Откъде ще дойдат парите за обновяването на сградите оттук нататък?

Българската банка за развитие, търговските банки и други пазарни участници, сред които и ЕСКО компании, вече изследват възможността да предлагат специализирани продукти за сдружения на собствениците, обясниха за в. "Капитал" от Министерството на регионалното развитие. Оттам допълват, че всички възможности са обвързани с допълнителни разходи и рискове, без да е осигурена достатъчна доходност и устойчивост, предвид кампанийния подход при програмите за обновяване на жилищни сгради.

Предоставянето на (евентуални колективни) кредити за жилищно обновяване е свързано и с допълнителни административни дейности и разходи, които не са характерни за един стандартен потребителски кредит, което оскъпява неговата цена.

В Националния план за възстановяване и устойчивост, който осигурява безвъзмездното финансиране, не са предвидени средства, които да бъдат предоставени на търговските банки като гаранции за увеличаване на доходността и намаляване на риска, подобно на финансовите инструменти по оперативните програми. Всяко домакинство може да се възползва от индивидуални кредитни продукти на банките по същия начин, както го правят кредити за частичните си мерки за обновяване на жилището си.

"Повишената стойност на имота и по-ниските сметки са в частна полза. Разбира се, подобрената визия на градовете е в обща полза, но не е ясна логиката да бъде лишен например обект на публичната инфраструктура от държавна гаранция в полза на частни лица", коментират експертите на МРРБ за "Капитал".

• Безплатното саниране свърши, сега започва истинското

Европейската практика в сферата стандартно се базира на финансови инструменти, а държавната подкрепа (или европейските фондове) безвъзмездно подпомагат само енергийно бедните, каквато дефиниция вече има в България. В тази връзка може би има надежда най-уязвимите семейства с повече членове или възрастни хора да бъдат подпомагани и да получат 100% грант. Това обаче най-вероятно няма да се случи в рамките на втория етап на настоящата програма, тъй като все още не е напълно готова методиката за енергийно бедните.

След като е трудна възможността за банков кредит, а държавата не осигурява банкови гаранции за саниране каквито вече обаче има за ВЕИ за собствени нужди, задачата става особено сложна.

Община Бургас обмисля механизъм, по който да се стимулира участието на повече на брой жилищни сгради за втория етап на програмата. Включването на ЕСКО компании при кандидатстването е един от възможните варианти.

Чанка Коралска, заместник-кмет, община Бургас

В Бургас обмислят механизъм, по който да се стимулира участието на повече на брой жилищни сгради за втория етап на програмата. "Включването на ЕСКО компании при кандидатстването е един от възможните варианти. Необходимо е обаче МРРБ да даде повече насоки и указания за неговото прилагане", посочи за "Капитал" заместник-кметът на община Бургас Чанка Коралска. Морският град е един от малкото, които осигуриха финансирането на енергийните и техническите обследвания на сградите, кандидатствали по първи етап на програмата, и има интерес да намери начин тези сгради да влязат в списъка с 80% грант.

• Колко ще трябва да доплатите за обновяване на блока?

При ЕСКО договор хората ще имат гаранция, че целите за намаляване на потреблението ще бъдат постигнати, а това е своеобразна застраховка, която другите финансови инструменти не дават.

Кирил Райчев, Алианс за енергийна ефективност

Вариантът според Кирил Райчев от Алианса за енергийна ефективност са ЕСКО договорите. Това са договори с гарантиран резултат, където инвестицията се изплаща чрез реализираните енергийни спестявания. Ако сметката за отопление на едно домакинство сега е 100 лв. средно на месец и с обновяването на дома я намали до 60 лева, икономията от 40 лв. може да се използва за изплащане на санирането. Така няма да е нужно домакинствата да осигуряват предварително средствата.

"Това ще са парите, които семейството ще връща на ЕСКО компанията, за да изплаща инвестицията", коментира Райчев и допълва, че обновяването на жилището е въпрос на приоритети - дали ще отидете на три почивки в Гърция, или ще дадете пари за енергийна ефективност и ще повишите стойността на имота с 30%.

Освен това при този вариант хората ще имат гаранция, че целите за намаляване на потреблението ще бъдат постигнати, а това е своеобразна застраховка, която другите финансови инструменти не дават. "Още повече че банките са само финансиращи институции, а ЕСКО компаниите правят обследвания, оценка на енергийното потребление и мониторинг на спестяванията", посочи още Райчев. В Латвия ЕСКО механизъм се прилага при финансова схема за 49% грант, подобна схема работи и в Полша.

