Емиграцията, глава първа: 1991 - 2001 г.

Но те са много важни и за емиграцията. Смяната на премиери и мутри беше ежедневието, но голямата картина отзад беше изтичането на мозъци и хора.

Задържането на такава голяма човешка маса толкова дълго време зад стени нямаше как да не бъде отприщено с вълна. Отварянето на възможността за пътуване през 90-те и доста по-свободният режим на приемане на специалисти позволи на мнозина да търсят късмета си другаде.

Първите потоци всъщност започнаха да личат преди падането на стената. Легендарен от началото на този период е полетът до Куба, закъдето не се изискваха визи. Самолетът спираше в Канада да презареди. Имало е случаи, в които целият самолет се изпразва там и всички се предават на имигрантските власти и искат убежище. Този път към свободата беше пресечен в края на 1990 г.

В тази първа вълна напуснаха средните специалисти - инженери, учени, експерти от късния комунизъм. Със своите специалности, познания и опит те се оказаха първите, които видяха възможност и я превърнаха в реалност. България от това време не можа да им предостави поле за развитие, защото беше заета с други неща - разпадаща се планова икономика, експлодиращ външен дълг, невъзможност да се финансират базови неща, фалиращи големи предприятия. Пикът идва през 1996 г. с хиперинфлацията и зимата на 1997 г., която свали с протести кабинета "Виденов".

Тенденцията млади хора с възможности да напускат пределите на родината е и в основата на демографските проблеми, с които се опитваме да се борим и в момента. Широкомащабната емиграция на главно млади хора в активна трудова възраст доведе до намаляване на работната сила и ще оказва значителен ефект върху бъдещото икономическо и социално развитие на страната. Емиграцията се отразява по различен начин на отделни сектори на българската икономика - дебаланси се наблюдават в здравеопазването, в университетското образование и в отделни високотехнологични сектори.

Един от хората, с когото "Капитал" говори по време на подготовката за този текст, заяви, че главната причина за напускането му е липсата на нужните консумативи за работа. Според Орлин, който се мести в Германия през 1990 г., институтът към Българската академия на науките е изпитвал сериозен недостиг на нужните за дейността му материали, което е изиграло съществена роля при вземането на решението за напускане на родината. Двама негови колеги са започнали работа в САЩ и Швеция, след като той е избрал предложението за работа на германското дружество.

"Химикалите в Института към БАН свършиха."

"Нямаше и финансиране за работата, която аз най-добре мога да върша и която ме интересува."

За София Ангелова, която избира да се пренесе в Канада, привидната беззаконност е най-големият мотив за напускане на България. Тя смята, че шансовете й за реализация в родината са ограничени от това, че възможност се дава на доближени до определени личности хора.

"След като завърших, станах свидетел на една реалност, в която не хората с възможности получаваха шансове, а тези, които имаха изградени връзки с определени хора." - София Ангелова пред "Капитал"

"Това впечатление беше създадено още по време на ученическите ми години, като точно това ме накара да не се бавя с взимането на решението за емигриране." - София Ангелова пред "Капитал"

За Ангел Вълчанов, който решава да се премести в САЩ, фактът, че определени хора са над закона, също играе роля за напускането. За него обаче по-важна е възможността за професионално развитие, като според него тя е значително по-голяма от тази, която българските компании по онова време могат да предложат.

"Макар и да съм работил за различни малки компании, смятам, че постигнах значително повече в тях, отколкото би било възможно, ако бях останал в България." - Ангел Вълчанов пред "Капитал"

Друг важен фактор за него е и родното му място. Той е от Монтана, като Северозападът и до момента е регионът в България, който отчита най-бавен ръст и като цяло е смятан за най-неразвития. Това също го подтиква да вземе решението за напускане на родината. В неговите очи най-добрият начин за подпомагане на семейството е именно работата в чужбина, макар и това да означава, че контактът с тях ще бъде ограничен.

"Тогава си дадох сметка, че с парите, които бих изпращал на родителите ми, те ще водят по-добър живот дори от най-успешните хора в Монтана. В началото на живота ми в САЩ се чудех дали съм взел правилното решение, но колкото повече време минаваше, толкова по-сигурен се чувствах в действията си" - Ангел Вълчанов пред "Капитал"

И за тримата съмненията около решението им бързо отминават. Ограничените възможности в родината всъщност стават дори по-малки по време на последното десетилетие на ХХ век, като това единствено потвърждава мисленето им. И тримата заявяват, че емигрирането е било правилното решение и биха го взели отново днес, без дори особено да се замислят.

"Ако бях останал в България, нямаше да мога да имам същия живот. Макар и далеч от родината, това определено беше по-доброто решение за мен." - Ангел Вълчанов пред "Капитал"

Посоките, в които тези хора се насочиха, бяха различни - Канада, САЩ, Австралия, Западна Европа. За разлика от по-късните години, заминаването тогава се разглеждаше по-дългосрочно и почти сигурно като оставане. Както тримата по-горе, така и по-голямата част от онези, които напускат страната през 90-те, не планират завръщане. Това също отличава тази вълна от следващите.