Държавата плаща ли ти ремонта на колата? Не може да го прави и за санирането
Механизмът на "безплатното" енергийно обновяване ще бъде променен и хората ще трябва да участват във финансирането
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Интересът към втория етап от санирането е критично нисък, главно заради 20-процентното съфинансиране от страна на собствениците.
- В най-масовия случай става въпрос за между 3000 и 6000 лв., но за някои и това е проблем.
- Този дял на финансовото участие обаче тепърва ще расте.
Когато говорихме за санирането с колеги от Словакия, те ни казаха, че там вече няма какво повече да се направи, защото процесът в някои градове почти e завършил. Думите, макар и перифразирани, са на Драгомир Цанев, изпълнителен директор на центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект". Според него у нас в последните 20 години по различни програми огромен публичен ресурс за енергийна ефективност e стигнал само до шепа сгради.
Цанев до голяма степен се оказва прав - в санирането на старите панелки, а и не само, през годините потънаха милиарди левове без значителен резултат. Да, в някои градове поне визуално кварталите се подобриха, но като цяло ефектът е спорен. В същото време изкривената представа и инерцията от близкото минало, че държавата е длъжна да поеме разходите по енергийното обновяване, блокира опитите за подобряване на процесите чрез постепенно въвеждане на самоучастие от страна на собствениците. То е критично важно, за да се подобри контролът върху качеството - когато хората участват със собствени средства, са много по-чувствителни на тази тема.
В момента в България е в ход вторият етап от програмата за саниране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с общ размер на средствата 282.4 млн. лева. Засега обаче интересът към него е, меко казано, слаб - от регионалното министерство, което администрира мярката, заявиха, че той е нисък, без да уточняват точно колко са получените проектни заявления. По информация на "Капитал" обаче доскоро по схемата не е имало нито един подаден проект. И това не е учудващо, тъй като вече санирането не е напълно безплатно.
"Често ме питат как вървят цените на имотите. Изкушавам се да кажа, че са като тези на колите - досега не съм чул някой да отиде на общо събрание и да поиска държавата да му ремонтира колата, да плати каското и др., а той след това да я продаде на по-висока цена", заяви Иван Велков, член на УС на БСК и вицепрезидент на съвета на експертите на Международната федерация на специалистите по недвижими имоти. "Имотите не са конституционно право, а възможност да живеем по-добре", обобщи той.
Все пак кандидатстването приключва на 16 януари 2024 г., като срокът ще бъде удължен, ако интересът остане нисък, което на този етап е повече от вероятно.
Къде сбъркахме
Основната причина за липсата на интерес към новата схема за саниране всъщност е, че то вече няма да бъде покрито 100% от държавата както досега, а собствениците ще участват в ремонтите с 20% от сумите. За мнозина обаче това е проблем, макар по експертни оценки това най-често да означава между 3000 и 6000 лева (между две и четири средни работни заплати). "Изискването за осигуряване на собствено финансиране не съвпада със създадените очаквания у гражданите, че програмите със 100% финансиране са без краен срок и всички желаещи сгради в страната ще бъдат обновени", пишат от МРРБ в отговори до "Капитал".
И действително - първия етап от санирането по ПВУ бе с обща стойност на безвъзмездното финансиране в размер на 1.1 млрд. лв., като кандидатстването приключи на 1 юни 2023 г. с подадени общо 3068 проектни предложения от 152 общински или районни администрации в страната (още - в карето). Общата стойност на заявленията е почти 4 млрд. лв., или над три пъти повече от осигурения бюджет. Всички те в момента са на етап оценка, която се очаква да завърши в края на ноември. Следва подписване на договори с общинските администрации, като се очаква строително-монтажните работи по одобрените сгради да започнат през втората половина на 2024 г., пишат от МРРБ до "Капитал".
Според експерти обаче оценяването на проектите умишлено е било отложено за края на ноември, за да не повлияе на изборните резултати. Но вероятно и за това липсват кандидати за втория етап, със съфинансирането, тъй като очакват да бъдат одобрени по първия.