Оценката на спестяванията става неразделна част от проекта на етажната собственост и всяка ЕСКО компания може да се включи на всеки етап от проекта, коментират от бранша. Процедурата е общините да направят обществена поръчка за избор на ЕСКО компания. Но все още кметовете се притесняват да предприемат тази стъпка, защото моделът не е добре познат.

Решения на принципа на ЕСКО започват да предлагат и електроразпределителните дружества. От регионалното министерство обясниха за "Капитал", че осигуряването на съфинансиране за изпълнението на проектите е ангажимент на сдруженията на собствениците. Общинските администрации могат да окажат финансова подкрепа при решение на общинския съвет, обясняват от ведомството.

Липсата на практика и опит

Към изпълнението на ЕСКО подхода за финансиране обаче има и сериозни резерви. Според изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев подобна схема за многофамилните жилища в Европа не се използва. Райчев обаче посочи, че точно за многофамилни сгради Латвия и Полша имат много добър опит. Според него причината за липсата на доверие в този подход е липсата на опит, но се надява инструкцията на МРРБ към общините да бъде много полезна и конкретна, за да бъдат преодолени притесненията.

"При липса на добра програма трудно може да се мобилизира частният капитал по линия на ЕСКО механизма. От друга страна, може и да е въпрос на политическо решение да се отворят повече възможности за гражданите", смята още Райчев.

Всички въпроси, включително и за реалното изпълнение на спестяванията, трябва да бъдат включени в договора между ЕСКО компанията и сдружението на етажната собственост. Етажната собственост дори може да приложи глоба на ЕСКО компанията за неизпълнение от 5% или намаляване на месечните вноски, сподели Райчев.

Решението на въпроса с финансирането минава през създаване на специални нисколихвени дългосрочни кредити, подкрепени и гарантирани от публични пари. А ЕСКО договорите трябва да бъдат реализирани в пилотен режим.

Драгомир Цанев, изпълнителен-директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект

"ЕСКО договорите имат своите предимства, но няма как да бъдат реализирани за всеки отделен апартамент", смята Цанев. В типичния ЕСКО договор резултатите трябва да се разглеждат индивидуално, защото едно домакинство харчи повече, друго по-малко.

"Поведението на отделното домакинство е сложно, необходимо е да има датчици за определяне на комфорта, който за някои е 21 градуса, за други 24 градуса. Ако е заложена температура за комфорт от 21 градуса, а семейството държи 25, спестявания няма да има. Това оскъпява цялата процедура, а целта на програмата е да се постигнат 30% спестявания.

Не се знае също дали всички домакинства ще са страна по договора, или ще е възможно тези, които имат възможност, да използват директно спестяванията си. Това още повече ще затрудни организацията, ще намали размера на проектите и ще ги оскъпи, а най-вероятно ще затрудни и отчитането на спестяванията. Има и друга ситуация - дори и ако проектът е идеален, спестяванията се реализират, но хората престанат да плащат - тогава ЕСКО компанията трябва да се занимава със събиране на вземания, което не е в техен интерес", казва Цанев.

Решението на въпроса с финансирането според него минава през създаване на специални нисколихвени дългосрочни кредити, подкрепени и гарантирани от публични пари. А ЕСКО договорите трябва да бъдат реализирани в пилотен режим като обещаващ и успешен при различни типове проекти механизъм, който обаче все още не се е доказал за този конкретен сегмент.

В Националния план за възстановяване и устойчивост например е предвидена реформа "Създаване на Национален декарбонизационен фонд". Неговата основна цел ще бъде създаване и прилагане на програми за енергийна ефективност в сградния фонд и тяхното финансиране. "Чрез създаването на НДФ ще осигури устойчиво и постоянно финансиране за обновяване на сградния фонд и ще се приключи с модела на кампанийно финансиране, който се прилага в последните 15 години", уверяват от МРРБ.

За съжаление обаче няма изгледи той да е готов още тази година, а забавянето му ще прекъсне отново процеса на обновяване. Нишката тук се къса, защото тази реформа трябва да се подготви от Министерството на енергетиката, което да представи идея за структурирането на фонда, а такива сигнали от там до момента няма.