От слаб (2) до отличен (6) - кой оценява европроектите

Главната дирекция може да използва и оценители от списъка на лицата, одобрени в проведения Централизиран конкурс за избор на външни оценители в процедурите по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В него са включени общо 210 души с различни специалности - от инженерни и педагогически профили, до експерти по правосъдие, химия и хидроинженерство, показа справка на "Капитал". И макар да изглежда малък експертният капацитет по програмата явно е достатъчен с оглед отворените и предстоящите процедури по програмата. А текучество на оценители в рамките на Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" няма, отчитат от МОСВ.

Що се отнася до ПВУ от ведомството заявяват, че МОСВ е краен получател за две инвестиции - първата, свързана с опазването на защитените зони от мрежата на НАТУРА 2000, а другата - за възстановяването на екосистеми в изпълнение на евростратегията за биологично разнообразие. Министерството е отговорно за проектите и тяхното изпълнение и по тази причина не се обявяват процедури за набиране на проекти, не се кандидатства на конкурентен принцип и не се извършва оценка на проектни предложения. При необходимост от външна експертиза за изпълнението им се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки, пишат още от МОСВ до "Капитал".

Нашите са ни достатъчни

Министерството на иновациите и растежа също заявява, че повече експерти засега не са му необходими, въпреки че бизнесът често се оплаква от тромави процедури. В последната година дори са били привлечени допълнителни служители, с които наличните свободни бройки са били запълнени. С други думи - текучество и тук няма. С оценката на проектите и сключването на договори се занимават около 30 от заетите в Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" експерти. Нещо повече - оказва се, че през последните две години не е използвана външна експертиза при оценката на проектите, но при необходимост все пак се търси помощ отвън.

"За момента успяваме да се справим с наличния капацитет. Доказателство за това е, че въпреки броя на процедурите и многото оценени проекти (над 10 000) не е налице забавяне при нито една от мерките ни", пишат от МИР до "Капитал".

Към момента отворени за кандидатстване са общо четири процедури (по новата програма "Конкурентоспособност" и по програма "Научни изследвания"), от които две са насочени за осигуряване на техническа помощ във връзка с администрирането им. Общата им стойност е 434.4 млн. лв., като от тях почти 140 млн. лв. от тях са за техническата помощ на двете програми.

Иначе - в момента е в ход оценяване на проекти по процедурите, свързани с прехода към кръгова икономика и развитието на индустриалните зони ("ATTRACTINVESTBG") по ПВУ, както и мярката за цифрови иновационни хъбове от програма "Научни изследвания".

Всичко, навсякъде, наведнъж

Експертите на регионалното министерство работят на няколко фронта. От отговорите на ведомството до "Капитал" става ясно, че в момента има много съвпадащи във времето дейности, които се финансират с европейски средства. Това са завършването на програмния период 2014 - 2020 г., изпълнението на програмите от текущия програмен период 2021 - 2027 г. и на ПВУ. Екипите работят на пълни, без да са разширявани като брой, което предполага огромно натоварване.

Оценители са служители от МРРБ на срочни договори, като към 21 ноември са назначени 55 сътрудници за управление на европейски проекти с профил "оценка", като заетостта е фиксирана на 8, 6 или 4 часа на ден. "Административният капацитет може да бъде подобрен, но е трудно да бъдат назначени подходящи кадри", обобщават от регионалното министерство, което до известна степен загатва за проблеми. Оценката на проектите е специфична с оглед инженерната и строителната им особеност, а работата очевидно не изглежда съвсем перспективна, за да привлече повече желаещи.

Експертите работят по серия от процедури с подадени общо над 3400 проектни предложения. В момента по програма "Развитие на регионите" са стартирани две процедури, едната от които е по линия на техническа помощ и с краен срок за кандидатстване юни 2029 г. По другата, свързана с интегрираното териториално развитие на регионите, вече са получени 165 концепции. По ПВУ пък са публикувани общо шест процедури за прием на проекти. Част от тях са свързани с енергийното обновяване на публичните сгради, саниране (етап 1) и др. Общият бюджет на безвъзмездното финансиране по всички тях е огромен - близо 2.2 млрд. лева.

Най-много например са подадените проекти по първия етап от схемата за саниране на домакинствата - 3061 бр., а най-малко - по процедурата за повишаване на енергийната ефективност в сгради на БАН - 12 броя. Това означава, че на оценител се падат грубо по около 60 проекта.

Интересен детайл е, че по т.нар. втори етап от процедурата за саниране на домакинствата все още няма нито едно подадено заявление. Обяснението за това донякъде е свързано с новото изискване за съфинансиране от 20% от страна на собствениците. Схемата се "затваря" на 16 януари догодина и макар да има време, отсега не се очертава интересът да е бомбастичен.

