Емиграцията, глава трета: 2011 - 2021 г.

Защо отново бяхме неподготвени?

Десетилетието 2011 - 2021 г. е различно от предишните и може би от всички останали. Това е може би първият период, когато мнозина заминаха не заради финансови или политически проблеми, а само защото можеха. Членството в ЕС им позволи да търсят по-добра среда на живот и по-добро заплащане изключително лесно.

За първи път също така връщането стана лесно и бързо - появиха се лоу-кост компаниите, границите се отвориха, ограниченията за българи да работят паднаха дори за страни като Швейцария и Норвегия. Еврофондовете дойдоха насам, но не успяха да подобрят страната и мнозина заминаха на обратно.

Съдбите и историите са различни и не могат да бъдат събрани и разказани по един и същ начин, под един знаменател, но едно е сигурно - светът вече не е толкова голям, след като само с паспорт и раница за два часа можеш да стигнеш от София до Милано, а за три до Барселона.

Работа, образование, Брекзит и ковид-19

По данни на НСИ, публикувани в края на януари тази година, между 61.1% и 76.1% (според периода, за който са били извън страната) от пребиваващите в чужбина повече от три месеца в периода 2011 - 2021 г. са били там с цел работа. На следващо място се нареждат заминалите извън страната, за да продължат своето образование - между 5.8% и 12.4%.

Макар в рамките на ЕС да има изискване през първия месец от преместването си човек да се регистрира в новата страна, далеч не всички го правят. Все пак тези, които спазват закона, влизат в официалната статистика на различните страни. Например според Националния статистически институт (INE) на Испания през 2022 г. регистрираните българи там са над 114 хиляди (неофициално се счита, че са над 215 хил.), което отрежда на нацията ни 13-о място по брой на чужденците в иберийската държава. По данни на европейската статистическа служба "Евростат" в Германия пък са регистрирани над 390 хил. българи, а в Гърция и Италия съответно 69.5 и 49.2 хил. Естествено сред тях влизат и хора, които са се преместили там отпреди отпадането на рестрикциите, дори преди влизането ни в ЕС.

Брекзит е другият голям фактор, който повлия на миграцията на българи към Обединеното кралство. Излизането на Великобритания от ЕС подтикна хората, които не бяха решили трайно да живеят там, или такива, които го отлагаха, да предприемат тази стъпка, за да се регистрират и да останат там, за да търсят постоянен статут преди официалното напускане на съюза в края на януари 2020 г. Според публични данни на британското правителство малко над 282 хил. българи са подали документи за статут, но според Statista през 2021 г. пребиваващите там са около 79 хил.

Ковид-19 връща хора в страната. За 2020 г. НСИ отчита първия от години положителен механичен прираст - над 30 хил., или казано по-просто - с толкова напусналите страната са по-малко от влезлите в нея. И това основно са българи, живеещи и работещи навън, които пандемията принуждава да се приберат. Много от тях продължават да работят за световни компании и докато са в България, а други се прибират, защото смятат, че тук е по-безопасно или поне са при близките си.

През 2021 и 2022 г. се запазва положителният знак в разликата между напуснали и установили се в страната. Тя е съответно над 12 хиляди и малко повече от 27 хиляди. Това е ясен знак за обръщане на тенденцията, но според специалисти това ще е временен процес.

След постепенното отпадане напълно на мерките в цяла Европа през първата половина на 2022 г. голяма част от завръщенците заминават отново. Разбира се, трудно проследимо е това, но очакванията са за 2023 г. това да се отрази в данните на НСИ, а дали тази прогноза ще се сбъдне ще стане ясно в началото на 2024 г., когато от института ги обявят.

Но ако с нещо трябва да сме свикнали вече след последните 30 години, то е да не вярваме на прогнозите за това как се движат хората.

