Финансиране на иновациите - и с национални, и с международни средства

Каква беше причината да няма отворена схема за 2023 г. не стана ясно, но ИАНМСП не обяви годишния конкурс за пръв път от 2017 г. В проектозакона за Научните изследвания се очаква от 2024 г. НИФ да стане отделно юридическо лице (а не звено към ИАНМСП, както е сега) като второстепенен разпоредител под бюджета на Министерство на иновациите и растежа. Според проектобюджета на МИР през 2024 г. се очаква да бъдат сключени договори за 20 проекта с продължителност до 18 месеца и безвъзмездна помощ до 500 хил. лева. Базирайки се на досегашната практика, очакваме следващата сесия на НИФ да отвори през лятото на 2024 г. и отново приоритет да имат проектите, изпълнявани в сътрудничество с научни организации.

Бюджетът на НИФ за 2024 г. възлиза на 10 млн. лв., което включва и очакваното финансиране по една друга интересна и по-малко позната програма, подходяща за стартиращи иновативни предприятия - Eurostars 3.0. През 2023 г. България ратифицира споразумението за присъединяване към инициативата "Еврика", която управлява програмата. Настоящ ангажимент на България е да осигурява 500 хил. евро всяка година за финансиране на българските участници в одобрени проекти. Максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ за един български участник в проект e в размер до 100 хил. евро, като условията за допустимост и интензитетите са както при НИФ. Основната разлика е, че тук задължително условие е да се кандидатства в сътрудничество с поне едно чуждестранно малко или средно предприятие.

Чуждият партньор получава финансирането по правилата на агенциите за насърчаване в съответната държава по регистрация. Така например немският партньор може да получи 50%, но не повече от 500 хил. евро за участието си в такъв проект, английският - до 350 хил. евро при 60%, докато Швейцария не поставя ограничения за размера на финансирането, но то е с интензитет до 50%. Типичният проект по програма "Евростарс" обикновено е в размер около 1.4 млн. евро и обхваща 3-4 организации от 2-3 страни. Източник на средствата за тези проекти са както Секретариатът на Еврика, така и локалните органи за насърчаване на МСП и иновациите.

Средната успеваемост, т.е. шансът за финансиране измерен на база брой финансирани спрямо брой подадени проекти е 29%, но това зависи и от отделните държави. За да бъде одобрен даден проект, той трябва първо да бъде оценен от експерти, назначени от Секретариата Еврика. Ако проектът получи достатъчно точки, в някои случаи финансирането се дава директно от Секретариата, а в други - трябва да бъде потвърдено от всеки от органите, които управляват програмата според регистрацията на партньорите в проекта. Така например МИР ще трябва да потвърди наличието на ресурс за класираните български партньори, а Innovate UK - за всеки английски партньор. Това означава, че при правилно организиране на партньорството, проектът има по-високи шансове за успех ако се съобрази в кои държави има достатъчно ресурс, колко средно са участниците които биват финансирани на отделен прозорец, какви са средните нива на грантовете и др.

Интересното при "Евростарс" е също, че позволява участието на партньори и извън ЕС - например Великобритания, Швейцария, Канада, Южна Африка, Южна Корея и др. Всяка година по "Евростарс" се обявяват две сесии - пролетна и есенна. Следващият прозорец за кандидатстване е отворен до 14 март 2024 година. Март определя и едно друго ключово събитие в областта на иновационното грантово финансиране - може би най-важната дата за иноваторите в ЕС - първият прозорец за прием на проекти към Европейския съвет по иновациите (EIC) за 2024 година. Това не е преувеличение - още през юли 2023 г. Европейската комисия обяви, че EIC вече е най-големият инвеститор на рисков капитал в Европа по размер на осигуреното финансиране. По данни от юли т.г., от 2020 г. през Фонда на EIC са инвестирани над 1.4 млрд. евро в над 268 дийп-тех компании. След преструктурирането си през септември м.г., Фондът на EIC одобри 128 инвестиции за 786 млн. евро, с което даде изключителен тласък за финансирането на високорискови стартиращи предприятия в Европа.

В една компания фондът може да инвестира между 500 хил. и 15 млн. евро под формата на дялово финансиране, с което може да допълни финансирането от 2.5 млн. евро, предоставяно под формата на безвъзмездни средства. Кандидатите сами определят какъв тип финансиране и колко им е необходимо според плановете си за развой и комерсиализация. Преди дни Европейският съвет за иновации публикува работната програма за 2024 г. За следващата година през EIC са предвидени над 1.2 млрд. евро чрез три основни схеми - Pathfinder (256 млн. евро) за изследователски проекти, Transition (94 млн. евро) за развитие на резултатите от Pathfinder към продуктови иновации и, най-интересната за бизнеса - EIC Accelerator (675 млн. евро), за финансиране на стартиращи МСП и фирми с потенциал за създаване на нови пазарни решения и радикални иновации. От последните, 270 млн. са предвидени за финансирането на проекти с безвъзмездни средства и 405 млн. са за дялови инвестиции.

