30 години емиграция: неочакваното бедствие на България
Напускането на активни хора в такива размери, за толкова дълго и така устойчиво беше тъжният фон на дългия преход между две системи
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Екип Капитал
Капитал 30: Големите теми
През 2023 г. "Капитал" навършва 30 години. По случай годишнината като журналисти ще направим опит да припомним кои бяха героите и злодеите на тези десетилетия, какви сюжети се развиваха, как стигнахме дотук и можеше ли и по-далеч. Всеки месец екипът ще се рови в архива на "Капитал" по избрана голяма тема и ще опитва да разкаже поне значителна част от историята й в рамките на поредицата "Капитал 30: Големите теми". Петата по ред тема посвещаваме на емиграцията.Вече разгледахме присъединяването на България към НАТО и ЕС, големите икономически кризи, отношенията на България с Русия и защо се счупи съдебната система.
Една от важните теории в икономиката е тази за непреднамерените последствия. Накратко казано, това е резултатът от действията на даден актьор (частен или държавен), които не са били предвидени - донякъде като играта на билярд и движението на топките, ударени от черната. Те могат да бъдат положителни или отрицателни. Например Адам Смит казва, че в резултат от това, че всеки на пазара гони личния си интерес, всички вкупом печелят (прословутата идея за "невидимата ръка"). Невидимата ръка обаче може да работи в обратната посока.
Когато България и целият бивш соц блок се отвориха преди 30-ина години, надеждите и страховете бяха много. Никой обаче не предвиди обема на демографското бедствие, което застигна всички страни в региона между Черно и Балтийско море. Десетки милиони хора напуснаха тези държави, което им нанесе огромен икономически, социален и най-вече психологически удар. По данни на Световната банка тук е най-устойчивото и дългосрочно спадане на население в съвременната история. То започна с падането на комунизма, продължи в "златното десетилетие" между него и влизането в ЕС и отново се засили с отварянето на пазарите на Запад.
България например дори не разбра до 2002 г. какъв обем хора е загубила - тогава беше първата "изравнителна" сметка на преброяването от 1992 - 2001 г. и стана ясно как на хартия липсват поне четвърт милион души. Тогава впрочем е и първата статия от архива на "Капитал", която регистрира този, превърнал се по-късно в екзистенциален проблем - обезкръвяването на цели райони.
"През последните 8 години всяка година страната напускат средно по 22 хил. души, а повече от половината от тях емигрират от България с желанието да живеят и работят в условията на по-висок жизнен стандарт", пише през 2002 г. в текст, озаглавен "Нацията се смалява".
По-късно пък този проблем беше подценен отново - през 2007 г., когато се очакваше отливът на хора да намалее, а той се засили. НСИ прогнозираше в началото на десетилетието отлив от между 6-8 хиляди души на година, докато изведнъж не се оказа, че той надхвърля 30-35 хил. По средата на това десетилетие "Капитал" опита да го опише, както и да започне дебат какво всъщност да правим - със залязващи градове, намаляваща работна ръка и носталгия по миналото. Проблемът обаче не е просто психологически - намаляването на "твоето племе" естествено влияе на начина, по който виждаш света, но то влияе и на начина, по който живееш. За разлика от неквалифицирания труд и от капитала, квалифицираният труд има свойството да увеличава несъразмерно ползите от натрупването си, т.е. където има повече такъв, облагите се увеличават многократно.
За да прегледаме накратко историята на емиграцията през тези 30 години, се заровихме в архивите. Ето тук може да видите повечето неща, които "Капитал" през годините е писал по темата:
Но и говорихме с хора. Опитахме се да намерим такива, заминали през трите отделни десетилетия, между трите преброявания: 1991 - 2001, 2001 - 2011 и 2011 - 2021 г.
Резултатът са три отделни глави в голямата история на емиграцията.
По темата работиха
2 коментара
Някак си се почуствах заговорен да направя коментар тъй като съм преживял и емиграцията и едно леко завръщане а сега пак наобратно.....на запад.
Сега няма да плюя да философствам, пиша по същество без излишни емоции.
Мене лично какво ме кара да не остана в България и да продължа живота си в чужбина.
Здравеопазване - без правила мизерно качество което и най важното както и невъзможността поне от моя страна да се доверя на лекарите в България. Не искам да обидя никой.
Пенсионна система - извинявайте ама ако се замислите ако не сте на 20 години естествено, има ли пенсиониране в България. 40 години стаж и накрая най вероятно няма и да има кой даже да изплаща мизерната пенсия ако изобщо стигнете до нея. Лично за мене няма да е възможно тъй като няма да успея с тия феноменални 40 години.
Това което най много се изтъква като голямото конкурентно предимство ниски разходи за труд......Ами.....един вид бачкай без пари ...не искаш....довиждане...не си нашия човек....Ами супер...адио тогава .
Малък град- в тия малки градчета се чувстваш ама прицакан на мах....супер...да градим светлото бъще....Ами успех...но без мен
Виждате ли колко е просто.
Резултата...деца които не са живели никога в България....ние сме последните българи родени в България...поне от моя страна...кой знае колко ли милиона са такива като мене...
Връщане - неуспешно. Кофти държава...тука говорим за една платформа в която трябва да живееш....не си струва просто...това е
Хубаво прочетете тия точки,в това и се крие най вероятно и бъдещето на България...може би и оцеляването...или просто дали ще има България в такъв вариант който си я представяме..
30 години емиграция: (не) очакваното бедствие на България!
Напускането на активни хора в такива размери, за толкова дълго и така устойчиво беше тъжният фон на дългия преход между две системи!
Да това беше планирано и изпълнено много прецизно и методично!
Какво имам предвид:
- малцина си спомнят за Великото народно събрание през 1990г. и приетия тайно план на Ран&Ъп!
за редуциране на населението в България през следващите години до 5 мил. и да вече може да рапортуваме, че сме на път да изпълним тази директива (последното преброяване на населението го доказва)!!!
като си спомним за голямата "екскурзия" на българските турци през 1989г. и запишем между 1 и 2 мил. души напуснали България, та от близо 8 мил. започнахме да се "топим" до ден днешен!!!
Демографската криза е страшно нещо, за което не се говори, но изчезването (обезлюдяването) на много населени места като много села вече са заличени от картата, а маликите и по-големи градчета са значително редуцирани от население, което да ги обитава и да е работоспособно и щом в едно населено място няма работа за хората които го обитават няма поща, поликлиника, училище, детстка градина, магазини и автобусен превоз, то това място вече е на доизживяване!!!
.........
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.