Частни, но все така нещастни: как се финансираха дотук клубните стадиони в България

За три десетилетия логично най-много средства са отделени именно за националния стадион

След края на комунизма клубовете бяха оставени сами да организират поддръжката и реконструкцията на стадионите. Оказа се, че те нямат нито парите, нито организацията, с която да го правят

Георги Филипов

След края на комунизма клубовете бяха оставени сами да организират поддръжката и реконструкцията на стадионите. Оказа се, че те нямат нито парите, нито организацията, с която да го правят © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Липсата на съвременни големи спортни зали, които да отговарят на нуждите на националния отбор по волейбол, доведе до манията по строителството им - първо в София, а след това в Пловдив, Русе и Бургас. Тридесет години по-късно националният отбор по футбол е в същата ситуация - стадион "Васил Левски" от години не отговаря на изискванията на УЕФА за мачове от ниво "европейски и световни квалификации". И футболът се изправи пред проблем, който беше очевиден от поне 20 години - няма модерни стадиони в духа на XXI век.

Държавата почти изцяло остави на клубовете и общините да се оправят със стадионите, повечето от които строени през 70-те години. Което не е проблем - принципно е далеч по-добре всеки от клубовете да финансира собственото си развитие, вместо да разчитат на публични пари. Оказа се обаче, че повечето от тях нямат нито пари, нито умения, нито кадърни мениджъри. Което логично е видимо по терените в страната.

Доколкото се отделяха централизирано средства, те бяха малко, на парче, по симпатия и в повечето случаи - по спешност.

За три десетилетия логично най-много средства са отделени именно за националния стадион. При управлението на НДСВ и спортен министър Васил Иванов-Лучано стадион "Васил Левски" придоби настоящия си вид срещу огромната сума от 40 милиона лева. Тогава стадионът беше основно приведен във вид, който да отговаря на съвременните стандарти за безопасност и удобство за публиката. Но поне от десет години се говори, че има нужда от нов ремонт за 20 милиона лева или поне за 10 милиона лева за неотложен ремонт, които с натрупаната инфлация вероятно отново са 20 милиона лева.

В момента дори не е ясно дали този стадион има бъдеще при най-съвременните изисквания на УЕФА и ФИФА за провеждане на международни мачове. Липсата на козирка върху трибуните например от години създава и експлоатационни проблеми. При дъжд водата до едно време се оттичаше, но снегът успява да пробие през порите в цимента. Сега вече и при дъжд в залите под трибуните тече. Така че към днешна дата извън строежа на козирка е необходим първо ремонт на трибуните.

Случаят с "Лудогорец"

Но националния стадион е все пак грижа на държавата. Първият по-сериозен ангажимент извън него дойде при второто правителство на Бойко Борисов, което през 2014 г. финансира с 5 милиона лева първата нова трибуна на сегашния "Хювефарма арена", кръстена "Козмин Моци". Условието на собственика на клуба Кирил Домусчиев беше държавата да поеме 20% от необходимите инвестиции, за да изгради стадиона наново. Той първо получи държавната подкрепа за трибуната, с която в крайна сметка се постави началото на цялостната реконструкция и през 2015 г. "Моци" беше факт. Изпълнението на останалата част от строежа мина през критичните преговори за концесия на стадиона с община Разград през 2016 г., когато Домусчиев дори заплаши да премести отбора. В крайна сметка срещу 10 хиляди лева първоначална такса, 14 хиляди лева концесионна такса на година и минимум 18.5 милиона лева инвестиции "Лудогорец" получи стадиона. А след това постепенно завърши целия проект, така че до преди дни това да беше единственият способен да приема националите стадион в България.

Как Созопол се сдоби със стадион

Проблемът със стадионите едва не провали европейското юношеско първенство преди осем години. То трябваше да се състои на осем стадиона в Бургас и Пловдив, но поради пълен крах на ремонтните дейности и строежа на стадион "Христо Ботев" (след краха на КТБ) остана само с един център - Бургас, и мачове в Стара Загора, Сливен и Созопол. Вместо необходимите 16 тренировъчни бази бяха използвани едва няколко във и около Бургас, като за ремонта средствата дойдоха основно от БФС и общината. Държавата отдели 1.1 милиона лева като финансова помощ за организацията на турнира, но не се включи съществено с подобряването на инфраструктурата. А след разследване на бТВ се оказа, че по-голямата част от средствата са отишли за наем на стадионите за целите на първенството. Стадионът в Созопол се оказа подходящ спасителен пояс за част от мачовете от шампионата. Той беше открит в навечерието му, след като бяха изразходвани 13 милиона лева общински средства.

Лазурът на Бургас

И като говорим за морето, една истинска класика в жанра е стадионът на "Нефтохимик". В смутните времена до голямата приватизация при Иван Костов, когато държавните дружества и банки бяха източвани успешно, беше построен първият модерен стадион в България - този в квартал "Лазур" в Бургас. Средствата идваха от все още държавната и работеща на системна загуба по онова време рафинерия "Нефтохим" през президента на футболния "Нефтохимик" Христо Порточанов, който контролираше целия процес по разходването на 2 милиарда деноминирани лева. И стадион "Лазур" посрещаше мачове на националите, след като през 1997 г. бяха изградени две трибуни с козирки, седалки, модерно осветление и инфраструктура по тогавашните стандарти на УЕФА. Пред две години НАП започна да продава обособени части от стадиона заради дългове на фирмата, която го стопанисва.

По малко за всички

По времето на Бойко Борисов, при дъжда от европари, държавата се включи в помощ на общините и клубовете за изграждане на осветление, за да могат да се играят мачове в тъмната част на деня. Периодично и със суми между половин и един милион лева помощ получиха стадионите в Стара Загора, Варна, Русе, Горна Оряховица и др.

През 2011 г. по личната заръка на премиера тогава Борисов държавната ТЕЦ "Марица-изток" осигури 1 милиона лева за осветлението на стадион "Берое" в Стара Загора. По-късно наличието на осветление стана задължително изискване към клубовете, ако искат да играят домакински мачове от Първа лига. През 2016 г. държавата се ангажира да финансира с по още 1 милион лева изграждането на осветление и ремонта на тревното покритие на три стадиона - в Русе, Горна Оряховица и стадион "Тича" във Варна. Година по-късно спортното министерство осигури половин милион лева за осветление на стадион "Ивайло" във Велико Търново, където трябваше да се играят мачовете на завърналия се в елита "Етър".

По същата програма вече през 2019 г. министерството на Красен Кралев осигури 2.5 милиона лева за довършването на стадиона на "Арда" в Кърджали, където беше изградена изцяло нова осветителна система и беше поставено електронно табло.