Бюджетът може да завърши годината с по-малък дефицит след минус от едва 0.6% към ноември

По думите на финансовия министър Асен Василев подобно свиване на дефицита през ноември се случва за първи път от над 20 години, а това вероятно означава, че консолидираният бюджет ще завърши с по-малък минус от планирания. "Напът сме да преизпълним бюджета, с по-малък дефицит от това, което е заложено", каза той пред медиите.

Дали действително финансите ще приключат годината в по-добра форма от очакваното, ще зависи от това дали държавата ще прибегне до дългогодишната практика на предишни правителства да развърже разходите "като за последно" през декември, както и дали приходите ще останат толкова силни, колкото през миналия месец. Според Василев това няма да е проблем. "Голямата част от фискалните мерки, които влязоха в сила от 5 октомври, вече започват да дават резултат и събираемостта се вдига значително", каза той.

Дефицит до 3% е допустим, за да бъде приета България в еврозоната, а правителството така или иначе целеше да се вмести в това ограничение. Още по-ниска стойност обаче би изпратила положителен сигнал на Брюксел и Европейската централна банка, които догодина ще оценяват готовността на страната за валутния блок, а това може да ги направи по-благосклонни по отношение на инфлацията, която към момента не покрива формалния критерий.

Приходите от ДДС най-после преминават към ръст

През единайсетте месеца постъпленията на държавата възлизат на общо 60.1 млрд. лв. или 86.5% от планираните за годината. Те растат с около 6.4% спрямо същия период на 2022 г. (вкл. неданъчни постъпления, помощи и дарения). Разходите пък са на стойност 61.1 млрд. лв. или едва 82.5% от общо предвидените. Засега те растат малко по-бавно - с 4.2% на годишна база.

Към октомври, за когато са налични по-подробни данни, най-сериозно от плана изостават приходите от ДДС и корпоративен данък. Ако до края на септември обаче ДДС постъпленията се движеха под миналогодишното ниво (с 1.2%), то към края на десетия месец те най-после наваксват и растат с 3.2% на годишна база. Подобрението идва от по-голяма събрана сума от сделки в страната и вътрешнообщностни придобивания, докато приходите от ДДС от внос, които бяха проблемни през цялата година, продължават да се движат с близо 16% надолу спрямо 2022 г. Основната причина са по-ниските цени на вносните суровини.

На практика обаче за свиването на дефицита помага не само по-добрата събираемост на данъците, но и по-слабото изпълнение на разходите. Данните показват, че на държавата ѝ остават да изразходва около 6 млрд. лв. текущи разходи само през последните 2 месеца от годината, което е около една трета от годишните разчети. Другото голямото перо, капиталовите разходи, към края на октомври са реализирани на едва около 33% от плана.