Българският износ на дизел за Украйна избухна. Но сега залязва

Начало и край на износа

Износът на горива от България за Украйна започна напълно логично и пазарно - в съседна Румъния има недостиг на дизел и така още в началото на войната към българските търговци заваляха много запитвания от страна на украински играчи. Междувременно ценовата политика на "Лукойл България" направи неатрактивен на база маржове вътрешния пазар за местните играчи.

По-добрата цена на едро спрямо тази в другите съседни пазари обособи износа като основно поле за печалби за местните петролни компании, които се насочиха към експорт. А износът на дизел от България за Украйна дори беше разписан като позволен и за следващите две години в деветия пакет санкции на ЕС (за да може да се покрият нуждите от горива на украинските фермери).

Така 2022 г. се оказа рекордна за износа на горива към Украйна - и като количества, и като суми. Продажбите се извършваха от български компании - складодържатели и износители, които купуваха на местния пазар гориво от търговеца на едро "Лукойл България". Както и единични дружества, които играеха самостоятелно, и сами организираха внос на дизел от Русия през трейдъри. Такава е пловдивската "Инса ойл" на Георги Самуилов, която се явяваше и най-големият износител на база обеми по данни от пазара.

Справка на НСИ за цялата изминала година показва, че Украйна се е превърнала във втората най-голяма експортна дестинация за България извън ЕС след Турция. За цялата 2022 г. износът към нападнатата държава е за 2.25 млрд. лв., което е ръст 183% на годишна база. От тази сума две трети са продажби на горива - общо за почти 1.7 млрд. лв., като от тях над 80% или 1.4 млрд. лв., са износът на дизел. Като обем това са общо 737 хил. тона горива, от които 83%, или 615 хил. тона дизел (виж графиката), т.е. основният ръст на експорта към Украйна е на дизел, който номинално се увеличава цели 955 пъти прямо 2021 г.

Най-силният месец за българските търговци на горива е бил ноември, показват данните на НСИ. През декември и януари започват да намаляват и количествата, и сумите. Все още няма данни за февруари, но от пазара коментират, че през втория месец на годината износът към Украйна е претърпял срив, който е продължил и през март. В началото на април е имало леко движение и поява на единични автоцистерни на украински търговци.

Умирането на един пазар

Причините за резкия спад на интереса към български горива са няколко, смятат от пазара. Първата е свързана със срива на украинската икономика - по предварителни данни на украинското икономическо министерство през 2022 г. БВП на страната е спаднал с около 30%. Следващ фактор е спадът на цената на горивата на международните пазари от началото на тази година, след като всички търговци - в това число турски, унгарски, полски, са започнали да продават там. Това е довело до заливане на украинския пазар и до пренасищане, което съвпада с икономическото забавяне.

Отделно след публикации в руски медии, че горива, произведени в Бургас, пътуват към Украйна, едровата цена на горивата на "Лукойл" се е повишила спрямо международните равнища. От началото на годината премията/надбавката на тон за дизел е станала двойна, коментират от пазара. Не всички търговци обаче виждат в това дългата ръка на Москва - те обясняват ценовата промяна с обичайните за "Лукойл" забавени корекции на цените след промяната на международните котировки. Така, когато пазарът е тръгнал надолу, бургаските горива за някакъв период са останали по-скъпи.

Резултатът обаче е недвусмислен за всички. Ценовото предимство, което преди са имали българските компании - износители на горива, сега го няма. Междувременно алтернативните доставчици, които разтоварват на терминала за горива на пристанището в Констанца, са станали много по-конкурентоспособни, като при изравнени цени на петролните продукти българските компании имат по-високи логистични разходи. Така в момента с по-силни позиции са турските износители, както и доставките от Полша например.

Едновременно с това от пазара разказват, че са намалели и количествата, които Георги Самуилов получава от Русия. И по-специално - на доставките от компании с държавно участие като конкурента на "Лукойл" - "Газпром нефт".

Според български компании в Украйна са станали по-избирателни откъм произхода на горивата и големите трейдъри са започнали да търсят неруска стока.

Какво става в Бургас

След голямото пренасищане на украинския пазар с горива от бургаската рафинерия тя е започнала да свива производството си, твърдят от бранша, като говорят за спад от 30-35%. Косвено това се потвърждава и от отчета на Министерство на финансите за изпълнението на бюджета към март. Там се посочва, че "от началото на 2023 г. е отчетен спад от 10.3% на количествата стоки, внесени от трети страни, в т.ч. спад на количествата внесен суров петрол".

Двете български дружества на руската компания имат и ново ръководство. Старото беше сменено след Десетия пакет европейски санкции, с който се наложи забрана на руски граждани да участват в ръководството на критична европейска инфраструктура, както и да запазват обеми в европейските газови хранилища. Така като нов управител на "Лукойл България" беше вписан Иво Гуидо Хоскенс, който замени Андрей Матюхов. Новият управител идва от трейдъра "Литаско", базиран в Швейцария. От март "Лукойл Нефтохим" също е със сменено ръководство и вече се представлява от Евгени Маняхин, който е швейцарски гражданин.

Тъй като към момента все още няма диверсифициране на доставките на гориво, ползите за българската държава от двете години отсрочка за внос на руски горива и петрол, дадени от Брюксел, засега се изчисляват основно на база свръхпечалби. Министърът на икономиката Никола Стоянов съобщи, че в края на март държавата очаква нефтената рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" да преведе нов авансов данък свръхпечалба от около 90 млн. лв. В края на 2022 г. бургаската рафинерия внесе 73 млн. лева от допълнителното облагане с 33% на свръхпечалбата през 2022 г.

Междувременно КЗК наложи глоби на българските компании на "Лукойл" първата беше за близо 70 млн. лв. за господстващо положение на пазара на горива, чрез налагане на ценова преса спрямо конкурентите, а втората е от тази седмица и е рекордна - 195 млн. лв. за господстващо положение на пазара на складовете (виж втория текст).

Накратко, щастието от високи печалби и огромен износ е в миналото. А засега българският потребител си остава без много алтернативи извън руските преработватели.

По темата работи и Вера Денизова