"Росенец" може да е стъпка към смяната на собствеността на "Лукойл Нефтохим Бургас"

Активните политически фигури пък биха имали интерес да бъдат посредници при избора на бъдещ инвеститор в рафинерията, като по темата особено активни са ДПС и депутатът Делян Пеевски.

Според представители на пазара интерес може да има от компании от Близкия изток, трейдъри, фондове и т.н.

Кой е бащата

Във вторник по време на лидерска среща на управляващите партии, на която са присъствали и депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев, темата "Лукойл" е била обсъждана, като източник на предложението бил самият Делян Пеевски, разказаха депутати.

Темата с отнемането на пристанището от "Лукойл Нефтохим Бургас" доведе до своеобразен спор за бащинство, обобщен от Борисов така: "Когато има успех, той винаги има много бащи."

Новината първи успяха да обявят Кирил Петков и Атанас Атанасов от ПП - ДБ на извънреден брифинг преди началото на пленарно заседание. Като Атанасов заяви, че "приходите, които реализират концесионерите, отиват за финансиране на войната на Русия срещу Украйна", като заговори и за "контрабанда". Петков пък заяви, че българската граница става под абсолютно български контрол и може да кажем на европейските партньори, че не бива да се притесняват за този обект оттук нататък.

По-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че става въпрос за обща инициатива на неговата партия, на десницата и ДПС, като Кирил Петков е избързал да я обяви, за да си присвои заслугата. По думите му представители на трите формации е трябвало да внесат законовите предложения, които са засягали не само пристанището на Росенец, но също и "транспортните тръби и фигурата на особен управител", като това било срещнало "яростна съпротива от ПП".

"И сега чувам как Кирил Петков ме призовава да го подкрепя за нещо, за което вчера сме спорили колко да му е по-голям мащабът. Млади са, учат се, ще се научат на некоалиционна култура", заяви Борисов. "Можеше да стане много красиво, ако го бяхме обявили днес след подписите и внасянето му в залата", коментира още той.

Изненадан останал и Делян Пеевски. В кулоарите на парламента той също повтори, че "чрез "Лукойл" се финансира войната". "Инициативата за "Росенец" я изработихме заедно с ГЕРБ, ДБ веднага се включиха, ПП умуваха, а днес с изненада научавам, че е тяхна инициатива", заяви той.

Ден по-късно в "Лукойл Нефтохим Бургас" в официално съобщение заяви, че всички публично отправени към нея обвинения в контрабанда и други нарушения на територията на терминала не отговарят на истината и че възнамерява да се обърне към съда за защита на своята делова репутация.

По бързата писта

Договорът за концесията на пристанище "Росенец" е от май 2011 г. по време на управлението на Бойко Борисов, като "Лукойл Нефтохим Бургас" получава управлението на терминала до 2046 г. Въпреки санкциите на Брюксел срещу Русия на 6 октомври 2022 г. обаче служебният кабинет на Гълъб Донев излиза с решение изпълнението на договора за концесия от 2011 г. да продължи.

"Служебното правителство не е удължавало концесията. Просто 24 години остават да бъде в сила тази концесия, която то не прекрати, защото точно тогава водеше борба с космическите цени на горивата, които ни докараха четворната коалиция, същите тези политически лидери", коментира сега президентът Румен Радев.

Пак тогава елиминирането на концесията се превърли в парламента и първоначално влезе в дневния ред на Народното събрание по предложение на депутатите от "Демократична България". Те обаче прокараха само това държавата да може да назначи особен търговски управител в рафинерията при нужда.

Текстът за "Росенец" не беше приет на комисия по бюджет и финанси, но беше предложен в зала от депутата от ДПС Петър Чобанов, гласуван и приет на второ четене през друг закон - този за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Той предвижда: "Възложените концесии за осъществяване на дейности в стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и продукти от нефтен произход с произход Русия, се прекратяват в едномесечен срок от получаване на положително решение от Европейската комисия."

Сега обаче всички партии с изключение на "Възраждане" и БСП (въздържали се) са гласували корекцията на въпросния текст в комисията по икономическа политика и иновации, като отпада текстът да се пита Брюксел по темата, а прекратяването на концесията да стане "в едноседмичен срок".

Да стъпиш на пристанище

По време на предишното дискутиране по темата в началото на годината според транспортното министерство, ако концесията на нефтения терминал "Росенец" бъде прекратена, той на практика ще остане без лиценз за експлоатационна годност и няма да може да бъде използван за разтоварване на петрол.

Настоящият транспортен министър Георги Гвоздейков заяви във вторник пред "Капитал", че въпросът за "Росенец" е бил повдигнат в парламента и предстои да се запознае в детайли в този казус.

