Бюджет в розово

• Според икономистите е изготвен твърде оптимистично, което носи реален риск приходите да не се изпълнят, а това би довело до дефицит над позволените 3% от БВП.
• С проекта не се залагат реформи, не се режат данъчни привилегии, но пък предвижда финансите на държавата да са на червено години наред, което означава и безидейно трупане на още дълг.
• Бизнесът видя в предложенията вдигане на данъчната тежест и налагане на нови безсмислени регулации вместо мерки за насърчаване на инвестициите.

Но може би най-същественото е, че партньорите от ГЕРБ и ДПС се почувстваха изиграни. Обикновено финансовият министър е лошото ченге, което казва "не", а депутатите героично се борят с него и извоюват повече пари за този или онзи. Сега Асен Василев някак отведнъж обърна ролите и ги принуди да влязат в реторика, че бюджетът е твърде оптимистичен и охолен. В което има и нещо позитивно - сега за депутатите ще е доста по-сложно да искат повече. От друга страна обаче, левичарският завой на Василев видимо не е само финт, а трайна промяна на парадигмата. Самият той заяви, че повечето критики към проекта му не са базирани на сметки, а на една икономическа философия - тази на постната пица. И обяви курс към по-високи доходи и социални разходи за сметка на бюджет с дефицит до позволените 3% от БВП и в следващите години.

"Не съм видял нито една критика, която е базирана на сметка. Повечето критики са базирани на различна икономическа философия. Философия на постната пица"

Асен Василев, министър на финансите

Или накратко казано - ако бюджетът се приеме в този вид, вероятно ще трябва да се преправя още в средата на годината и ще се наложат непопулярни мерки. След март обаче е ротацията в правителството и вероятно това допълнително напряга коалиционните партньори. Затова и Бойко Борисов заговори, че ще върне проекта на Василев в зала, ако "не си го преправи" преди това. Ако пък сценарият с отхвърляне на първо гласуване се случи, това ще е прецедент. И вероятно ще забави цялата процедура по приемането на финансовия план на държавата за догодина. А той е важен и заради заявката на България да приеме еврото от началото на 2025 г. В момента страната не изпълнява само критерия за инфлация, а ЕК и ЕЦБ ще гледат изпълнението на Бюджет 2023. Но излъчването на сигнали, че финансите на държавата може би ще станат проблемни, едва ли е в наша полза.

Икономика през розови очила

Сметките за приходите, които ще влязат в държавата през следващата година, обикновено се изготвят на база прогнозата за това как ще се развива икономиката. Министерството на финансите залага догодина тя да расте реално с 3.2% основно заради повече инвестиции, като БВП трябва да достигне 205.8 млрд. лв. Очакванията са досегашният двигател на растежа - потреблението, да започне да се забавя. И тук е първият проблем - според икономистите заложеният ръст на икономиката е твърде висок, което води до риск да се сметнат грешни числа за приходите, а оттам и за очаквания дефицит. Повечето анализатори залагат известно засилване на активността догодина, но все пак се отчитат и множеството рискове, свързани с войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток, които могат да доведат до нови пазарни сътресения. А и ръстът на лихвите все още не се усеща в България, но постепенно ще започне да се пренася догодина, когато се очаква и кредитирането да започне да се свива.

С последната си прогноза ЕК също залага скромен ръст на европейската икономика догодина. За България очакванията са БВП да расте по-бавно от тази година - с едва 1.8% през 2024 г. при 2% през 2023 г.

"Макропрогнозата е доста оптимистична и най-вероятно няма да се изпълни в този си вид. Ако постигнем реален ръст като тази година (около 2% - бел. ред.), ще е успех на фона на забавяне на икономиките на основни търговски партньори на България като Германия и Италия. Затова би трябвало да се бюджетира по-консервативно", казва Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Той допълва, че дори и да има бум на инвестициите в публичния сектор, какъвто се залага в правителствената прогноза, той няма как да компенсира загубата на инвестиции в частния сектор."

Последните данни на статистиката пък показват, че икономиката продължава да се забавя - през третото тримесечие на тази година БВП се увеличава в реално изражение с 1.7% спрямо същия период на 2022 г. Като с изключение на няколкото тримесечия на минус по време на ковид кризата, това може да се окаже най-слабият резултат за последните десетина години, освен ако не се ревизира.

Фискалният съвет също счита прогнозата за реален растеж през 2024 г. за твърде оптимистична. "Следва да се подчертае също, че чрез трансмисионните канали лихвените проценти у нас тепърва предстои да се покачват", посочват в своето становище по бюджет 2024. И обясняват, че надценяването на БВП води до подценяване на ключови индикатори като: участието на държавата в икономиката (измерено чрез изразяване на държавните разходи като % от БВП); нивото на държавния дълг (измерено като % от БВП); размера на дефицита и т.н. "Предвид тези съображения съветът не счита, че следва фискалното планиране да се осъществява при твърде позитивен сценарий за макроикономическото развитие - особено предвид стремежа за присъединяване на държавата към еврозоната и необходимостта от стриктно спазване на критерия за дефицит."

