Какво се случва с втория етап на програмата за саниране

Очевидна е назрялата необходимост от предвидената в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) "трансформация на съществуващия модел на предоставяне на 100% безвъзмездна финансова помощ за собствениците на жилищни сгради в устойчив механизъм, с активното участие на администрация, собственици и бизнес", за да може публичната подкрепа да стигне до повече бенефициенти и повече сгради да получат помощ за обновяване. В този смисъл е изискването на втория етап на програмата за 20% участие като първа стъпка към въвеждане на принципа на смесено финансиране (публично и частно) и в България, каквато е обичайната практика в страните от ЕС.

А за да бъдат улеснени собствениците в изпълнение на новите им отговорности, е планирано провеждането на съвкупност от реформи: обслужване на принципа на "едно гише", промени в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), за да се улесни вземането на решения от страна на собствениците в т.ч. възможност за неприсъствено провеждане на събрание и гласуване, за да се увеличат възможностите за участие на повече хора, създаване на Декарбонизационен фонд, който ще предоставя едновременно грант, улеснен достъп до кредитен ресурс и техническа помощ и т.н.

• Законът за етажната собственост: Събрание ще има и без вас, съседи

С изключение на интерзитета на безвъзмездна финансова помощ, който пада от 100% на 80%, условията за кандидатстване във втория етап повтарят изискванията от първия етап. Процедурата е насочена отново към енергийно обновяване многофамилни жилищни сгради за достигане на клас на енергопотребление "В" и 30% спестяване на първична енергия за всеки кандидатстващ обект. Кандидатстването отново е чрез проектни предложения, които се подават през общината партньор. Допустими за участие са всички многофамилни жилищни сгради в страната, управлявани по реда на ЗУЕС и проектирани преди 26 април 1999 година. Кандидатства се с формирано сдружение на собствениците, изготвени техническо обследване, технически паспорт и обследване за енергийна ефективност.

Условията за кандидатстване предполагат извършването на неприсъщи за собствениците дейности, изискват експертиза и опит, каквито те не са длъжни да притежават, за да преминат еднократно през процеса на обновяване. И въпреки че реформите, предвидени да улеснят собствениците, още не са осъществени, ако съдим по резултатите от първия етап, желаещите обновяване са намерили начин да преодолеят трудностите и да се самоорганизират, за да кандидатстват. И това са го направили етажни собствености в 3-4 пъти повече, отколкото предвиденият финансов ресурс може да удовлетвори.

За разлика от първия, във втория етап се търсят проекти за едва 287 млн. лв., но подадени заявления до момента няма. Интересът не е голям, по свидетелствата от общини и професионалните среди. Част от обективните причини за регистрирания до момента слаб интерес за кандидатстване по втория етап са известни. Кандидатствалите по първия етап разбираемо изчакват класирането, а обявяването му е забавено от МРРБ с аргумент да не се влияе на изборните резултати и да не пострадат несправедливо най-активните в процеса общини от разочарованието и негативизма на некласираните етажни собствености. Некласираните за финансиране (поне 2300 сгради) обаче са най-сериозният резерв от възможни кандидати за втория етап.

Притеснението в случая е, че технологичното време от един месец до крайния срок - 10 декември, ще е крайно недостатъчно за организиране на самофинансирането. Още повече че се касае за преимуществено големи сгради, където собствениците са много и организацията става доста по-трудно. Удължаване на срока за кандидатстване изглежда като една от крайно необходимите мерки за спасяване на процедурата от провал.

Друга много необходима мярка е подобряване на комуникационната кампания на публичните власти за повишаване на осведомеността на потенциалните кандидати и да могат позитивните аргументи да стигнат до тях. По отношение на организацията за кандидатстване на собствениците да им стане ясно, че:

• могат да потърсят информация и да бъдат обслужени в областните информационни центрове;
• могат да разчитат на общинска администрация (след края на изборите), която е надежден партньор с опит в изпълнение на този тип проекти;
• ползването на консултантски услуги на етапа на кандидатстване е допустима дейност в рамките на 2% управление и публичност на проекта.

По отношение на съфинансирането са необходими, с още по-голяма сила, разяснения и послания, доколкото не е обезпечено с улеснен достъп до кредитен ресурс, какъвто ще има в бъдеще. В момента "сдружението на собствениците следва да осигури самоучастието си в настоящата процедура чрез собствен финансов ресурс в размер на 20% от стойността на допустимите разходи по проекта". Липсата на спестявания обаче не бива да обезсърчава собствениците. Размерът на съфинансиращия дял е в рамките на няколко хиляди лева и е от мащаба на потребителски кредит, предлаган от търговските банки. Наличието на 80% грантова помощ покрива основната част от инвестицията и прави възможно изплащанията по заем за сметка единствено на реализираната икономия на енергия в разумен срок. Срещу което собствениците получават двойно по-ниски сметки за отопление и охлаждане, удължен живот на сградата, по-висока стойност на обновения имот.

Важно е да се знае, че собствениците в по-малките сгради за първи път получават реален достъп до публичен ресурс в подкрепа обновяване на техните сгради, доколкото в предишни програми и етапи бяха фаворизирани единствено големите сгради, строени по индустриален способ. Вторият етап на програмата, макар и при по-неблагоприятни финансови условия, за първи път предлага реален шанс за тях, защото по-малкият брой собственици прави организацията на процеса и съфинансирането по-лесно. Друга толкова благоприятна възможност няма да има.

И накрая, добре е да се каже ясно: публичен ресурс за 100% грантова помощ повече няма да има. Планирано е държавата да продължи да подпомага, но с частично финансиране и като създаде необходимите предпоставки собствениците да могат в бъдеще да получават професионална подкрепа за организация на процеса. Това е устойчивото решение, по модела на добрите европейски практики. Колко дълго ще продължи трансформацията зависи от успеха на втория етап. Стопирана в последното десетилетие с политически решения и аргумент "няма достатъчно кандидати", надяваме се този път усилията да са в обратната посока.

Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП).