и индустрията

На този фон ЕС трябваше да подсигури собствената си хранителна сигурност и Брюксел облекчи, поне временно, затегнатите правила за по-екологично европейско земеделие, които като цяло ограничават производителността. Така например ЕК позволи на фермерите да засаждат култури в площи, които принципно трябва да останат незасяти с екологични цели, и да продължат да взимат субсидии за това. Рискът е, че това решение на ЕК води като цяло до незначителни финансови ползи, но може да доведе до значителни екологични щети и да затрудни производството в средносрочен план (заради изтощаване на площи например).

Земеделието е един от големите "замърсители" в световен мащаб. Смята се че около 1/3 от всички излишни емисии идват от този сектор. За това й голяма част от усилията на ЕС за въглеродна неутралност са насочени към него. Един от ключовите документи е стратегията "От фермата до трапезата", която е в основата на реформите в Общата селскостопанска политика за справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система. Макар целите в нея на този етап да са препоръчителни, през 2022 г. с ЕК започна да обвързва част от тях с плащанията.

Някои от изискванията й ще бъдат силно предизвикателни за идните години. Така например тя предвижда намаляване наполовина на химическите пестициди и антибиотиците в животновъдството, както и 20% по-малко торове. Една четвърт от земеделската земя пък трябва да се обработва по биологичен или агроекологичен начин, а поне 10% от земята трябва да е с непроизводствени характеристики. Всички тези изисквания ще направят земеделието по-устойчиво, а храната - по-чиста, но същевременно ще ограничат и производителността от единица площ.

ЕК направи отстъпки от някои агроекологични практики в земеделието, за да подсигури високи реколти и да намали риска пред продоволствената сигурност. Тези отстъпки обаче може да имат сериозни негативни ефекти в средносрочен план. Източник: Shutterstock

Големи сътресения има и в индустрията - глобалните вериги за доставки, особено промишлените, бяха прекъснати от войната и свързаните с нея санкции, а преди това пък бяха изключително затруднени от пандемията.

Украйна, Русия и Беларус доставят голяма част от ключовите световни суровини като неон, никел, алуминий и паладий, и ключови стоки, като продукти, получени от желязо. Скокът на цените на енергията и недостъпните транспортни маршрути допълнително влошиха смущенията в индустрията. Сега много компании преместват производствата си и търсят нови доставчици, а ЕС в същото време трябва да се стреми да стимулира производства с ниски въглеродни емисии, иновациите и ефективността на материалите и да подкрепя развиващите се страни в изграждането на техни собствени зелени индустрии.

Да търсиш спешно нови партньори и доставчици на ключови суровини, като в същото време държиш да са не какви да е, а отговорни и устойчиви производители, не е никак лесна работа. Парадоксът е, че редките елементи, от които зависи производството на "чисти" технологии - като батерии за електрически коли или компоненти за ВЕИ инфраструктура, всъщност най-често се добиват по много вреден за природата и хората и много мръсен начин в страни от развиващия се свят.

ЕС се доближава все повече до прилагането на механизъм за коригиране на въглеродния отпечатък на границите (механизмът CBAM, който на практика въвежда нещо като въглероден данък при вноса на продукти и материали с висок въглероден отпечатък). Той обаче трябва да е съобразен освен със зелените цели, също и с настоящата ситуация. "Войната в Украйна изисква по-кооперативен метод за повишаване на климатичните амбиции в трети страни", пише Карстен Нойхоф, ръководител на отдела за изследване на климата в Германския институт за икономически изследвания и професор по икономика в Техническия университет в Берлин.

На ниво ЕС има желание да се ускори зелената промяна

Въпреки множеството нови ангажименти за намаляване на емисиите, обявени от страните на миналогодишната среща на върха за климата COP26, "глобалните действия в областта на климата остават недостатъчни", казва ЕС в проект на своя мандат за преговори за срещата на върха COP27 в Шарм ел Шейх, Египет, през ноември. Проектът, който ще премине през седмици на преговори, може да се промени, преди страните от ЕС да го одобрят през октомври. Засега в него се посочва обаче, че замърсителите трябва да преразгледат целите си, ако светът иска да ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий.

Климатичната цел на 27-те държави от ЕС е да намали своите нетни емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Напредъкът в преговорите на ЕС относно законите за постигане на тази цел, както и неотдавнашните предложения за по-бързо разширяване на дяла на възобновяемата енергия, за да се откаже от руския газ, може да послужи като силния коз на блока преди COP27. ''Опитът на Путин да ни изнудва с изкопаеми горива се проваля. Ние ускоряваме зеления преход. Отърваваме се от зависимостта от руските изкопаеми горива. И разширяваме чистата, по-евтина и домашно произведена възобновяема енергия". каза председателят на ЕК фон дер Лайен на срещата на върха на Балтийско море във вторник.

"[ЕС] призовава всички страни да представят амбициозни цели и политики и призовава по-специално големите икономики, които все още не са го направили, да преразгледат или засилят целите", се казва в документа. Близо 200 държави ще се съберат на COP27 след опустошителното за мнозина лято на суша, горещи вълни, наводнения и други крайности, свързани с климата.

Но разговорите за ограничаване на емисиите и финансирането на тези усилия още известно поне време ще са изправени пред трудния контекст на войната в Украйна и пред факта, че ЕС също забавя изпълнението на зелените си ангажименти, без досега да е показала ясен план как дългосрочно да навакса изгубеното.

Зелената сделка все още може да бъде решението, но е наложително лидерите да не влизат в капана на краткосрочните решения, каквито се виждат например в енергетиката, рискувайки да затруднят зеления преход в дългосрочен план.