Тепърва ще избираме

Едва 14 са експерти от структурата на Министерството на енергетиката са участвали в оценката на процедурата, свързана с енергийно ефективни системи за улично осветление по линия на ПВУ. Те обаче не са получили възнаграждение, става ясно от отговорите на Министерството на енергетиката до "Капитал". В момента предстои оценка по процедурата за ВЕИ за бита, по която до крайния за кандидатстване срок 10 ноември, са подадени 2001 проекта. Тя е с бюджет 80 млн. лв. и по нея домакинствата могат да получат до 15 000 лв. за ВЕИ и 1960 лв. за соларен бойлер.

• Соларна инсталация вместо печка на дърва? Ето как

Оценяването и класирането на предложенията ще се извършва до три месеца от назначаването на комисия за оценка (по изключение срокът може да бъде удължен до четири месеца). Самите оценители ще бъдат външни експерти, избрани с обществена поръчка, офертите по която бяха отворени едва през декември. Проверка на "Капитал" показа, че ще бъдат наети 30 души, които тепърва ще преминат през "встъпително обучение относно процеса на извършване на оценката". Поръчката е за 144 хил. лв. с ДДС (осигурени от ПВУ), или средно по 4800 лв. на експерт.

Планираният индикативен срок за сключване на договори с избраните домакинства е април догодина. Ако, разбира се, по някаква причина не се наложи той да бъде удължен.

Колко струва експертизата?

Въпросът за това колко точно се плаща на оценителите не доведе до конкретика в нито един от отговорите на министерствата до "Капитал". Всички те в подробности обясняват какво точно предвижда законодателството без обаче да говорят за конкретен размер. Нещо повече - някои дори изтъкват, че това са "лични данни", което прави ситуацията, меко казано, абсурдна. Най-малкото защото никой не иска да знае кои поименно са експерт-оценителите, чиито лични данни биха могли да бъдат засегнати. Също така питаме за средни възнаграждения в звената за оценка, а не на конкретните хора.

Информация за заплатите, макар и доста неясна, се съдържа в последния Доклад за състоянието на администрацията. От него става ясно, че например директор на дирекция може да получава максимум 6 458 лв. основна месечна заплата, а началникът на отдел - около 5300 лева. Младши експертите получават до 2454 лв., а старши - 3219 лева. Съпоставки обаче е трудно да се правят, тъй като в администрацията продължават да се наблюдават големи разлики в заплащането както на служителите на една и съща длъжност в рамките на дадена структура, така и между отделните администрации от един и същи вид, се посочва в доклада.

От МОСВ например заявяват, че "оценителите, които са служители на МОСВ, получават своите възнаграждения съобразно заповедите им за назначаване като държавни служители и, съответно, трудовите им договори с министерството". Пояснява се, че заплатите им са определени според Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, а "размерът на индивидуалните възнаграждения на конкретни служители представлява лични данни по смисъла на закона, и в този смисъл не може да бъде оповестяван".

Сходен е и отговорът на Министерството на иновациите и растежа, откъдето казват, че заплащането е на средното равнище за страната. През третото тримесечие средната брутна работна заплата в България в обществения сектор е 2255 лв., а в София-град средната е 2772 лева. Интересно е, че най-голямото увеличение е регистрирано именно в сектор "държавно управление".

Заплащането на външните експерти в МИР е на базата на единна почасова ставка за оценител на етап "оценка на административното съответствие и допустимостта" - съответно 13 лв./час и за етап "техническа и финансова оценка" - 26 лв./час, пишат от МИР до "Капитал". От МРРБ също не казват колко точно плащат на оценителите, но изтъкват - към момента текучеството е под 10%. Справка на "Капитал" обаче показа, че максималният общ размер на брутното възнаграждение, което някой може да получи в рамките на една календарна година за дейността си като външен оценител, е лимитирано до 30 000 лв. Все пак това може да не е основната работа на човека.

Кои са оценителите, как си вършат работата и колко получават е важно с оглед милиардите левове, с които разполага и ще разполага България в идните години. Дали и доколко възнаграждението им е адекватно също не е без значение, тъй като в противен случай се създават рискове от натиск за добра оценка на определени кандидати. Разбира се, високото заплащане само по себе си също не е гарант за независимост. А фаворизирането на определени фирми винаги личи - най-вече от некачествените ремонти, ронливия асфалт, съмненията за нагласени процедури, политическите протекции и др. Все неща, за които България декларира пред Европа, че (уж) не насърчава.