Индексацията на пътните договори - не за всички и не поравно

Какъв беше проблемът

Най-общо в първоначално предложения от финансовото министерство законопроект за бюджета се предвиждаше на индексация да подлежат не само договорите за строителство на пътища на Агенция "Пътна инфраструктура" и МРРБ, но и договорите на останалите ведомства и общините, за което обаче ще се изисква огромен финансов ресурс от държавата. А когато няма достатъчно средства за изплащането на всички искани от фирмите индексации, решението кое дружество да бъде компенсирано да се взема съгласно изработената и приета от МС методика за индексация по времето на служебния кабинет на Румен Радев през септември 2022 г.

Освен това текстовете предвиждаха стойността на индексациите за договорите за обществени поръчки и рамковите споразумения, свързани с инфлацията, да е до 50% от стойността на договора или рамковото споразумение. Според депутати от ДБ обаче така предложена поправката изключва инхаус процедурите, което позволяваше безлимитното им финансиране.

Кой изяжда баницата

"Изплащането на индексациите по договорите със сторителите си е чиста далавера", коментира за "Капитал" представител от бранша. Такова впечатление оставя и начинът на разпределение на индексацията на договорите, а именно на неясен принцип и по неясни правила.

Така според справката на депутатите от ДБ за индексация по договори за основен ремонт държавата е платила досега малко над 250 млн. лв. От тях половината са разпределени предимно при консорциуми с участието на три фирми - "Грома холд" и "Водно строителство - Благоевград" (чиито договори за доставка на материали за строителството на магистрала "Хемус" са спорни санкционирани), които пък от своя страна са свързани с бизнесмена Велико Желев и друг голям представител на бранша "Европейски пътища".

Подобно е положението и при договорите за пътна поддръжка, където най-големи индексации са получили обединения с основни участници "Пътинженерингстрой - Т", Европейски пътища и "ПСТ Груп". По тези договори за 2022-а и 2023 година само за индексации са изплатени 704.9 млн. лв.

"Има пълна несправедливост по отношение на разпределението на средствата", коментира още източникът. "Само за справка, при нас един тон асфалт, с който сме изпълнявали основните ремонти струваше между 80 и 90 лв., при определени фирми той струваше 200 до 300 лв. по договорите им и въпреки това на тях им изплатиха индексации и върху тези цени", добави още строителят.

В коментара си за "Капитал" още източникът добави, че всъщност през последните три години и тръжните процедури са манипулирани, и самите договори, и сключваните впоследствие анекси, а сега и индексациите са манипулирани.

На част от договорите, които са сключени преди пет години, но са завършени сега, на актуалните цени на строителните материали, всъщност индексацията е изплатена сега, което на практика отговаря на цялостната концепция и идея на постановлението и методиката за индексация на договорите за строителство.

"Има обаче и спорни договори като този за пътя Мездра - Ботевград, където първо цените бяха убийствени, второ, строителството там трябваше да се финансира от самите фирми, а нямаше банка, която да те кредитира с 200 млн. лв. Съответно обществената поръчка мина и договори се сключиха на два пъти по-високи цени още тогава с аргумента, че фирмите ще се самофинансират. Оказа се обаче, че подписаха анекси с изпълнителите (бел.ред "Геострой" и "Пътстрой 92" за участъка Ботевград - Люти дол и "Европейски пътища" от Люти дол до Мездра), съгласно които им плащат всеки месец, вместо да си го самофинансират, а на всичко отгоре им индексираха и цените", коментира още строителят.

Какви са притесненията на ДБ

По тези причини депутати от ДБ имаха сериозни възражения по поправките и видяха няколко проблема в първоначално предложените от финансовото министерство промени.

"Заявените за индексации договори в сферата на строителните дейности в МРРБ са за над 1 млрд. лв. Не мога да кажа на колко възлизат индексациите на договорите в другите министерства. Това крие реален риск за бюджета, защото нормата в закона казва, че тези средствата трябва задължително да се изплатят", каза за "Капитал" депутатът от ДБ Йордан Иванов.