Няма връщане назад

Неделина Радева е на 39 години от Хасково, но след завършването на гимназия се мести в Пловдив, където следва бакалавър актьорско майсторство и магистратура начална и предучилищна педагогика, а след това остава да живее и работи. През това време среща Геворг Мнацаканян от Армения и се омъжва за него, а той се мести в България, като скоро им се ражда син. Седем-осем години Неделина работи като обучител в аутсорсинг компания, както и по проекти на програмите "Младежта в действие" и "Еразъм+". Не на последно място води обучения и за неправителствената "Национален младежки форум (НМФ)". През 2020 г. заради пандемията работата намалява и се налага да бъде освободена от основната си работа в контактния център. Започва курс за преквалификация, но и си търси работа като възпитател в детска градина или начално училище. Въпреки богатия ѝ опит във воденето на различни обучения, включително и в работна обстановка в аутсорсинг компанията, от всички учебни заведения ѝ отказват да я назначат.

Междувременно през 2019 г. телекомуникационната компания, в която работи съпругът ѝ, започва партньорство с телеком в Германия и го изпраща на няколко пъти в командировка там, включително и по време на пандемията от ковид-19. През 2020 г. той получава и българско гражданство, с което се улеснява още повече пребиваването и работата му в ЕС, макар и това да не е била целта. Така след няколкото отказа да наемат Неделина като учител двамата взимат решението и тя да замине за Хамбург в Германия заедно с вече 11-годишния им син. Засиленото изучаване на немски в гимназията ѝ е от полза, а детето започва да го учи няколко месеца преди заминаването през лятото на 2021 г. Идеята е да поживеят там и да преценят дали могат да водят по-висок от България стандарт на живот.

Оказва се, че Германия се харесва и на тримата, като засега нямат планове за връщане в България, макар и да се прибират за по седмица-две при първа възможност. "Не сме икономически емигранти, тъй като не заминахме поради финансови затруднения. За разлика от много български семейства, в които мъжът заминава и работи в чужбина, за да изпраща пари в България, ние искахме да се съберем всички в Хамбург", разкрива Неделина. Тя се чувства сякаш е живяла винаги в Германия и дори е на мнение, че в момента семейството ѝ е по-добре финансово. Намерила си е веднага работа като възпитател в занималня, като за разлика от българските им колеги, германските са впечатлени от богатия ѝ, макар и не в учебно заведение, опит като обучител. Заедно с това работи и в спортен клуб като треньор по зумба, нейна страст от години.

Разкрива, че никога не е искала да живее в чужбина, макар след езиковата гимназия това да е било логична стъпка. Дори е опитвала да убеди свои връстници да не заминават. Разказва за две приятелски семейства, които живеят съответно в Лион и Бордо във Франция, както и за приятелка в САЩ, които са се преместили през последните 10 години отново не поради финансови причини, а за да "излязат от зоната си на комфорт и да видят начина на живот в чужбина". Както те, така и тя в момента се чувстват добре на местата, където са, и не възнамеряват да се прибират, защото макар на Запад "топлата вода да е открита, в България нищо не се случва, което да подобри живота на хората".

Да заминеш за чужбина е същото като да отидеш от Пловдив в София или от Хасково във Варна. Сега светът е отворен и можеш да се преместиш от Пловдив в Хамбург.

Неделина Радева

Йоана Кисьова е на 26, родена е в Раковски, но през по-голямата част от живота си живее в Пловдив. След завършване на средното си образование в елитна езикова гимназия в Града под тепетата, през 2016 г. заминава да следва "Политика и източноевропейски науки" в UCL (University College London) в Лондон, Великобритания. "За съжаление политиката като специалност не е развита в България и основният ѝ фокус е от научна и аналитична гледна точка", разказва тя и добавя, че образованието в чужбина е с практическа насоченост, материята, която се изучава, се адаптира към настоящите политически и глобални проблеми, дава възможност за международни контакти в различни сфери и разширява мирогледа. "Това са едни от основните фактори, които мотивираха мен и моите съученици да приемем това предизвикателство." Споделя, че вземането на това решение не е лесно поради привързаността си към семейството и страната.

След като завършва бакалавърската си степен, продължава своето развитие, следвайки магистърска степен по "Международни отношения" в Барселона, Испания. Към настоящия момент стартира кариерата си като изследовател към Каталунския институт по науки за околната среда. Макар че Лондон предлага възможности за развитие, решава да се установи в Барселона, тъй като Испания я пленява с близката култура и топлина на хората.