Приходите - едни милиарди може би са под въпрос

Всъщност проблем с изпълнението на приходите има още отсега. От Тригодишната бюджетна прогноза, която се изготвя към всеки проектобюджет, се вижда, че очакванията са през 2023 г. постъпленията от ДДС да са с 930 млн. лв. по-малко спрямо планираните. Плащането по плана за възстановяване в размер на 1.4 млрд. лв. вероятно също няма да е до края на годината. Традиционно се очаква да се направят по-малко разходи за инвестиции и за издръжка и така дефицитът на касова основа набъбва с 1.2 млрд. лв. до 5.8 млрд. лв., или 3% от БВП. Прогнозният дефицит на начислена основа (който гледа ЕК) остава непроменен - 2.9% от БВП.

Неизпълнението при ДДС е основно заради по-малко внос и по-ниски цени на стоките, които се внасят тази година. Но прогнозата на Министерството на финансите е инфлацията да продължи да се забавя и да достигне до 4.8% средногодишно.

"При спадаща инфлация е логично да се забави растежът на данъчните приходи - но това не се вижда. През 2023 г. се очаква растеж на данъчните приходи от 6 млрд. лв., а за 2024 г. се прогнозира още по-голям растеж от 7 млрд. лв. Това не е реалистично. Няма как при намаляваща инфлация приходите да се ускорят. А ако инфлацията спадне по-бързо от очакваното, проблемът ще стане още по-голям", казва Георги Ангелов от Институт "Отворено общество". Той допълва, че истинският негативен сценарий за бюджета е по-бързо спадане на инфлацията, което съответно да доведе до по-ниски данъчни приходи. "Подобно нещо се случи след предишния инфлационен бум от 2008 г. - неслучайно тогава се говореше за "постна пица", допълва икономистът.

Ето и малко числа - номиналният ръст на БВП за догодина се очаква да е 7.6%, докато очакванията са приходите от данъци и осигуровки да растат средно с 11.7%, и то ако се сравняват с числата по план. Ако се гледа очакваното изпълнение за 2023 г., тогава ръстът на приходите през 2024 г. ще е още по-голям - средно с 13.9%. При ДДС се очаква да се съберат с над 15% повече спрямо тази година.

"Догодина вероятно ще видим разминаване между прогнозирано и събрано. И това се вижда в макрорамката - очаква се по-нисък ръст на потреблението, компенсацията на наетите ще расте с по-бавен темп", допълва и Калоян Стайков.

Малко по-различно е мнението на Георги Ганев, икономист и депутат от ПП-ДБ. Според него проблемът с липсващият ДДС, който е по линия на цените на суровините догодина, няма да стои като проблем, тъй като тази година при тези стоки има дефлация, а догодина вероятно ще има инфлация. "В момента добавената стойност в икономиката би трябвало да е голяма, защото внасяме по-евтини суровини, а цените на крайния потребител не са намалели. По тази причина ми се струва, че няма защо да очакваме неизпълнение на заложеното по отношение на ДДС", казва той.

Негови съпартийци обаче са на различно мнение - според тях ако сметките в бюджет 2023 г. са сгрешени, при положение че той се изготви в средата на годината, няма гаранция и че тези за догодина пак не са объркани. В интерес на истината проблемът с ДДС от внос се виждаше още в началото на годината, когато приходите започнаха да изостават. Тогава обаче Асен Василев в качеството си на депутат обвини служебния кабинет, че разпъва чадър над големи фирми. Няколко месеца по-късно обаче това не изглежда да се е променило.

В приходите има и още една голяма въпросителна - 2.4 млрд. лв. енергийна такса от 20 лв./мВтч за вноса и преноса на руски природен газ през българската мрежа. От доклада към бюджета става ясно, че те са осчетоводени в графа "Приходи от други данъци", като според източници на "Капитал" записаната сума е малко по-малка. Не е ясно обаче дали и какви пари реално ще влязат в бюджета догодина от тази такса. "Това са хипотетични приходи, но пък ако не се изпълнят, ще доведат до 1% от БВП допълнителен дефицит. Да не говорим, че в момента Унгария сезира ЕК и е склонна да заведе дело в Европейския съд", пояснява Стайков.

Министерството на финансите се надява на повече приходи и по линия на данъчните промени, които предлага за догодина (виж карето). Засега обаче изглежда, че много от тях няма да бъдат приети в парламента. Има дори сценарий и всички да бъдат отхвърлени още на първо четене. И ако част от мерките тип облагане на бакшишите и парично възнаграждение за докладвани данъчни измами са по-скоро популизъм, който не се очаква да доведе до нещо съществено, то от въвеждането на 15% данък за големи мултинационални компании и вдигането на акциза върху цигарите и нагреваемите тютюневи изделия се чакат стотици милиони допълнителни постъпления. Те можеха да се увеличат с още, ако ГЕРБ и ДПС не бяха подкрепили ресторантьорите в битката им преференциалната ДДС ставка от 9% да остане и догодина.