От регионалното министерство за въпросния втори етап обмислят предоставянето на ваучери, които да покриват дела на хората в нужда, за да не блокират неволно останалите собственици за санирането.
Пречка за кандидатстването са не само нереалните очаквания, че държавата трябва да покрие всичко, но и фактът, че някои хора просто нямат възможност да осигурят своя дял. Освен това част от жилищата са празни и техните собственици нямат финансов стимул да инвестират в подобряване на енергийната ефективност. В същото време се изисква 100% участие на всички собственици.
Причина за слабия и дори нулев интерес към програмата за саниране е и фактът, че в голяма част от самостоятелните обекти вече са изпълнени мерки за енергийна ефективност и собствениците им не желаят и не виждат смисъл отново да влагат средства за подобни мерки, които няма да доведат до значителни икономии за тях самите, отчитат експертите на МРРБ. Най-общо някои от домакинствата сами са направили изолацията си и са си сменили дограмата, без да чакат сдружаването на съседите.
В тази връзка екоминистърът Юлиян Попов смята, че частичното саниране трябва да бъде забранено. "Ние възприемаме, че сградното обновяване е нещо, което държавата дължи, а това е много грешна постановка", отбеляза той. Дали обаче евентуалната забрана на частичното саниране няма да доведе до обратния ефект? "Напротив - то ще мотивира няколко по-активни граждани да насърчат останалите и заедно да инвестират и така да подобрят енергийната ефективност там, където живеят. Във всеки вход има изключително активни хора, тогава те ще се превърнат в истински мотор за останалите", заяви Попов за "Капитал".
В очакване на класирането
Интересът към втория етап от санирането (макар и със самоучастие) вероятно бързо ще нарасне в края на годината. Причината е, че кандидатствалите по първия етап изчакват класирането, за да видят дали ще бъдат одобрени. Ако не попаднат в списъка на класираните кандидати, най-вероятно ще се пренасочат към втория етап, макар и там да се изисква финансово участие. Това ще бъде сравнително лесно, тъй като те ще разполагат с вече подготвени документи и няма да губят време във формалности. Единствената въпросителна към момента е дали ще успеят да се впишат в крайния срок с оглед нуждата от набавянето на 20% съфинансиране на проекта им."Некласираните за финансиране - поне 2300 сгради - са най-сериозният резерв от възможни кандидати за втория етап", смята Цвета Наньова, изпълнителен директор на "Българо-австрийска консултантска компания" и част от Българската асоциация на консултантите по европрограми. В анализ за "Капитал" тя посочва, че вторият етап на програмата трябва да направи успешна трансформацията от 100% грантова помощ в механизъм, базиран на съфинансиране.
Топ 3 - Бургас, София и Варна
Бургас, София-град и Варна са трите общини с най-много заявления за саниране на сгради по първия етап на процедурата за енергийно обновяване. Общият брой от Бургас е 215 за 501 млн. лв., а София е втора с 203 проекта за 282 млн. лева. Заявленията от морската столица са значително по-малко - 96 за общо 201 млн. лв., показва справка на МРРБ, предоставена на "Капитал". Следват Габрово, Сливен и Благоевград, откъдето са подадени 80 заявления за 63 млн. лева. Експертите на МРРБ обаче правят важно уточнение - това са максималните стойности на средствата, които всяка община може да получи, а не размер на гарантиран бюджет. Реалният размер на средствата, които всяка община ще получи, ще зависи от оценката и класирането на проектите.Вторият по големина град в България - Пловдив, е на седмо място по брой на проектни предложения - оттам са подадени 80 заявления за 151 млн. лева. С по един-единствен подаден проект са общо 11 общини, сред които Челопеч, Созопол, Козлодуй, Вършец, Долна Митрополия, Раковски и др.
"Резултатите от деветгодишната практика на 100% грантова помощ се измерват с три хиляди обновени многофамилни жилищни сгради (или едва половин процент) от 66 000 нуждаещи се", обобщи тя недостатъците на схемата. Очевидно е, че по този начин с безплатно саниране няма да стигнем далеч.