Тези 675 млн. на Акселератора се разделят в две направления. От една страна, ще се приемат проекти за решаването на конкретни предизвикателства (challenges), за които са предвидени 300 млн. евро., а от друга - 375 млн. евро са предназначени за финансиране на проекти от всички останали сфери (т.нар. EICa Open).

Избраните предизвикателства за 2024 г. са:

• Ориентирани към човека генеративни AI технологии
• Виртуални светове и обогатена интерактивност, вкл. поддръжка на технологии за Индустрия 5.0
• Компоненти за върхови умни устройства и квантови технологии
• Добиване на храна чрез прецизна ферментация и водорасли
• Терапевтични средства, базирани на моноканални антитела срещу новопоявяващи се вируси
• Източници на възобновяема енергия и иновации в цялата верига на принадена стойност около тях

За разлика от "Евростарс" (където фокусът е прототипиране), EICa финансира проекти в по- напреднала развойна фаза - след като има ясно доказано ниво на технологична новост, постижим и доказуем ефект с много конкретна бизнес амбиция. С безвъзмездни средства EICa финансира развойната дейност на фирмени проекти до готов комерсиализируем продукт. Преки дялови инвестиции (при желание) могат да бъдат поискани за доразвитие (ако 2.5 млн. евро безвъзмездно финансиране не достигат) и за комерсиализация и мащабиране на проектите.

Както и досега, всяка компания може да подаде кратко проектно предложение по всяко време. То представлява формуляр (12 стр.) с кратко обяснение на проблема, решението, пазара и очакванията на кандидата, съпътствано с 3-минутно видеопредставяне и презентация от 10 слайда. В рамките на 4 до 8 седмици кандидатът получава предварително одобрение, което му позволява да подаде пълно проектно предложение. Досега минимумът беше поне 2 от 4 оценителя да одобрят проектната концепция. От 2024 г. трябва поне 3 от 4 да дадат зелена светлина за по-нататъшно участие. При одобрение се преминава към пълно проектно предложение. То представлява детайлен бизнес план (50 стр.), с подробна и доказуема информация за постигнатия напредък в разработката до момента, с доказване на очаквания ефект, на пазарната състоятелност предвид доказуеми и устойчиви конкурентни предимства (често подкрепени с патенти), изразени и в конкретни финансови прогнози. Един кандидат може да кандидатства не повече от 3 пъти в EIC, след което губи правото да подава проекти по програмата въобще. Досега такова правило нямаше, въпреки че беше предвиден едногодишен период без право да се подават проекти от фирмите, които имаха две поредни неуспешни подавания.

Друга ключова разлика е, че досега EIC имаше по 4 отворени прозореца на година. През 2024 г. ще има само два прозореца за прием на пълни проектни предложения - единият на 14 март и един на 3 октомври 2024 г. Проектите трябва да са толкова състоятелни, че всички оценители по всички критерии да дадат оценка "да", за да бъдете поканени на последната фаза - интервю. Статистиката до момента показва, че между 20 и 25% от всички всички пълни проектни предложения са поканени на интервю. А малко над 30% от поканените на интервю получават и финансиране през EIC. На пръв поглед изглежда, че EIC финансира едва 7% от подадените проекти. И наистина процедурата е изключително конкурентна - през 2023 г. до пряко финансиране достигнаха едва 2 български проекта. През юни директна подкрепа получиха 47 проекта от 140 достигнали интервю при 648 подадени, като нито един не беше от България, а през октомври броят на подадените пълни проектни предложения от цяла Европа бе над 1000. Но това не е пълната картина.

Поканените на интервю имат и друга възможност - те получават SEAL OF EXCELLENCE. Този "Печат за високи постижения" е признание от ЕК за високото качество на проектите. С негова помощ българските предприятия могат да кандидатстват директно по механизма на НПВУ, където са предвидени над 118 млн. лв. за финансирането на тези дружества.

Това на практика означава, че българските предприятия с наистина добри иновативни идеи и амбиции имат около 25% шанс да получат Seal of Excellence, а оттук и до 5 млн. лв. пряка безвъзмездна помощ за развойна и експериментална дейност директно от МИР. Това е възможност за финансиране, каквато до момента не се е появявала у нас. През 2023 г. от нея успешно се възползваха 12 български компании с общо 34 млн. лв. финансиране. Така само по НПВУ остават близо 85 млн. лв. за фирмите, които ще получат SoE. На национално ниво тези проекти не преминават оценка по същество, а само се потвърждава тяхната допустимост по отношение на приложимите правила.

Seal of Excellence през 2022 г. получиха и 12 европейски цифрови иновационни хъба. Четири вече работят директно финансирани по Програма Цифрова Европа и частично от НПВУ, а нови 8 ще започнат да оперират през 2024 г. по аналогичен механизъм - чрез финансиране от НПВУ на проекти със SoE. С помощта на подкрепата на тези хъбове малкият и средният бизнес в цяла България ще може да получи директни услуги (подобно на ваучерите) за тестване, намиране на финансиране, включително и инвеститори, консултации и партньори - особено ако развойната дейност касае нови цифрови технологии и решения.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)