Емиграцията, глава втора: 2001 - 2011 г.

Причините както преди, така и след влизането в съюза остават същите, но по-достъпни - в чужбина се предлагат опции за по-добро образование, по-добра кариера и по-добър живот.

Малки български селища в Европа

В началото на века предпочитаните дестинации са масово в Южна Европа, най-вече в Испания, където се предлагат повече различни професии за българите, Гърция, Италия и Кипър, коментира "Капитал" през 2005 г., когато всички с нетърпение очакват предстоящото допускане на страната до блока. Районът е белязан от по-ниски заплати спрямо Западна Европа, като най-вече се асоциира с позиции за нископлатени строителни работници и обслужващ персонал.

С времето обаче по-предприемчивите български емигранти се ориентират към собствен бизнес - често насочен към многобройните им сънародници", анализира "Капитал" в репортаж за Барселона като център за българи през 2011 г.

С влизането в ЕС съвсем естествено Брюксел и Лондон като по-големи центрове започват да привличат хора. "В Брюксел е вероятно най-бързо растящата българска общност в чужбина от около 50 хиляди души по данни на белгийското външно министерство", докладва през 2008 г. "Капитал". "Причината за този прилив е присъединяването на България към ЕС, което привлече хиляди кандидати за работа в институциите и в мрежата от компании и организации около тях." Дори и днес в белгийската столица продължава да има клъстер от българи.

Лондон е голямата червена точка, в която се събира най-голямата нова вълна емигранти - започва през 2007 г., като през 2010 и 2011 г. темповете се забавят. "Средната възраст на българите при пристигането им на Острова е 32 години, а повече от половината са със средно или с полувисше образование, а една трета са завършили университет", документира "Капитал" през 2012 г.

Студенти без граници

Голямата разлика с 90-те е, че този път мнозина напускащи са студенти. "44% от младите българи биха искали да завършат висшето си образование в университет в САЩ или ЕС", цитира "Капитал" през 2008 г. изследване на "Галъп". Обосновката на повечето е, че очакват след завършването си да имат по-успешна реализация. С такива очаквания в Италия и Великобритания заминават Зорница и Майкъл, които в разговор с "Капитал" казват, че са водени от амбицията за по-добра кариера, но и желанието да опитат нов начин на живот.

Зорница

Родена в: София

Емигрира в: Италия, Великобритания и Швейцария

Заминава през: 2005 г.

Защо замина?

Заминах, след като завърших гимназия, с идеята да уча висше образование и с вярата, че там ще е на по-добро ниво, но и отчасти защото имах младежко желание за приключение. Продължих образованието си в Шотландия, а в следващите десет години работех в Лондон. Отдаде ми се професионална възможност за Швейцария, където прекарах още няколко години.

Защо се върна?

Лични обстоятелства. Забелязвам покрай свои близки, че когато искат да се установят, да имат деца, България става по-атрактивна за тях. Тук съм и заради професионална възможност, работех в швейцарска компания, която има офис в София, затова предлага реалистична кариерна възможност за мен и тук.

Фактор са и условия, каквито в България по това време няма - например стипендии за спортисти, които получават висше образование. В САЩ, отбелязва "Капитал" през 2005 г., със спортни стипендии учат български състезатели по плуване, лека атлетика, волейбол, баскетбол, футбол, а най-многобройни са тенисистите, като условията за прием са едни и същи за всички кандидати, независимо дали са американци или чужденци.

През 2011 г. Николай от Берковица заминава за Великобритания, за да участва в платена програма за треньори за олимпийските игри през 2012 г. Завършил НСА, дотогава той е треньор в известен български отбор, където заплащането е ниско, когато такова въобще идва навреме. Спортна кариера във Великобритания му предлага по-добро финансово положение, но и повече престиж, казва той в разговор с "Капитал", обяснявайки решението си да остане да живее там със семейството си и до днес.

Стамен

Роден в: Русе

Емигрира в: Берлин

Заминава през: 2011 г.

Защо замина?

За да следвам в Берлин. Завърших Немската гимназия, много от съучениците ми бяха решили да заминат за Германия, затова родителите ми ми подхвърлиха да пробвам и аз. Записах политология, работех и учех. Берлин е много различен от Русе, беше необходим период на напасване, не се концентрираш само върху следването, а и върху изграждането на среда за себе си там.

Защо се върна?

Върнах се заради ковид - социалният ми кръг се сви значително заради рестрикциите, повечето ми приятели се ориентираха към семейството си и аз реших да направя същото през април 2021 г. Събрах си багажа, освободих жилището и си тръгнах.

Планирам да остана тук, в момента съм базиран в Русе. Усещам, че съм полезен, работя в НПО сектора и чувствам удовлетворение от нещата, които правя.