Бюджет 2024 не помага за спад на инфлацията, според БНБ

Препоръките на гуверньора

Във вторник БНБ публикува и своята нова макроикономическа прогноза. В нея очакванията за ръст на икономиката през 2024 г. са ревизирани с 0.5 процентни пункта надолу спрямо лятото до 2.7%, а за инфлацията - до 3.1% в края на годината.

По време на заседанието на бюджетна комисия Димитър Радев заяви, че БНБ има две препоръки към бюджета за догодина. Първата е да бъде антицикличен, защото поддържането на дефицити в години, в които има ръст на икономиката се натрупват макроикономически дисбаланси, като например по-висока инфлация. "Поддържането дълго време на проциклична политика, каквато е заложена в тригодишен период, ограничава икономическия растеж", заяви Радев. Той поясни, че за да се провежда антициклична фискална политика Бюджет 2024 г. трябва да е с дефицит от около 1% от БВП и балансиран бюджет в края на 3-годишния период. "Реалистично ли е да постигнем такъв дефицит догодина - напълно е ясно, че не. Това, което е реалистично обаче, е да се предвиди ясен тренд за намаляване на дефицита в рамките на 3 години", добави гуверньорът.

Той отново изложи и тезата, че е нужна по-добра синхронизация между парична и фискална политика. Докато ЕЦБ и БНБ водят антиинфлационна политика с повишение на лихвите и на задължителните минимални резерви на банките, за да се обере излишната ликвидност на банките, то проектът на правителството с високо ниво на разходи и дефицит ще изиграе точно обратната роля.

Подобни мнения всъщност се чуха и от страна на бизнеса, и на Фискалния съвет. "Почти през целия период до 2026 г. политиката на бюджета е проциклична, което означава, че инфлацията няма как да спадне толкова бързо в следващите няколко години. Към момента нашата инфлация е три пъти по-висока спрямо тази на еврозоната", заяви Любомир Дацов от Фискалния съвет.

Другата препоръка на БНБ е в бюджета за догодина да има повече буфери. Такъв може да е въвеждане на правилото ангажиментите за разходи да са на 90%, а останалите 10% да се реализират, след като стане ясно как се изпълнява бюджетът към последното тримесечие на годината. Според БНБ минималният размер на фискалния резерв трябва да е по-висок от 4.5 млрд. лв. Причината е, че около 4 млрд. лв. от него в момента са пари на т. нар. Сребърен фонд, които по закон са неприкосновени, и така за реакция на правителството остава много малка сума - около 500 млн . лв., което няма да обезпечи ликвидните нужди на бюджета дори и за един месец. Радев припомни, че първоначално фискалният резерв е обезпечавал и другите фондове със специално предназначение, както и текущи ликвидни нужди на държавата за два месеца.

Все пак управителят на БНБ отбеляза и три положителни момента в проектобюджета на държавата. Първият е, че се нормализира бюджетният процес и се очаква до края на годината да имаме приет бюджет. От сдружението на общините обясниха същото, тъй като и приемането на финансите на местната власт е обвързано с бюджета на държавата.

Според БНБ има заложена ясна цел за влизане в еврозоната, макар да има забележки за начина, по който ще бъде постигната. Друго предимство е опитът за повишаване на прозрачността на капиталовите разходи.

Отговорът на министъра

"Чухме много становища, че трябва да поддържаме един или друг дефицит. Ще си позволя политическо изказване: това е политика на стабилната бедност. Ние сме стабилни, не поемаме рискове, придържаме се към политика на бюджет без дефицит и си оставаме на опашката на Европа", заяви финансовият министър Асен Василев. Според него, ако искаме по-висок ръст на икономиката и на доходите, трябва да се направи нещо по-различно и това според Василев са инвестиции, "които да позволят на нашите работници да защитят по-високи доходи". "Проблемът не е, че нашата работна ръка не е квалифицирана, а че 800 хил. човека напуснаха страната и отидоха в Западна Европа. Единствената разлика е, че там компаниите имат такъв машинен парк и организация, че може да си позволят 2-3 пъти по-високи заплати", заяви Василев. Или накратко - вложените през последните години инвестиции са забавили ръста на икономиката, а ниските заплати не допринасят за увеличението на БВП.

Според него българската икономика през годините е била много свързана с големите икономики в ЕС. Но последните две години чрез стимулиране на вътрешното потребление този ефект е бил отслабен. "Това е важно, защото позволява да управляваме много по-добре формирането на БВП и да не сме изцяло зависими от европейските икономики", обяви той.

"Вашата политика е на измамното богатство", репликира го Красимир Вълчев от ГЕРБ. Според него за две години реалната стойност на спестяванията е намаляла с близо 30% заради по-високата инфлация. "Да, можем да забогатеем, ако харчим системно повече, отколкото събираме, а може и да фалираме. Въпросът е трябва ли да караме с по-висока скорост, за да настигнем Западна Европа, защото рискът е да катастрофираме", заяви Вълчев.

Друг икономист - Георги Ганев от ДБ/ПП заяви, че според него инфлационният потенциал на дефицита на бюджета трябва да се гледа в определен контекст. Когато икономиката расте над потенциала си, тогава фискалната политика става проинфлационна. Но според него критиката към този бюджет - че той създава фискален стимул, не е убедителна.

Най-интересно обаче беше изказването на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС, чиято партия е разкъсвана между размахване на пръсти и негласна подкрепа за правителството. Накратко, той заяви, че е променил мисленето си в последните години за нулевити дефицитии, анализирайки онова, което се случва в еврозоната и ЕК в последните 15 години. "Дали да имаме дефицити и да увеличаваме дълга - да, ако не отиват за текущи разходи." И започна да изрежда по списък държави от ЕС, които имали висок дълг, но пък и добра инфраструктура. "Дълг се плаща с нови дългове", добави Цонев, който се самоопредели като десен икономист. "Посоката, която имаме в последните години с бюджетите, които правим, е правилната макроикономически", каза председателят на комисията само седмици след като при първоначалното представяне на плана от ДПС го разкритикуваха заради разточителността му.