Икономика

Туризъм, битови услуги и храни задържат инфлацията висока – 8.5% през юли

Ръстът на потребителските цени, измерен през сравнимия с останалите страни в Европа индекс, дори се ускорява спрямо юни

Най-рязко през юли са поскъпнали нощувките в хотелите.

Славчо Кузмов

2 автори

Най-рязко през юли са поскъпнали нощувките в хотелите. © Цветелина Белутова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Инфлацията символично се забави до 8.5% през юли след 8.7% предходния месец
Туристическите и битовите услуги влияят най-значително в посока нагоре, храните също поскъпват
Инфлацията кара инвеститорите да търсят различни възможности да защитят спестяванията си

Ако през последните няколко месеца инфлацията отчетливо вървеше надолу, то юли показа, че тя няма да си отиде толкова бързо, колкото ни се иска. Темпът на покачване на потребителските цени символично се забави до 8.5% след 8.7% през юни. А на месечна база показателят се изстреля до най-високото ниво от началото на годината - 0.9% по данни на националната статистика.

По европейската методология, която се различава от тази на НСИ, инфлацията дори се повишава за първи път от септември 2022 г. През юли показателят достига 7.8% в сравнение със 7.5% предходния месец, а основно нагоре дърпат нощувките в хотели, при които инфлацията скочи от близо нула до над 21% само за месец.

След като достигна рекордни нива за последните 2 десетилетия, от октомври миналата година инфлацията в страната постепенно намалява, но едва през юни слезе под 10%. Досегашният спад идваше основно от цените на енергията на международните пазари, които паднаха от върховете почти толкова бързо, колкото ги достигнаха. В частност за България надолу дърпаха горивата. Този ефект обаче вече се изчерпва, като автомобилните горива дори леко поскъпват през юли. Така успокояването на инфлацията през следващите месеци може да се окаже по-трудно и бавно, отколкото досега.

Какво поскъпна и с колко

В разгара на летния сезон хотели и туроператори изглежда залагат на рязко вдигане на цените след няколко слаби сезона заради пандемията. Само за месец с над 24% е поскъпнало краткосрочното настаняване, а с над 17% - пакетните услуги за почивки и пътувания. Цените на самолетните билети също се покачват с близо 13%. След няколко месеца на постепенно успокояване през юли отново нагоре тръгват цените на храните, като ръстът идва основно от плодовете.

За по-слабия спад на инфлацията този път немалка роля има и държавата чрез административно определяните цени и данъчната политика. Влязлото в сила от 1 юли повишение на електроенергията за бита с 4.4% влияе в посока нагоре, както и поскъпването на водоснабдяването в някои области, което според НСИ общо за страната представлява покачване с 2.6%. От началото на юли също така отпадна намалената ставка от 9% за топлоподаването, която беше приета като антикризисна мярка миналата година, но сега отново се върна на стандартните 20%.

Въпреки инфлацията купуваме повече

Въпреки тежестта на високата инфлация върху бюджетите на домакинствата, съчетана с покачването на лихвите, потреблението продължава да расте в реално изражение. Темповете обаче очаквано леко се забавят до 1.3%, показват данни за второто тримесечие. Все още положителната промяна не е изненада, тъй като освен цените доходите също продължават да растат - с близо 21% на годишна база, по последни данни на НСИ. В основата на това стои продължаващият ръст на заплатите - с над 13% през второто тримесечие, както и повишаването на пенсии и други социални плащания.

Спадът на инфлацията обаче едва ли се усеща от обикновения потребител. По-ниското число не означава, че цените се понижават, а единствено, че растат по-бавно. Освен това "кошницата" със стоки и услуги на всяко домакинство е различна и общият показател за икономиката невинаги е представителен. А въпреки минималната дефлация през май и юни цените все пак остават далеч над по-ниските нива отпреди пандемията, с които сме свикнали.

По-бавен спад

Прогнозите на институциите са годишната инфлация да продължи да се забавя, но още доста дълго да остане над нормалните нива. БНБ очаква в края на тази година тя да е 5.7% по ХИПЦ, което означава, че няма значително да се забави през следващите месеци - в момента по този индекс тя е 7.8%.

Според икономистите на централната банка в краткосрочен план натискът върху потребителските цени ще остане силен, тъй като фирмите не пренасят спада на основни селскостопански и енергийни суровини към крайните продукти. Разходите за труд също се очаква да продължат да нарастват в условията на недостиг на работна сила и да останат проинфлационен фактор. По всичко личи, че оттук нататък спускането ще е бавно и инфлацията ще се установи на едно сравнително високо ниво, като прогнозата е едва в края на 2025 г. показателят (отново по ХИПЦ) да слезе до 3%.

Точка на топене

Годишна инфлация от 8.5% означава, че един лев през юли 2022 г. днес има стойността на около 92 стотинки. Инфлацията, която изяжда спестяванията, принуждава инвеститорите да търсят опции: депозити, инвестиции или превалутиране. Високата инфлацията обаче не е само проблем на България, а глобален феномен. В отговор на покачващите се цени, банките повишиха лихвите- основният лихвен процент в САЩ вече е 5.5%, а в еврозоната 4.25%.

В България данни на БНБ показват, че основният лихвен процент вече е около 3.3%, но множеството от банки избягва да предлага депозитни продукти на подобни нива. Изключение правят няколко по-нови играчи на пазара, като TBI Bank, която предлага 3% за депозит от поне 3 години, но реалната възвръщаемост, когато се вземе предвид инфлацията, отново е отрицателна. За същото време златото, считано от мнозина като хедж на покачващите се цени, отчита ръст от около 10%, а борсовият бенчмарк S&P 500 - едва около 3% за същия период. Трудно може да се отговори на въпроса кой е най-добрият актив срещу инфлацията, но лесно може да се каже, че отговорът не е депозит в банка (засега): поне не българска.