"България се променя позитивно и голяма част от моите съученици се завръщат в родината, но към настоящия момент се чувствам дете на света, ще се развивам и преоткривам нови възможности, но пътят ми към България е една дългосрочна мечта", споделя тя.

Тръгвам си, за да се върна...

Емил Николов е на 40, от Видин, но учи, а след това и работи няколко години в сферата на телекомуникациите в София. През 2013 г. решава да замине за Великобритания, тъй като "работната среда в България не беше добра, както и заплащането на труда, а животът беше труден и се наложи да потърся реализация в друга страна". Фактът, че към онзи момент България е вече част от ЕС, помага за взимане на решението му, а владеенето на английски език и над 10-годишният му опит в различни сфери са голям плюс. "Още от самото ми пристигане започнах работа като мениджър и се занимавах с управление на хора и бизнес, но не беше тясно свързано с предишния ми опит", разказва той. И добавя още: "Впоследствие смених работата си и започнах отново в сферата на менажиране на персонал, но вече в телекомуникациите, където имах над осем години опит в България." Към момента на неговото заминаване малко са приятелите и познатите му, които също са навън. Впоследствие по думите му около 30% от тях се местят в различни страни от ЕС, за да търсят "по-добра реализация и среда за живот".

Докато е във Великобритания, "се прибирах в България поне три пъти в годината в платен годишен отпуск от поне две седмици, за да видя роднини, приятели и на ваканция", обяснява Емил. В началото след заминаването си не мисли за връщане, защото си харесва работата и намира нови приятели и среда. Впоследствие се жени и със съпругата му, също българка, решават да се приберат, където да отгледат детето си и да се установят. Така през 2018 г. се прибират, като заживяват в Пловдив. "Тук започнах нова работа, където успях да науча много нови неща и да се развия професионално", разказва още той. Връщайки се назад, не съжалява за заминаването си, защото "през 2013 година бизнесът не се беше развил толкова успешно в България, нямаше толкова чужди капитали и като цяло конюнктурата не беше на равнището, на което е към този момент".

...но и за да замина отново

Едуард Цветанов е на 31 години, роден е в Лом, но в различни периоди от живота си живее в София, Борнмут, Лондон, Брюксел, Рио де Жанейро и Пловдив. За последните 12-13 години сменя страната, в която живее, общо шест пъти, като най-пресният случай е от май тази година. Първо следва в Обединеното кралство и като част от образованието си там заминава за Белгия, където е на задължителен стаж, а след завършването си се връща в белгийската столица. "В Брюксел прекарах няколко години като лобист в сферата на енергетиката" и всъщност "извън България винаги съм работил като лобист - било то с институционален фокус или civil society campaigns (кампании на гражданското общество - бел. ред.)", разказва той. След това живее около половин година в Рио де Жанейро в далечна Бразилия. Завръща се в България през 2017 г., като живее първо в София, а впоследствие над година в Пловдив. Работи в TBI Bank като PR мениджър, а след това над година и половина като country manager във финтех гиганта Revolut.

"Не съжалявам, и то никак, че се върнах в България. Имах изключителен късмет за престоя си там и щастието да намеря подходяща среда от колеги и приятели, с които поддържам връзка, независимо къде съм", разказва Едуард. В момента живее и работи (отново като лобист) в международна асоциация в Брюксел, като за решението си обяснява, че "причината да напусна този път страната е по човешки простичка: пренаситих се. Пък и човек най-добре обича родината си отвън". Също така в България професията му е "на практика невъзможна", тъй като в страната няма закон за лобизма. Смята, че белгийската столица (малко зад него е София) е "най-приветливият за мен дом спрямо личните ми интереси и потребности". Засега не планира да се прибира.

Някъде още в гимназията осъзнах, че ще живея и в България, и в чужбина. Като част от все пак европейска държава не виждам нуждата да се ограничавам или до София, или до Брюксел. Това е и причината да запазя партньорството си с бизнеса в България, докато се развивам и навън.

Едуард Цветанов