"Хем сме назад, хем харчим много", обобщи ситуацията зам.-министърът на регионалното развитие Ангелина Бонева. Според нея вероятно някои от сдруженията на етажната собственост се надяват на промяна при втората схема, така че подпомагането също да е 100%, но по думите ѝ няма шанс за това. Хората просто трябва да свикнат да се грижат за сградите, в които живеят.
Нищо не е безплатно
Делът, с който в момента собствениците участват в санирането, постепенно ще се повишава. Това заявяват и от МРРБ в отговорите си до "Капитал", в които се посочва, че "можем определено да заявим, че тенденциите в бъдещите схеми ще бъдат в посока на увеличение на самоучастието на собствениците. Последното е и в смисъла на Закона за управление на етажната собственост, че за общите части в сградата - частна собственост, основната грижа следва да се извършва от конкретните собственици в сградата, а държавата следва да подпомага процеса".Според зам.-министър Бонева на санирането трябва да се гледа като на възможност - постигането на по-добра енергийна ефективност ще повиши и оценката на съответния имот, а това е единствено от полза на собствениците. По думите й трябва да се промени негативният оттенък, с който понякога се свързва санирането.
"Намираме паднал стиропор в някое село и казваме - ето, санирането не работи. Напротив", коментира зам. -министърът. Тя отбеляза, че от енергийната ефективност печелят всички, затова държавата и гражданите трябва да започнат да работят по нов начин.
"Санирането е малко като електронното управление - всички знаем, че е хубаво, но излизат проблеми. Не е толкова сложно да го реализираме, всички го правят", обобщи Ангелина Бонева.
"Обновяването на сградния фонд трябва да е неделима част от интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Затова продължаваме да настояваме за прозрачност при разработването на този ключов инструмент", отбеляза и изпълнителният директор на "ЕнЕфект" Драгомир Цанев. По думите му още в края на юни първата версия на документа е трябвало да бъде обсъдена, но към момента това все още не се е случило.
Така или иначе едно е ясно - санирането трябва да продължи, защото само така ще се разделим (отчасти) с мръсния въздух и високите разходи на отопление и охлаждане. Колкото до самоучастието - какъвто и процент да бъде то, винаги ще има недоволни.
Ноу-хау от Словакия и Естония
Словакия е една от държавите със сериозен опит в обновяването на жилищата. За това обаче има редица предпоставки - от единодушието на гражданите до възможностите за кредитиране на самоучастието. А основната цел освен постигането на реални спестявания е и борбата с мръсния въздух и неефективното отопление. Питър Робъл от "Кнауф инсулейшън", който е ръководител на Buildings for the future, водеща асоциация за защита на интересите в областта на строителството и обновяването на сгради, част от Renovate Slovakia, се фокусира върху две от интересните програми за стимулиране на санирането.Националният фонд за жилищно строителство (National development fund) е насочен към многофамилните сгради, като подкрепя обновяването чрез предоставяне на облекчени заеми. Срокът за връщането на заемите е 20 години, а лихвеният процент е много нисък, като може да бъде и 0 в зависимост от самото обновяване и постигнатите икономии на енергия.
Нещо повече - лихвата е фиксирана за целия период. "Фондът предоставя около 600 - 800 нови заема годишно в размер на 120 - 150 млн. евро", обобщава Робъл и допълва, че от 2022 г. работи и нова програма за еднофамилни сгради "Обновена къща" (Obnov dom). "Бюджетът й е значителен - 500 млн. евро, а целта е до 2026 г. да бъдат обновени 30 000 еднофамилни жилища", изтъква Питър Робъл. Сходен и е опитът на Естония, където грантовете за обновяване на големи сгради например зависят и от населените места. Така например размерът на безвъзмездната помощ е 30% в столицата Талин и източния град Тарту и 40% в селищните единици на общините, съседни на двата града, показва обобщена информация на инж. Антония Новакова от "ЕнЕфект". В останалата част на Естония процентът на субсидията е 50. При цялостна реконструкция на малки сгради пък съотношението на безвъзмездната помощ на допустимите разходи и максималната сума на безвъзмездната помощ за малко жилище е:
- 30% и 20 хил. евро в Талин и Тарту
- 40% и 30 хил. евро в селски общини
- 50% и 40 хил. евро в градски единици и административни единици, които не са посочени в предходните две клаузи.
