"Колодрума" в Пловдив: без големи спортни събития и с 2.5 млн. лв. загуба за 3 години

От самото ѝ създаване залата в края на града тъне в мистерия - първо, за точната сума, необходима за нейното изграждане, второ, начина, по който тя ще се използва, управлява и ще носи добавена стойност. Днес, 8 години след отварянето ѝ, стойността на залата е ясна - само за последните 3 години (2020-2022) общинското дружество, което управлява Колодрума, е генерирало приходи в размер 417 хил. лв. На този фон разходите са над 7 пъти повече - над 3 млн. лв. за същия период, което налага нуждата предприятието да бъде постоянно дофинансирано от общинския бюджет.

На част от въпросите дори самата община няма отговор. Така например, доколкото местната администрация не продава билети за събитията, които се случват в Колодрума, не е ясен броя на посетители, които минават през залата за една година, не е ясно и колко от тези събития са частна инициатива и колко са общинските мероприятия. "Не е налична информация", е отговорът от офиса на кмета Здравко Димитров.

Проблеми с дизайна

Тръгнала от частна инвестиция, а впоследствие довършена от общината със средства от държавата, залата претърпя няколко трансформации. Първоначално е замислена за колодрум и проектът е директно заимстван от готов проект от Холандия. Когато обаче общината се ангажира с довършването ѝ, тя променя предназначението ѝ, а проектът не е преправен.

Така изведнъж "Колодрумът" се превръща в мултифункционална зала и трябваше да направи Пловдив един от домакините на европейското първенство по волейбол за мъже през 2015 г. Залата обаче беше открита едва няколко месеца преди първенството, а одобряването на съоръженията става много по-рано. Колодрумът не успя да спечели домакинство и през 2018 г. за световното първенство.

Там се проведе европейско първенство по волейбол за младежи под 20 години, като това състезание вероятно беше на предела на възможностите на залата предвид разнообразните проблеми. Така стана ясно, че трибуните са отдалечени от терена, а международната федерация върви към все по-голямо приближаване на публиката към игрището. Друг проблем беше осветлението, което е направено под ъгъл и е подходящо (логично за един колодрум) за колоездене, но не и за волейбол и баскетбол. Така след отваряне на залата, за да се поправи този недъг, бяха отпуснати от общината още 250 хил. лв. на изпълнителя - дъщерна фирма на ГБС.

Най-големият и очевиден за всички проблем са двете колони по средата на залата, които придържат покрива (наследство от проекта за колодрум). Разстоянието между колоните е 46-47 метра, което е на "ръба" на правилниците за международни състезания и е по-скоро компромис. А още по-големият проблем е, че зад тези колони има множество седящи места, които нямат видимост към терена и са практически неизползваеми.

Нито тук, нито там

Липсата на ясна концепция за залата и нейното предназначение проличава и в начина ѝ на построяване.

В първоначалната задача към ГБС за залата, която още по идея е за колоездене (все пак частният инвеститор в началото е колоездачното дружество "Цар Симеон"), не е предвидена писта за колоездене. Това става ясно няколко месеца преди залата да е открита през 2015 г.

Следва размяна на писма между проектант, местна власт и строител и спешно се организира, започва и завършва изграждане на писта за колоездене от дърво с конструкция в съответствие с изискванията за лиценз от Международната федерация по колоездене (срещу 3.1 млн. лв. допълнително). Такъв лиценз обаче все още не е получен, става ясно днес.

Сертифицирането ѝ за по-големи състезание изисква по-малка зала с топла връзка, която да служи за тренировки и загряване преди състезания. Такава зала към момента липсва. За проектирането на такава зала до момента не са отделени средства. Зам.-кметът по спорта Георги Титюков обясни пред "Капитал", че ще бъдат заложени средства в бюджет 2023 г. тепърва за проектирането ѝ.

Общината обяснява, че залата е подходяща за 22 спорта - от волейбол и баскетбол до "чирлидинг, футзал и бадминтон". Въпреки това тя не е сертифицирана от нито една федерация, потвърдиха от общината.

По 4 събития на месец

Така при липсата на международни състезания интересно е какво се случва в останалото време, в което "Колодрума" така или иначе е свободен.

От сайта ѝ ще разберете, че в идните месеци предстоят само две събития - концерт на Софи Маринова през юни и наградите на "БГ радио" през май.

По данни от общината за последните две години (2021 и 2022)е имало съответно 45 и 42 събития, или иначе казано по около 4 събития на месец. За 2023 г. до момента са организирани 25 събития и се очакват още 35, или общо 60. Логичен изглежда въпросът дали тези събития биха могли да покрият сериозните разходи, които са необходими за поддръжката на такъв тип съоръжение. Отговорът тук също е отрицателен.

Наемът се определя от общинска наредба, в която е записано, че сумата за еднодневно спортно събитие е 6 хил. лв., а тази за културно мероприятие - 9 хил. лв., като допълнително се заплащат използването на консумативи, техника и пр. При среден наем от 7.5 хил. лв./събитие (предвид смесения характер на залата) всички 60 събития ще донесат приход от 450 хил. лв., което не е достатъчно дори да бъдат покрити амортизационните годишни отчисления.

За управлението беше създадено специално общинско предприятие. Бюджетът му за последните 4 години е средно 1.2 млн. лв., които, видно от приходите на залата, идват предимно от общинския бюджет. За 2022 г. например постъпленията на залата са в размер на 220 хил. лв. - което е близо 3 пъти повече спрямо 2021 г. (78 хил.) и 2 пъти повече спрямо 2020 г. (118 хил. лв.). На този фон разходите за поддръжка многократно надвишават приходите - за миналата година те възлизат на 982 хил. лв.

От бюджета, без спонсори

Как тази зала ще се издържа и управлява бяха въпроси, които стояха при откриването й през 2015 г. и за отговора на които общината нямаше отговор. Подобно на други открити в последното десетилетие спортни зали - пр. в Ботевград, Русе, объркване в началото имаше по отношение на стопанисване на сградата.

Според данни от общината залата няма спонсор, няма информация и да се води процедура за намирането на такъв в бъдеще. Въпреки че в началото общината заяви намерението си да брандира залата по подобен принцип на "Арена Армеец", получавайки приходи от реклама, до момента това не се е случило. Въпреки очакванията, че в залата ще има магазини, ресторанти, кафета и всякакъв друг тип търговски обекти, които да поддържат приходния поток постоянно, такива няма. Единственият постоянен договор за наем залата има със сдружение "Организационен комитет по борба - Пловдив", което е наело офис помещение 48 кв. м за срок от 10 години.

Към момента на въвеждане сградата в експлоатация през 2015 г. балансовата ѝ стойност е била 36 млн. лв., казват от общината, без обаче да включват дадените близо 8 млн. лв. за купуване на терена под нея няколко години по-рано. Със своя капацитет от 6 хил. места залата тогава се превърна във втората най-скъпа зала след "Арена Армеец", което обаче не ѝ осигури същия интензитет на събития, както виждаме. Оттогава обаче са минали осем години, като само за последните 3 от тях общата им стойност на амортизационните отчисления е над 2.4 млн. лв. - покрити от общинския бюджет.

Смисълът от пловдивската зала "Колодрума" - определяна в миналото като "диамант" от общинари, е още по-спорен 8 години след официалното ѝ откриване.