МВФ: Продължаващ ръст на заплатите в Източна Европа може да доведе до още инфлация

Рискът е да се подкопае конкурентоспособността на региона

Тези изводи важат до голяма степен и за България, която е настигаща икономика с едни от най-ниските нива на заплащане, но и с най-бърз ръст на заплатите в ЕС напоследък

Вера Денизова

Тези изводи важат до голяма степен и за България, която е настигаща икономика с едни от най-ниските нива на заплащане, но и с най-бърз ръст на заплатите в ЕС напоследък © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Нарастващите заплати и доходи в последно време движеха до голяма степен икономическото възстановяване на Европа. Но в страни, където застаряването на населението води до свиване на работната сила, политиците може скоро да се изправят пред нови предизвикателства. Краткосрочният натиск върху заплатите може да се комбинира с по-дългосрочно напрежение на пазара на труда, което пък да предизвика инфлационен натиск. И това важи особено за страните от Централна и Източна Европа.

"Този регион и преди е имал висок ръст на заплатите, но тогава растежът на производителността също беше силен. Сега е слаб. Това означава, че по-нататъшно силно повишаване на заплатите може да подкопае конкурентоспособността на региона", отбелязват икономистите на МВФ в блог публикация по темата.

Къде е проблемът

Номиналният ръст на заплатите в еврозоната е 4.5% в първата половина на годината, а в други части на Европа е над 10%. В Централна, Източна и Югоизточна Европа ръстът на заплатите е по-бърз и върви паралелно със скока на цените, посочват от МВФ. А прогнозата им е, че натискът върху заплатите едва ли ще намалее скоро. Причината е в липсата на достатъчно работна сила на Стария континент. "Демографията и по-кратките работни седмици означават, че работодателите са изправени пред жестока конкуренция за намиране на квалифицирани работници и трябва да плащат повече, за да ги задържат", продължават анализаторите.

В последната икономическа прогноза за Европа от фонда обясняват, че в момента компаниите успяват да компенсират ръста на разходите на труд от по-високите си печалби, но един в момент ще започнат да прехвърлят увеличените разходи за труд към потребителите, което ще генерира още инфлация. Това ще зависи от темпа на растеж на производителността и намаляването на търсенето на фона на ограниченото предлагане (което би попречило на фирмите да увеличат цените, за да останат конкурентоспособни). "Данните от проучвания в цяла Европа, особено сред големите развити икономики, показват, че по-малко от тях очакват да увеличат продажната си цена, особено на пазара на стоки", се посочва в анализа на МВФ.

Очакванията им са ръстът на заплатите да остане висок - около 7.5% в ЦИЕ и 4% в по-развитите икономики в ЕС в края на 2024 г., което допринася с от 0.5 до 1 процентен пункт към прогнозираната инфлация.

Според анализаторите "структурните реформи за повишаване на производителността стават критично важни". Те трябва да бъдат съчетани с политики на централните банки, които намират "финия баланс между подпомагане на икономическото възстановяване и недопускане на продължително запазване на висока инфлация".

"Капиталовите запаси остават доста под нивата в развитите икономики. За да привлекат инвестиции, държавите трябва да осигурят благоприятна за бизнеса среда чрез укрепване на публичното управление, развитие на квалифицирана работна сила и подобряване на инфраструктурата", според МВФ. В доклада се посочва още, че емиграцията от страните от ЦИЕ е значителна и постоянна и може също да е забавила растежа и конвергенцията на доходите. А за спиране на прекомерния поток от емиграция може да помогне инвестирането в човешки капитал, в подобряване на образованието, здравеопазването и социалната защита. "Повишаването на интеграцията на пазара на труда на имигрантите, включително бежанците, чрез съчетаване на езикова и ориентирана към работата помощ, както и целеви субсидии за заплати за стимулиране на наемането им също ще спомогнат за повишаване на тяхната заетост и продуктивност в средносрочен план", според МВФ.

А България

Тези изводи важат до голяма степен и за България, която е настигаща икономика с едни от най-ниските нива на заплащане, но и с най-бърз ръст на заплатите в ЕС напоследък. Както и с инфлация, която е няколко пункта над тази в еврозоната и особено изострен демографски проблем.

В същото време производителността на труда се увеличава бавно, а правителството планира нов ръст на възнагражденията и на разходите за труд като цяло. От 1 януари минималната заплата ще порасне с рекордните 20% до 933 лв., а преди няколко дни премиерът Николай Денков обяви, че в бюджет 2024 се залагат близо 2 млрд. лв. повече средства за възнаграждения в публичния сектор в сравнение с тази година. Тези движения обаче са съвсем целенасочени. Финансовият министър Асен Василев отдавна обяснява, че философията да продаваме евтин труд е "сбъркана"."Няма как да станем богати, ако продаваме евтин труд", категоричен е той.

Дори и стратегията му дългосрочно да се окаже правилна обаче, има и още един риск - страната да изпусне и следващия влак за еврозоната. Правителството прие като индикативна дата 1 януари 2025 г., но към момента страната не изпълнява критерия за инфлацията. Макар и българското правителство и Европейската комисия да излъчват сигнали, че компромиси са възможни, евентуални мерки, надуващи допълнително цените, правят това по-сложно.