Икономиката минава на по-ниска предавка
Растежът на БВП се забавя до 2% на годишна база през първите три месеца на годината заради охлаждане при потреблението и износа
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- През първите три месеца на годината БВП се увеличава с 2% на годишна и с 0.4% на тримесечна база.
- Прогнозите на повечето анализатори са тази година икономиката да намали скорост наполовина.
- При основните двигатели на растежа - потребление и износ, вече се вижда отчетливо забавяне.
Българската икономика започва да забавя темпа си на растеж. През първите три месеца на годината БВП се увеличава с 2% на годишна и с 0.4% на тримесечна база, показват експресните данни на НСИ. Те не са неочаквани - прогнозите на повечето анализатори са тази година икономиката да намали скорост наполовина и да порасне с не повече от 1.5-1.8%. А през първите три месеца статистиката отчита и забавяне на приноса на потреблението.
- Рекордите при износа са към края си
- Слаб растеж и висока инфлация: прогнозата на ЕК за българската икономика
Минаването на по-ниска предавка е в синхрон с очакванията за развитие на Европа. А ако има добра новина, то тя е, че засега европейската икономика се справя по-добре от очакваното и страховете от рецесия започват да намаляват.
Двигателите затихват
През последните две години икономиката растеше с доста по-високи темпове - с 3.4% и 7.6% съответно през 2022 и 2021 г. А причините бяха наваксване след ковид, подкрепено от помощи за бизнеса и ръст на заплатите заради недостиг на персонал. Този следпандемичен бум обаче очаквано започва да затихва. А освен това вече се виждат ефектите от високата инфлация през последната година - за периода януари - март НСИ отчита спад на крайното потребление на тримесечна база с 0.5% и намаляване на темпа на прираст на годишна до 2.8%. Другият фактор за забавяне в Европа - затягането на паричната политика от ЕЦБ, в България все още почти не се усеща и лихвите се запазват изключително ниски. Очакванията на банкери обаче са това да започне да се променя и цената за финансиране на покупки на домакинствата да расте.
След като се увеличаваше с невиждани темпове през последните две години, сега износът също започва да се успокоява в синхрон със спада на цените на енергията и на мазнини. Към първото тримесечие на годината обаче нетният принос на износа към БВП е все още положителен. Очакванията обаче са той да започне да се забавя. В последната си макроикономическа прогноза БНБ посочва, че "растежът на износа на стоки през 2023 г. ще бъде ограничаван както от допусканията за забавено нарастване на търсенето на стоки и услуги от основните търговски партньори на България, така и от специфични за България фактори, свързани със забраната за износ към страни, различни от Украйна, на нефт и нефтопродукти, произведени от руски петрол, както и с планирани ремонтни дейности в едни от най-големите предприятия в секторите на преработващата промишленост и производството на електроенергия".
Експресните оценки на НСИ отчитат ръст с 5.2% на инвестициите на годишна база (т.нар. бруто образуване на основен капитал). Приносът на този показател към ръста на БВП обаче ще е по-малък заради спад на запасите - миналата година заради проблемите с веригите на доставка и неизвестността в началото на войната в Украйна много компании заложиха на презапасяване със суровини, което изтласкваше данните за икономическия растеж нагоре, но сега се очаква с връщането към нормален режим на работа да има обратен ефект. Това обаче ще се види, като има по-подробни данни за разглеждания период.
Прогнозите
Очакванията на анализаторите са през следващите тримесечия икономиката продължава да расте по-бавно. И това ще се случва в синхрон с останалите държави от ЕС. Данните на Евростат показват 1.3% годишен ръст на БВП на еврозоната, където най-голямата икономика - германската, отчита спад и 1.2% годишно увеличение на БВП на целия съюз. На тримесечна база покачването е съответно с 0.1 и 0.2%. От експресните оценки се вижда още, че Литва е изпаднала в рецесия. Там свиването на годишна база на БВП достига 3.6%, следвано от това в Унгария, където спадът е 1.1%.
1 коментар
Държавната власт на България не прилага неотложна финансова защита срещу щети. Държавната финансова грешка е със силно влияние за инфлация. Лошият финансов метод причинява щети.
Нямането на неотложна финансова защита срещу щети в България е истински най-опасен вредител на българската икономика. Този ликвидатор на стопански ценности създава инфлация. Всички жители на България са жертви на финансовия дефект.
За отлагане на държавния крах, със заеми правителството на България събира пари за да плаща щети от допусканата слабост. Сгрешеното финансово поведение е причинителят за сегашните държавни дългове на България.
Запазването на държавната грешка осигурява нови щети.
За устойчив просперитет на България е необходимо прекратяване на финансовата грешка. Правителството на България е с възможност да изплати своите дългове.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.