Банки и финанси

Делът на проблемните кредити расте за първи път от септември 2022 г.

Кредитната активност на банките остава висока, като през юни са отпуснати нови заеми за над 1 млрд. лв.

Мария Иванова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Проблемните кредити в банковата система нарастват за първи път от септември 2022 г., показва публикуваната от БНБ парична статистика към края на юни 2023 г. Същевременно въпреки мерките на БНБ в посока охлаждане на кредитния пазар, активността остава висока, като само за последния месец банките в страната са увеличили порфейлите си от заеми за домакинствата и бизнеса с над 1 млрд. лв. Така, към края на полугодието размерът на банковия кредит достига нов рекорд от 78.1 млрд. лв., като обемите растат във всички сегменти - корпоративно, жилищно и потребителско финансиране.

Европейско охлаждане

Отчетеното от БНБ влошаване на портфейлите в края на второто тримесечие е движено изцяло от фирмените кредити. Именно те са и тези, които първи усещат по-сериозно ефектите от започналото преди година затягане на паричната политика на Европейската централна банка - тъй като голяма част от тях са обвързани с европейския индекс Euribor.

На практика за последната година, през която ЕЦБ предприе вече осем повишения на основните лихвени проценти в еврозоната, обемът на лошите и преструктурирани кредити за бизнеса в българската банкова система е отбелязвал ръст в шест от месеците. За първи път през юни 2023 г. обаче в рамките на един месец проблеми в обслужването или преструктурирания са се проявили при експозиции за над 100 млн. лв. - общо 134.7 млн. лв. с което те достигат 2.4 млрд. лв., а делът им се покачва само за месец от 5.4% на 5.6%.

Междувременно при финансирането за домакинствата, което през последните години по правило се отпуска в левове, а цената му е обвързана със стойността на ресурса, който банките набират от местния депозитен пазар, качеството на портфейлите остава добро. През юни обемът на проблемите ипотеки намалява с 6 млн. лв. до 293 млн. лв. (1.64% от всички), а при приеманите за по-рискови потребителски кредити понижението е с почти 15 млн. лв. до 936 млн. лв. (5.87%)

В резултат към края на полугодието сумарно делът на нередовно обслужваните и преструктурирани заеми (данните в паричната статистика се различават от тези за надзорни цели) нараства до 4.67% спрямо 4.59% през май. В номинално изражение обемът расте със 113.1 млн. лв. до 3.65 млрд. лв.

И българска тяга

На този фон кредитният пазар в страната продължава да бумти въпреки предупрежденията на регулатори и анализатори за прегряване. След серия покачвания на изисквания от банките антицикличен буфер, които не доведоха до желаното охлаждане на активността им, БНБ прибягна и до най-силния си инструмент на паричната политика - затягане на изискванията за задължителните минимални резерви (ЗМР), които финансовите институции трябва да поддържат. В края на април централната банка повиши размера им от 10% на 12% ефективно от началото на юли, като също така загатна, че от есента ставката може да достигне и 15%. Идеята е по този начин от системата да бъдат изтеглени средства, което да ограничи разполагаемия ресурс на банките за отпускане на заеми. Видно от статистиката към края на полугодието, вербалната интервенция на БНБ не дава резултат, като все пак трябва да се има предвид, че реалните ефекти от подобни мерки обикновено се усещат със забавяне. Предвид свръхликвидността в системата обаче е трудно да се предвиди дали, кога и в каква степен стъпката на централната банка ще доведе до съществен ефект върху кредитната активност.

Погледнато в числа, само за последния месец предоставеното на бизнеса финансиране се е увеличило номинално с над 531 млн. лв. до нов рекорд от 42.6 млрд. лв. Ръстът е движен предимно от заемите извън овърдрафта, които се увеличават с 415 млн. лв. до 27.8 млрд. лв. При овърдрафта повишението е близо три пъти по-умерено - със 116 млн. лв. до 14.8 млрд. лв. Така сумарно целият портфейл в сегмента расте с 1.26% на месечна база през юни, на фона на отчитаните почти неизменно от началото на годината месечни ръстове от порядъка на 0.4%. На годишна база пък юни е третият пореден месец, в който растежът в сегмента плавно се ускорява - така към края на полугодието нарастването на портфейла спрямо юни 2022 г. е с 8.35%.

При домакинствата първата половина на годината също приключва с нов рекорд в общия обем на предоставеното финансиране - 35.5 млрд. лв. Само за последния месец индивидуалните клиенти на банките са получили нови заеми за 560.7 млн. лв., а в процентно изражение месечният ръст е с 1.61%. На годишна база все пак се наблюдава плавна тенденция на забавяне на активността - повишението все още се измерва с двуцифрени стойности - 14.05% към юни, но това е най-ниският темп от година насам, като в края на 2022 г. ускорението надхвърли 15.5%.

Разпределението по сегменти е 17.9 млрд. лв. ипотечни и почти 16 млрд. лв. потребителски заеми, като и двете числа са рекордни. Динамиката през последния месец обаче е разнопосочна - докато при потребителското финансиране числата говорят за плавно успокояване, при жилищното данните сочат ускорение.

През юни номиналният ръст на портфейлите от потребителски кредити е със 196 млн. лв., което е с 1.24% по-малко спрямо месец по-рано, при отчетен през май месечен ръст от 1.32%. На годишна база от началото на 2023 г. темповете се забавят - до 10.9% към края на полугодието.

При ипотечните заеми обаче през юни 2023 г. портфейлите растат номинално с 359 млн. лв., като се ускоряват и спрямо май, и спрямо юни 2022 г. На месечна база ръстът е с 2.05%, като за първи път от 2009 г. насам ръстът минава 2%. На годишна пък след три поредни месеца под границата 18%, отново я надхвърля, макар и минимално, като достига 18.02%.

На този фон депозитите в банковата система също запазват устойчивите си двуцифрени темпове на нарастване, макар и с разнопосочни движения в отделните сегменти, сочи паричната статистика. При вложенията на домакинствата ускорението е с 10.4% на годишна база спрямо 10% месец по-рано до 74.7 млрд. лв. Спестяванията на бизнеса от своя страна забавят темпа си на нарастване до 16.5% в сравнение с 20.6% през май, а общият обем е 40.6 млрд. лв. Общо за неправителствения сектор ръстът на депозитите към юни е с 12.3% на годишна база (12.4% месец по-рано) до 119.1 млрд. лв.