КЗК vs "Лукойл": Удар с още 200 млн. лв.

Какво се случи

КЗК наложи рекордна глоба на "Лукойл" - 195 млн. лв., разпределена между двете основни компании на руската верига - рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" (139.8 млн. лв.) и търговецът на едро и дребно "Лукойл България" (55.2 млн. лв.).

Глобите са за "злоупотреба с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива чрез непредоставяне на достъп на вносители и производители на автомобилни горива в собствени данъчни складове, ограничаване на вноса по море чрез блокиране на данъчните складове, свързани с пристанищен терминал "Росенец" и пристанищен терминал "Петрол - Варна", както и непредоставяне на достъп до нефтопродуктопроводите на групата за транспортиране на горива на други производители и вносители, което може да ограничи вноса на автомобилни горива в страната".

КЗК оставя без разглеждане искането на двете компании за назначаване на техническа, икономическа и счетоводна експертиза. Решението може да бъде обжалвано пред Административния съд - София-област, в 14-дневен срок, като от компанията изпратиха позиция, че ще обжалват наложената санкция, както и че "Лукойл" счита решението на КЗК за неоснователно, недоказано и противоречащо на европейската практика.

Това е втората огромна глоба за "Лукойл България", като наскоро КЗК наложи близо 70 млн. лв. санкция за злоупотреба с господстващо положение и ценова преса спрямо конкурентите, която също ще се обжалва от компанията.

Едно странно начало

Началото и пътят на производството е странно. То е образувано по постъпил сигнал през март 2020 г. от Върховна административна прокуратура относно несъответствието между значителния спад в цената на суровия петрол в световен мащаб (с 47.4%) през март 2020 г. и намаляването на цените на дребно на горивата в страната (с около 11%) в същия период. Има и "сигнал от гражданин, в който се твърди, че се извършва спекула с цените на дребно на горивата в страната предвид понижението на цените на суровия нефт на световния пазар". Така КЗК установява за пореден път, че цените на горивата по бензиностанциите реагират на промяната на борсовата цена на суровия петрол една седмица по-късно.

Предмет на проучване става поведението на "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България", като през ноември 2021 г. КЗК излиза с определение за злоупотреба с господстващо положение по линия на складове, пристанища и продуктопроводи - или транспортната инфраструктура, и ограничаващи вноса на горива в страната. "Лукойл България" и "Лукойл Нефтохим Бургас" представят преди около година (14 февруари 2022 г.) писмените си възражения, като решението на КЗК излиза чак сега. Макар че беше обявено от председателя на комисията Юлия Ненкова като намерение преди изборите при първото й явяване пред телевизия.

Вносът на Бургас

В 300-те страници решение комисията включва отговорите на редица участници от пазара. Големият търговец на едро "Сакса" например коментира, че относно вноса не може да бъде ценово конкурентна на "Лукойл Нефтохим Бургас", тъй като при равни други условия (големина на партидата, условие на доставка, срок за ценообразуване и плащане) не може да има големи разлики между цените, по които да се закупят автомобилни горива - бензини и газьоли, от рафинериите производители в даден регион. Това означава, че "Сакса" не може да купи на значително по-ниска цена от Средиземноморския регион (вкл. Черно море) от тази, на която се продават горивата, произведени от "Лукойл Нефтохим Бургас". Така на практика ценовата конкуренция между доставчиците се свежда само до по-ефективната логистика, т.е. по-ниски дистрибуционни разходи.

Според компанията съществува техническа възможност за внос на горива през "Росенец", като концесионерът "Лукойл Нефтохим Бургас" предлага на потенциални други клиенти услугата "Товарене и разтоварване на нефт и нефтопродукти". Рафинерията е обявила, както е изискването по закон, наличния си свободен складов капацитет, като складът е свързан технологично с продуктопровода на "Лукойл България" и така с базата в "Илиянци".

Съгласно публикуваните цени на услуги от оператора на терминал "Росенец" обаче съществува разлика от 2.20 евро/мт между цените за дружествата от групата "Лукойл" и потенциални други клиенти за услугата. Друга критика е, че "Лукойл Нефтохим Бургас" не предлага услугата смесване на биогорива с горива от нефтен произход, което прави невъзможно използването на данъчния склад на "Лукойл Нефтохим Бургас" за оперативни цели.

"Лукойл България" не предоставял и продуктопровода до базата в "Илиянци" за транспортиране на горивата на трети страни.

Промени във Варна

Другите възможности за внос по море на горива са три. Пристанищен терминал "Бургас Запад", отдаден на концесия на братя Кирил и Георги Домусчиеви (отскоро 49% собственост на фонда "Три морета"). Вторият е през Терминала за базови масла към ПЧМВ - Варна (което след промените на законодателството, свързано с измервателните уреди, не е било възможно за използване за период около две години). ПЧМВ е единствено пристанищен терминал, т.е. там разтоварването трябва да се случва директно от кораба на авто- или жп цистерни.

Третият вариант е през пристанищен терминал "Петрол - Варна" (данъчен склад на "Варна Сторидж"). Последното е част от групата "Петрол", като данъчният склад е свързан с пристанищен терминал "Петрол - Варна". В решението на КЗК се посочва, че самият терминал се оперира от държавата чрез ДП "Пристанищна инфраструктура" от по-късен етап, като дотогава е било невъзможно извършването на товарене и разтоварване. За разлика от ПЧМВ тук резервоарите са данъчен склад, през който трябва да се премине и всичко да бъде отчетено, като разтоварването не може да се случи директно на цистерни.

