Икономиката леко забавя темп

През второто тримесечие БВП расте с 1.8% на годишна база, а потреблението продължава да е основният двигател

Дали летният сезон е бил слаб, както твърди бизнеса, ще се "прочете" в данните за третото тримесечие на годината.
Дали летният сезон е бил слаб, както твърди бизнеса, ще се "прочете" в данните за третото тримесечие на годината.
Дали летният сезон е бил слаб, както твърди бизнеса, ще се "прочете" в данните за третото тримесечие на годината.    ©  Надежда Чипева
Дали летният сезон е бил слаб, както твърди бизнеса, ще се "прочете" в данните за третото тримесечие на годината.    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • БВП на страната расте с малко по-бавен темп спрямо януари-март - с 1.8% на годишна и с 0.4% на тримесечна база.
  • Прогнозите са, че тази година икономиката ще забави ръста си до около 1.3-1.5%.
  • Германия може би изплува от рецесия, като след две поредни тримесечия на спад, сега растежът остава на нула.

Бавното охлаждане на българската икономика, което започна в началото на годината, продължава и през второто тримесечие. БВП на страната расте с малко по-бавен темп спрямо януари-март - с 1.8% на годишна и с 0.4% на тримесечна база, показват експресните оценки на НСИ. Основният двигател на икономиката продължава да е потреблението, но докато неговият темп на прираст се забавя, този на нетния износ и на инвестициите е малко по-висок.

Данните са до голяма степен очаквани - прогнозите на институциите, които следят България са, че тази година икономиката ще забави ръста си до около 1.3-1.8%. А факторите, които влияят, са основно външни и са свързани със забавянето на европейската икономика, високата инфлация и започналото рязко повишаване на лихвите, бавното възстановяване на Китай.

Българската икономика обаче засега се представя по-добре от средното за ЕС - през второто тримесечие европейският БВП расте с 0.5% на годишна база, а този на еврозоната - с 0.6%, показват предварителните данни на Евростат.

Какво дърпа растежа

Основен двигател на ръста на икономиката продължава да е потреблението. Прирастът му обаче се забавя до 1.3% на годишна и 0.4% на тримесечна база. Данните кореспондират с тези за заплатите и доходите на домакинствата - те продължават да растат като увеличението е с по-голям темп от този на инфлацията - 8.5% на годишна база към юли. Средната заплата например се увеличава с над 13% на годишна база и достига 1957 лв. за периода. Очаквано ръстът леко се забавя след достигнатите по-рано рекорди, но недостигът на работна ръка принуждава бизнесът да продължава да ревизира възнагражденията в посока нагоре. От юли пенсиите пък ще бъдат вдигнати с 12%, има очаквания и за сериозен ръст (от около 20%) на минималната заплата от началото на следващата година, което също влияе на домакинствата. Друг фактор е продължаващата кредитна експанзия, казва Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. "Въпреки ясната посока на повишаване на лихвите в еврозоната, в България търговските банки поддържат лихвите по ипотечните заеми на исторически рекордно ниски нива, а общата стойност на отпуснатите кредити нараства с 18% на годишна база до края на юни", допълва той.

Приносът на нетния износ също е положителен, макар и експортът на стоки вече да отчита спадове. Той номинално отбеляза годишен спад през май за първи път от ковид кризата насам, като към юни минусът се задълбочи до 3.1%. Причината обаче е в стоките, които през миналата година донесоха рекордни резултати - горива и електроенергия, естествени масла и мазнини, както и традиционно силната химическа промишленост, докато продажбите на машини и на потребителски стоки продължават да растат. Тези процеси се виждат и във влошените индекси на промишленото производство. "За момента случващото се може да се приеме по-скоро за "отрязване на върха", или изчерпване на конюнктурните фактори от миналата година, което връща производствената активност на нивата от началото на 2022 г., но с около 6% над средното за цялата 2021 г. и 8% над средното за 2019 година", обяснява Богданов.

Прогнозите

Прогнозите на институциите са тази година икономиката на България да расте с по-бавен темп - между 1.3 и 1.8% в синхрон с развитието на европейската икономика. Засега еврозоната избягна дълбока рецесия, но показателите за развитието на икономиките, които ползват обща европейска валута, все още са колебливи - докато промишленото производство спада, пазарът на труда прегрява (виж карето).

През първото тримесечие основните мотори на растежа в България от страна на производството бяха строителството и услугите. Дали остават същите и през април - юни обаче ще стане ясно едва когато от националната статистика публикуват по-подробни данни за БВП следващия месец.

Слаб растеж в еврозоната

Икономиката на еврозоната е нараснала със скромните 0.3% през второто тримесечие на 2023 г. спрямо предходното и с 0.6% спрямо година по-рано, показва експресна оценка на Евростат. След последната ревизия на данните стана ясно, че БВП на 20-те страни с единната валута е останал без промяна през първото тримесечие, с което на практика блокът е избегнал техническа рецесия.

Германия - най-голямата европейска икономика, може би също изплува от рецесия, като след две поредни тримесечия на спад, сега растежът остава на нула. Това обаче са предварителни данни, които често търпят промяна. Доста от европейските икономики обаче са се свили през последното тримесечие - Естония, Италия, Кипър, Латвия, Нидерландия и Швеция, в повечето случаи с под половин процент. По-рязък е спадът на Полша - 3.7%.

Растежът на Ирландия от 3.3% пък е най-големият в еврозоната и вероятно леко изкривява общата картина. Данните за страната често показват големи колебания, които се дължат на резултатите на големи международни компании като Meta, Google и Apple, които имат централи в Дъблин.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Актуалната необходимост за правителството на академик Денков е публичното признание на неграмотност на Министъра на финансите за изпълняваната отговорност.

    Правителството на академик Денков запазва голям причинител на щети. В Република България, щетите се увеличават.

    Накратко:
    Употребите на официална валута са с добри или лоши резултати.
    Лошите резултати от употреби на официална валута са с признак на най-опасен враг на устойчивото развитие в съответната държава.
    Нямането на финансово противодействие срещу лоши резултати от употреби на официална валута е причина за подсигуряващ за щети държавен бюджет.
    Реалното съгласие на правителството да няма финансово противодействие срещу лоши резултати от употреби на официална валута помага за нови щети.
    Жертви сме на местната проява на разпространената в света неправилност на държавната власт да няма финансово противодействие срещу лоши резултати от употреби на официална валута. Ползва се подсигуряващ за щети държавен бюджет. Неправилният държавен бюджет осигурява провал за правителството.
    Лошите резултати от употреби на официална валута е причина за невъзможно устойчиво обществено развитие.
    Защо правителството е с действително съгласие за запазване на голям причинител на щети?

    Прекратяването на сегашната финансова неправилност спасява съответната държава от нови щети.
    Осъществимо е финансово противодействие срещу лоши резултати от употреби на официална валута. Възможен е предпазващ от щети държавен бюджет. Правителството е с допълнителни полезни приходи и смалени разходи. Постижимо е изплащане на държавните дългове.

    Нередност?
Нов коментар