Net Zero Economy Forum 2023
Повече по тази и други, свързани със зеления преход и трансформацията на бизнеса теми, можете да научите на конференцията на Капитал Net Zero Economy Forum.Събитието ще се проведе на 22 и 23 ноември в Гранд Хотел Милениум София и ще срещне изпълнителни директори на водещи компании от българския пазар, представители на европейските институции, правителството, регулаторите и общините.
Големите теми в третото издание на годишния форум са: Политическа рамка на зеления преход, Недостигът на вода в контекста на климатичните промени, Критични и стратегически суровини за прехода, Декарбонизация на индустрията, Бизнес партньорства за устойчиво развитие, Климатична неутралност на градовете, Ускоряване на кръговата икономика, ESG регулации, Иновации и решения за устойчиво земеделие, Cleantech и нови бизнес модели.
Информация за събитието и билетите вижте тук
12 коментара
При санирането на жилища ако няколко домакинства в блок откажат да участват със собствени средства, санирането се проваля или се компрометира ефективността му. Така че, не е много подходящо сравнението с ремонта на колите, защото тук всеки зависи от останалите и е на принципа "всички или никой".
Затова, имайки предвид ползите, които не се ограничават само до съответните домакинства, но касаят и цялото общество (по-чист въздух, намалена консумация на ел. енергия в пиковите зимни месеци, подобрена градска среда) и предвид затрудненото материално положение на много от българите, които имат далеч по-неотложни разходи и кредити, то държавата може и следва да си позволи този допълнителен разход, поне за многофамилните жилищни сгради. По чисто прагматична линия ако щеш, пък от философска може да се философства до безкрай.
Ако имаш собствено жилище, трябва да можеш да си го поддържаш. Това не е даденост, а отговорност. Няма логика държавата да подобрява и повишава стойността на частна собственост с общи пари.
Вижте какво правят в Германия - поетапно въвеждат изискване за минимална енергийна ефективност на сградите.
До коментар [#2] от "tct19646882":
Така е
Решението е да се намери начин да задължат улавите собственици. Примерно законът да урежда, че решения с квалифицирано мнозинсто от, да речем, 80% са задължителни за всички. И ако не си внесеш вноската тогава ще си имаш работа с частен съдебен изпълнител.
Темата е по-богата и обширна, отколкото е огледана тук.
Първо - това е държавна програма за енергийна ефективност и има логика да се финансира;
Второ - конструктивното възстановяване на панелките реално не се прави, а те се облепват с възможно най-некачествения стиропор и се слагат най-евтините дограми от най-хванатите от улицата "работници" за без пари. Къде отива разликата - преценете сами: едни пари от бюджета през партийно доминирани общини отиват в лоялни фирми, а оттам договорените проценти - обратно по веригата.
Да, най добре е цялата сграда да се изолира с висококачествени материали, но има хора, които не могат да си го позволят. Това със ЧСИ е отвратително предложение. Я се постави ти на тяхно място!
6000 лв за 20 % означава че санирането на апартамент е 30 000 лв. Ако това е само лепене и дограма някак си не излизат сметките. После що няма желаещи. За тея 6000 ще си смениш дограмата с 3 слойна със скъпи стъкла и комарници без да чакаш на държавата, а лепенето не е 24 000.
До коментар [#6] от "masay":
Има и други начини освен ЧСИ - например държавата да учреди залог върху жилищата на собствениците дето се "цепят от колектива". Примерно, ако соственикът не плати своят лепта (примерно 1000лв), държават учредява залог върху жилището му и плаща вместо него тези 1000 лв. Този залог ще бъде платен ако скатаващият се собственик реши да продаде жилището - сумата на залога ще се удържи от продажната цена.
след като държавата иска нещо, да го плати. Иначе, защо да не гласуваме за тези, които нямат нищо против да горим кюмюр, да караме каквото имаме, както го искаме и да не търси данъци стига да не ги закачаме и ние за нищо?
На едни държавата го направи безплатно а други трябва да плащат.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.