Подценяваните идеи за икономиката, които работят

Да приемем закони, за да усвоим новите европари е важно, но ние и досега усвоявахме без особено видими резултати. Освен това пари в България и в момента има, има ли обаче в какво да бъдат инвестирани? Много по-важно е в какво и как ще бъдат вкарани парите, а не да ги имаме час по-скоро и да са колкото се може повече.

Прогнозите за икономиката не са цветущи. По всичко изглежда, че войната в Украйна ще е продължителна, ще има нови вълни на ковид и стрес, а най-лошото е, че предстои рецесия, която ще е най-дълбока в Европа и е резултат от горните кризи плюс сгрешената политика на ЕЦБ заради сериозните дисбаланси в самата еврозона. Ефектът ще е в поскъпване на банковите кредити, пресъхване на инвестициите и фалити.

Истината е, че каквото и да си говорим, има огромен риск в следващите години да станем по-бедни. Задачата ни сега е да смекчим рисковете и да сложим България солидно на инвестиционната карта като динамична дестинация. За целта е добре да се вгледаме отново в конкурентността на икономиката си.

Предвид сложната политическа ситуация можем да подходим практично и да потърсим нестандартни решения. Ако разположим всички идеи за реформи върху координатната ос, като Х и У са съответно тяхната възможност да се случат бързо (по Х) и отражението им (по У), веднага ще се открои категорията на underdog - или това са всички онези неща, които могат да се направят, не са особено конфликтни и ще имат огромен ефект. Не виждам причина да не заложим на тях, докато се формира мнозинство по големите разделителни теми.

Подценените теми, които работят:

1. Парите от Европа не е точно подценена тема, но е важно да стои в обществения фокус, за да се постигне прозрачност и ефективност. Парите да се инвестират умно, като е добре да се насочат към изграждане на инфраструктура, която да осигури допълнителни частни инвестиции по 5 или по 10. Например умните енергийни мрежи ще отворят поле за хиляди мегавати ВЕИ на по-ниски крайни цени. Модернизацията на жп линии означава бързи връзки с доставчици и пазари, а оттам нови предприятия, включително в Северозападна България. На това е добре да се набляга, а не държавата да се прави на предприемач. Тя няма да бъде особено добър.

2. Закон за личния фалит. Няма как да имаме предприемачество, ако не се промени нагласата към риска. Много хора ги е страх да започнат бизнес, защото ако той фалира, това ще им тежи доживот. Остават вечни длъжници, което ги обрича или да ходят в сивия сектор (да работят без осигуровки) или да бягат в чужбина. Реално липсата на този закон спира устрема и наказва хората с идеи и смелост така отрязва шанса да изградим общество базирано на предприемаческия дух.

3. Сини карти за чужденци. Трудовият пазар е в криза - няма хора. Приемането на сините карти за чужденци е належащо и няма никакво извинение за забавяне на работата по темата, която решава достъпа до нашия трудов пазар, особено за специалисти. Сините карти трябва да бъдат подкрепени и с целенасочени усилия да се привличат определени групи работници, но за начало поне законовата рамка може да бъде оправена и фирмите, които вече са готови с намирането на такива кадри, да се възползват веднага.

4. Актуализация на Кодекса на труда. Последните две години донесоха тотална трансформация в начина на функциониране на компаниите, дистанционната работа вече е нормалност и законодателството трябва бързо да бъде актуализирано, за да не спъва работата на фирмите, като им даде и терен да стават по-конкурентни. Покрай това осъвременяване могат да се зачистят и една камара остарели административни правила, което допълнително да внесе лекота в администрирането на трудовите отношения.

5. Гъвкави форми на сдружаване за стартъпите. Трябва да се даде още административна гъвкавост за стартъпите през различните форми на сдружаване, които да са удобни и на фондовете за рисков капитал, и на професионалните инвеститори. Важна крачка беше, че успяхме да увеличим максималния праг на финансиране през т. нар. BEAM пазар (със слаба регулация) на фондовата борса от 3 на 8 млн. евро. Можем да имаме уникални за Европа структури през фондовете от затворен тип с разширени функции, което ще раздвижи допълнително инвестициите.

6. Шанс за споделената икономика. Идеята е от тези, които стават жертва на малки, но много гласовити групи, които никой не иска да разсърди. Споделената икономика означава впрягането на повече активи за създаването на добавена стойност, което води до ефективност и пестене на ресурси. Повече конкуренция и дигитализация на икономиката. Няма никаква икономическа логика да се пречи на това развитие. Бизнесите за отдаване на активи дават възможност на всеки да монетизира активите си и да бъде предприемач в една или друга степен. Помислете само за услугата на такситата в София - има много какво да се желае от гледна точка на обслужване и е тотално неработеща в пикови моменти. Това ще доведе до необходимост от по-малко автомобили, които обаче да бъдат по-често в движение, това значи и нужда от по-малко паркинги. Отделно споделените покриви на панелките могат да произвеждат енергия, която да отива за покриване на разходите на входа или за по-евтин ток за живеещите.

7. Соларни панели на всеки покрив. Облекчихме процедурите за инвестиции във ВЕИ за собствено ползване, което е супер. Внесохме и закон за това покривните инсталации (до 10.8 киловата) да минат изцяло на уведомителен режим. Още не може да му дойде редът. Докато робуваме на максимата защо трябва да е просто, като може да е сложно, енергетиката ще остане само за единици избрани. А независимостта ни тук е важна. Много важна. Плюс създаването на уредба за инвестиции в батерии за съхраняване на енергия, на зелен водород. Всичко това не просто може да намали цените, а да създаде нови индустрии с хиляди фирми, които да създават добавена стойност. И от която може да се възползва абсолютно всеки гражданин.

8. Свобода за индустриалния коноп. На пръв поглед нишова и незначителна тема, която обаче изглежда по следния начин. Индустриален коноп може да се отглежда в България, преработката обаче е забранена, затова се изнася в Румъния, където остават добавената стойност, работните места и инвестициите. После готовата продукция се връща обратно на българския пазар. Глупаво и късогледо. Депутатите ги е страх да пуснат внесения вече проект за легализация (не на тоя за пушене, а на индустриалния, от който се правят масла и други неща), понеже "какво ще си кажат хората". А всъщност това може да бъде бизнес за стотици милиони, и то в най-бедните райони на страната.

9. Отваряне към Азия, Африка и Латинска Америка. Европа ще губи пазарен дял във всякакъв план. Обречени сме на същото, ако не започнем да развиваме търговски и културни контакти със страни от Азия, Африка и Латинска Америка. Дали през търговски представителства, дали през обучение на техни студенти в България. В Африка има още говорещи български бивши студенти, които сега са на високи позиции в държавите си. Членството в ЕС е важно, защото гарантира свободното движение на хора, стоки, капитали, работна ръка. Но не е достатъчно за просперитет. Можем да го надградим.

Сигурно има и други подценени идеи (underdogs), пишете ми на [email protected].

Важно е да мислим стратегически и да действаме практично, за да подкрепим икономиката си. Не можем да се оставим да буксуваме в политическо блато. Другото са малко или много празни приказки.