Важният момент е и че целият тил на пристанището е собственост на концесионера. Или държавата ще остане с няколко кейови места и пирс, като всичките експлоатационни съоръжения, резервоари, тръби, кранове, уреди и т.н. са собственост на "Лукойл Нефтохим Бургас" и не са част от концесията.

Връзките на пристанището за товарене и разтоварване също органично са свързани с рафинерията, като от него доставеният с танкери нефт стига по тръби до бургаския нефтопреработвател. От там пак по тръба се изпращат към пристанището готовите продукти за износ. До пристанището няма жп връзка, или разтоварването на един голям танкер с готови горива бензин или дизел би било сериозно предизвикателство и трудно осъществимо, без да се премине през инфраструктурата, собственост на настоящия концесионер и собственик на рафинерията.

Така вариант според представители от петролния бранш остава лицензът на "Лукойл Нефтохим Бургас" да остане да действа за пристанището, но държавата да използва Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" като пристанищен оператор и да въведе такси на тон за товарене и разтоварване, които да събира от клиента "Лукойл". При капацитет на година от 7 млн. тона преработка на рафинерията по 5 долара на тон това би означавало 35 млн. долара, които, разбира се, ще бъдат разпределени през цената на горивата за крайните клиенти.

По тръбата, по тръбата и навън

Другите възможности за внос на горива по море са три. Пристанищен терминал "Бургас Запад", отдаден на концесия на братя Кирил и Георги Домусчиеви (отскоро 49% собственост на фонда "Три морета"). Вторият е през Терминала за базови масла към ПЧМВ - Варна, където разтоварването се случва директно от кораба на авто- или жп цистерни. Третият вариант е през пристанищен терминал "Петрол - Варна" (данъчен склад на "Варна Сторидж"). Последното е част от групата "Петрол", а самият терминал се оперира от държавата чрез ДП "Пристанищна инфраструктура". За разлика от ПЧМВ, тук резервоарите са данъчен склад, през който трябва да се премине и всичко да бъде отчетено, като разтоварването не може да се случи директно на цистерни. Това е и основна врата за вноса на притежаваната от Георги Самуилов "Инса ойл" с танкери на горива от Русия, който се обозначи като основен износител на дизел за Украйна.

В страната единствените две пристанища, където могат да влязат големи карга с нето около 30 хил. тона, са "Росенец" и пристанищен терминал "Петрол - Варна", като останалите две - "Порт Бургас" на Домусчиев и ПЧМВ, са плитки, а само използването на големи кораби може да направи даден вносител конкурентоспособен.

Казусът с пристанището обаче по-скоро е нов опит да се направи присъствието на руската компания в България неизгодно за нея. От известно време "Лукойл" по никакъв начин не се радва на предишния си политически комфорт.

През тази пролет Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби двете дружества на руската "Лукойл" в страната - "Лукойл Нефтохим Бургас" и търговеца на едро и дребно "Лукойл България", с почти 200 млн. лв. седмици след като откри друго нарушение на групата за 70 млн. лв. Активността на КЗК беше учудваща - идва по стар казус и след дълги години пазене на компанията, като "Лукойл" обяви, че ще обжалва. Комисията откри, че "Лукойл" държи огромна част от складовете за горива из държавата и има и тръба за евтин транспорт до столицата. Това е факт от приватизацията преди почти 25 години и след допълнителна покупка от "Петрол".

Продажбите на "Лукойл"

България за момента остава все така атрактивен пазар за руснаците, след като компанията започна да се разделя с активите си в Европа на други места. "Лукойл" продаде петролната рафинерия ISAB в Сицилия на кипърската инвестиционна компания G.O.I. Energy след одобрение от италианските власти. Партньор е търговецът на суровини Trafigura, който ще осигури снабдяването. G.O.I. ENERGY притежава мажоритарен дял в BAZAN GROUP, една от най-големите енергийни групи в Израел, управляваща най-голямото интегрирано рафиниращо и нефтохимическо съоръжение в страната.

Според FT цената е около 1.5 млрд. евро за съоръжението на остров Сицилия, което може да преработва приблизително 355 хил. барела петрол на ден. Според данни на FT успешната оферта е направена в последния момент, въпреки че за сигурен купувач се считаше базираната в САЩ Crossbridge Energy Partners и търговецът на петрол Vitol.

"Лукойл" има около 315 бензиностанции в Румъния, както и рафинерия в Плоещ. В Молдова притежава мрежа от над 100 бензиностанции. Като купувачи на бизнеса в двете страни се спрягаха Royal Dutch Shell или казахстанският монополист KazMunaiGaz, която в двете страни притежава мрежа от бензиностанции Rompetrol, като KazMunaiGaz се сочеше като по-вероятен купувач

Дали и за българската рафинерия и стотиците бензиностанции тук ще се търси нов собственик предстои да видим.