Разходите - без ясна политика и реформи

Догодина държавата планира да преразпредели 40.7% от БВП, или над 83.8 млрд. лв., като това е с почти 10.8 млрд. лв. повече спрямо тази година. Най-големите увеличения са при разходите за инвестиции, за заплати и за пенсии. Капиталовите разходи са планирани на рекордните 12 млрд. лв. (ръст от почти 50%), но няма информация за какво ще отидат те, освен че ще има един милиард Фонд за общински инфраструктурни проекти.

Според Ангелов резерви в разходната част има много, най-големият са капиталовите, "които няма никакъв шанс да се реализират". "Това няма да се случи просто защото няма толкова готови проекти нито на държавно, нито на общинско ниво, нито по еврофондовете. В общините и в момента има около 2 млрд. лв. целеви държавни средства за различни инвестиции, които се бавят поради липса на проектна готовност - съответно парите стоят по сметки. За мен подходът трябва да се обърне - да се отпуска финансиране само за инвестиции, които имат проектна готовност. Това ще стимулира ведомствата да подготвят проекти, а не само да мрънкат за пари", допълва Ангелов.

Пенсиите се увеличават по т.нар. швейцарско правило от средата на годината с 11%, за което ще са нужни още около 2.4 млрд. лв., а за заплати са предвидени 1.4 млрд. лв. повече (12.9%) спрямо 2023 г. От средата на 2021 до средата на 2024 г. обаче общо са реализирани 5 съществени повишения на пенсиите, като това поставя България на първо място по ръст на разходите за социална защита в целия ЕС. Така дефицитът на фонд пенсии се очаква да е почти 10.8 млрд. лв., или 5% от БВП на страната.

"Василев иска да са ясни политиките, които трябва да се финансират, с ясни очаквани резултати. След това максимално се опитва да осигури приходи и средства за политиките. Бюджетите са напрегнати, но реалистични"

Николай Денков, премиер

"Имаме същия социален бюджет, който е като тазгодишния. Но сега фокусът не са пенсиите, а социалните разходи, които нарастват повече. Но това не е съпътствано с някаква качествена реформа. Ръст на доходите не е структурна реформа. Ние нямаме по-добра инвестиционна среда, тя е същата, а това е важно за икономиката", казва Калоян Стайков. И допълва, че структурните реформи, които дъвчем повече от 20 години, липсват - няма реформи в администрацията (с малки изключения), няма реформи в социалната сфера, в здравеопазването. Накратко - хората с проблеми продължават да имат същите проблеми, само им се вдигат леко помощите.

По-малко приходи и повече разходи реално водят и до дефицити в бюджета. За всяка от следващите три години се очаква те да са от по 3% от БВП, или по 6-7 млрд. лв. на година. А това по всеобщо мнение на икономистите също е проблем, тъй като тези дефицити не са свързани с някакви реформи или ударни публични инвестиции, които да доведат до по-голям икономически растеж.

Дефицитът в бюджета при равни други условия означава и повече дълг. За догодина се очаква той да е 6.2 млрд. лв. на касова основа, или 3% от БВП. Така догодина на България ще й се наложи отново да излезе на международните пазари - за да финансира заложения дефицит и да рефинансира падежиращ дълг. В доклада към бюджет 2024 се посочва, че през следващата годината се планира дългово финансиране за 11.9 млрд. лв. За рефинансиране на дълга в обращение са предназначени 3.5 млрд. лв., от които 2.9 млрд. лв. (1.5 млрд. евро) за падежа на еврооблигации, емитирани през 2014 г., и 0.4 млрд. лв. за падежа на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, както и 0.2 млрд. лв. за погашения по държавни заеми. Останалата част, или 8.4 млрд. лв., е за финансиране на планирания дефицит "и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв", се посочва в доклада. Така от 22% от БВП през тази година нивото на дълга ще нарасне до почти 30% от БВП през 2026 г.

"Не искам да споря с акад. Денков, само доктор инженер съм. Ние сме склонни да се откажем от всичко, но дефицитът трябва да стане 2, 1, 0 процента"

Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ

"Покачване на дълга през прогнозния период се осъществява с ръстове от по два процента от БВП на година, което в номинално отношение има сериозно изражение", се посочва в становището на Фискалния съвет. Значителното номинално нарастване на дълга води и до повишаване на разходите за лихви - от 966.8 млн. лв. за 2024 г. до 2.3 млрд. лв. през 2026 г. "В реален размер това означава разходите за лихви да нараснат от нива около 0.5% от БВП на около 1.8% от БВП в края на прогнозния период, намалявайки възможността за инвестиции или други продуктивни разходи", се посочва в становището.

"Общото ми заключение е, че този бюджет е популистки и показва как вместо предприемането на трудни мерки се върви към ненужни дефицити. Сектори и групички се заливат с пари, вместо да се реформират - зърнари, ресторантьори, въглищари", казва банкер, пожелал анонимност. Той отива и още по-далеч - че ако тази политика продължи и влезем в еврозоната, до 10 години ще сме следващата Гърция, защото - малко иронично, но "досега ни пазеше бордът, защото той не позволява трайни дефицити и дългова спирала".