"Отчита се веднъж от измервателния уред на пристанището, след това цялото количество в склада трябва да бъде отчетено от нивомерната система и едва тогава може да бъде освободено за потребление. Следователно дори в данъчните складове да има капацитет за разтоварване, ако няма резервоарен капацитет, в който този обем да постъпи, се нарушава законът и съответно не може да се ползва съоръжението", пишат от "Сакса".

Всъщност "Варна Сторидж", която на много пъти се посочва в решението на КЗК и се цитира, е с прекратен лиценз от март 2022 г. Компанията е собственост на "Сторидж ойл", като в капитала на дружеството е складът на "Петрол" в Пловдив. Според източници от пазара базата на "Варна Сторидж" сега се оперира от "Сторидж ойл". Преди няколко години тя се е ползвала под наем от "Лукойл". Това се потвърждава и от коментарите на "Сакса", на която при запитвания за наличие на капацитет е отговорено, че няма възможност за съхранение, тъй като се ползва от други дружества - "Лукойл България" и "Астра Биоплант" (с един резервоар).

Договорът с "Лукойл" обаче е бил прекратен според източници от пазара и сега базата имала договори с редица компании. От 2020 г. "Сакса" също използва един резервоар от 5000 кубични метра във "Варна Сторидж", но посочва, че това не е достатъчно, за да може да приеме целия обем на дадена партида. Това налага корабът да пристига с повече от една товарителница, като половината се разтоварва, отчита, експедира и тогава започва операцията по втората част.

Това е и основна врата за вноса на Георги Самуилов с танкери на горива, като преди време той заяви пред "Капитал", че е внесъл през миналата година 1 млн. тона горива и държи 25% от пазара, внос от Русия. Настоящият анализ на КЗК обаче не включва тези периоди, а борави с данни от стари периоди до 2020 г.

Равносметката по море на "Сакса" показва, че единственият начин да е конкурентоспособен един вносител е да внася карга с нето 28 хил. тона, като цените за този обем и малките от 6-10-11 хил. тона са много различни. В страната единствените две пристанища, където могат да влязат такива карга, са "Росенец" и пристанищен терминал "Петрол - Варна", като останалите две - Порт Бургас на Домусчиев и ПЧМВ, са плитки. Желанието за големите кораби е логично: "При големите кораби транспортът е борсова стока и се плаща не на тон, а на ден. Съответно колкото по-малко са дните и колкото по-голямо е количеството на вноса, толкова по-ефективно е и толкова по-малко са разходите."

Компаниите от руската група ще обжалват решението на КЗК в съда Фотограф : Георги Кожухаров

Къде са складовете

Основна част от анализа е посветена и на петролните бази, в които се съхраняват горива по Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, т.е. пазенето на резерви, което не се спазва години наред от определени компании.

Комисията е установила, че с най-голям дял на складови вместимости, лицензирани за съхранение на бензини по реда на ЗАДС, е групата "Лукойл", със съвкупен дял, "който в началото на периода възлиза на 90-100% и постепенно намалява в края на изследвания период до 80-90%. На пазара на съхранение на газьоли групата е с дял, който е 70-80%". Следователно комисията заключава, че групата "Лукойл" е с господстващо положение на пазара на съхранение на автомобилни горива по този закон.

КЗК определя като господстващо положението на групата и по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, като изчислява, че групата е с пазарен дял за съхранение на бензини от 90-100% през 2016 г. до 80-90% през 2020 г., а при съхранението на дизели пазарният дял се движи в рамките от 80-90% до 60-70%, като през 2020 г. е 70-80%. Възраженията, че има законова възможност от средата на 2020 г. компаниите да пазят 50% от резервите си в чужбина, не е прието, като комисията констатира, "че съхраняваните на територията на друга държава членка запаси въпреки предвидената законова възможност не са в достатъчен размер, за да бъдат определени като значителни" (т.е. фирмите не се възползват), което според комисията засилва позициите на "Лукойл".

Обясненията на "Лукойл"

В отговор на различните обвинения руската група отговаря, че "от момента на влизане в сила на договора за концесия за пристанищен терминал "Росенец" "Лукойл Нефтохим Бургас" не е получавало запитвания от страна на трети лица, несвързани с групата "Лукойл", относно възможността за внос на горива през "Росенец". Терминал "Росенец" пък бил неразделна част от технологичната схема на рафинерията.

По отношение на складовете - свободен обем се предоставя и разпределя между отделните дружества - по реда на постъпилите заявки за съхранение. "Лукойл Нефтохим" отбелязва, че заявки за съхранение се получават относително рядко, като до този момент не е имало случай, в който едновременно да постъпят повече от една заявка за съхранение от различни вложители в количество, което рафинерията да няма възможност да потвърди поради физическа липса на свободни вместимости. В случай че това се случи, логично е да бъде потвърдена икономически по-изгодната за дружеството заявка за съхранение.

"Лукойл Нефтохим Бургас" посочва, че не е отказвало предоставяне на свободни складови вместимости в собствен данъчен склад или склад за съхранение на задължителни запаси от бензин и дизел за целите на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

Сред възраженията на компанията е и че КЗК разглежда заетостта на складовите вместимости на конкретни дати, но не е отчела количествата в динамика, т.е. коефициента на обращаемост, като по този начин не е установила какъв процент горива са преминали през използваемите вместимости за оперативни цели за месец.

Смята и че КЗК е трябвало да изследва използването на складовите обеми както на групата "Лукойл", така и на всички други участници на пазарите на съхранение и по този начин да установи дали има дефицит на складови вместимости на пазарите на съхранение на горива.

Комисията отхвърля всички искания на компанията за технически, икономически и счетоводни експертизи и сега спорът ще се решава в съда, като руската група обяви, че ще обжалва решението. Докато тече спорът през следващите години, пазарът ще си е същият, максимум името на монополиста да е друго.