Според него в приетите поправки има още няколко притеснителни неща. "Приехме, че държавата ще плаща индексациите на фирмите по договорите им, когато може, но не е уреден начинът, по който ще става това. Ако например има заявени индексации за 500 млн.лв., а в бюджета има само 100 млн. лв. как ще се избира на коя фирма да се плати. Силно притеснително е, че на практика министърът ще решава на кого да се плати, защото няма методика, по която да се разпределят индексациите. Също така с промените не само че отваряме възможност за индексация на инхаус договорите, които са сключени по непрозрачен начин, но и казваме, че държавата е длъжна винаги да плати на компаниите, които са участвали в тези процедури. А в първоначалния си вариант промените предвиждаха и индексациите по инхаус договорите да бъдат безлимитни, за разлика от тези по останалите договори. Въведохме и текст, с който се разрешава индексацията на услугите, което означава, че всичко що е услуга в държавата, ще може да се индексира", каза Иванов.

При второто четене на бюджета в пленарната зала Иванов посочи, че оставянето на решението в ръцете на министрите на коя фирма да бъде удовлетворено желанието за индексация крие риск от корупция.

В опит да убедят колегите си от ПП, че промените в Закона за обществените поръчки трябва да се променят депутати от ДБ се срещнаха с министъра на регионалното развитие Андрей Цеков и с финансовия министър Асен Василев няколко дни преди второто четене на законопроекта за бюджета в бюджетната комисия в началото на миналата седмица и след това и в пленарната зала, но по неофициална информация Василев е останал непреклонен като е заявил, че ПП има мнозинство заедно с ГЕРБ и ДПС и промените ще бъдат одобрени.

Какво предвиждат приетите промени на ДБ

Това принуди ДБ да внесе свои промени в част от текстовете между първото и второто четене на законопроекта за бюджета и те бяха одобрени в пленарната зала. Така по предложение на депутата Божидар Божанов всички документи, свързани с изменения на договорите за обществени поръчки, рамкови споразумения и по инхаус процедурите вече ще се публикуват в централната електронна платформа в срок до 30 дни от промяната. Това ще даде възможност да се види въз основа на какво се прави индексацията, което ще направи процеса по-прозрачен.

Освен това МС ще изготви методика по приоритизация към методиката за индексация, съгласно която ще се вземат решенията кой договор да се индексира, ако средствата в бюджета не са достатъчни. "Важно е да има методика за приоритизация. Примерно, ако приоритет на МС е транспортният коридор Румъния-Гърция и съответно магистралата Русе-Велико Търново и това попадне в методиката за приоритизация, фирмите, които извършват строителните дейности и са поискали индексация, да могат да я получат. В противен случай решението кой договор да се индексира ще се взема в зависимост от това как е станал министърът или кой му се е обадил да му каже коя фирма да получи индексация", каза за "Капитал" депутатът от ДБ Мартин Димитров.

Редакционно предложение в пленарната зала направи и депутата Йордан Иванов, с което на практика се въведе лимит за индексация и в договорите по инхаус поръчките. Проблемното предложение беше в ал.3 на новосъздадения параграф 93а, където се допуска индексацията в резултат на инфлацията и увеличението на цените на материалите и услугите на договорите по инхаус процедурите, но случайно или не за разлика от текста за компенсацията по останалите договори по обществените поръчки, където имаше изричен текст, че индексацията не може да надхвърля 50%, в този такова ограничение липсваше. С редакционното предложение на Йорданов такъв лимит беше въведен и за фирмите по инхаус процедурите.

Въпреки приетите от пленарната зала предложения депутатите от ДБ се въздържаха при гласуването целия параграф, с който се правят промени в закона за обществените поръчки в частта му за индексациите. Пред "Капитал" Мартин Димитров уточни, че гласуването, което по същество е "против", е било знаково. "Смятам, че индексация не трябва да има. Принципно не вярвам в индексацията като концепция, защото фирмите трябва да си носят риска, а не да го прехвърлят на държавата.", каза Димитров. Той даде пример с това, че когато някоя фирма сключи договор по обществена поръчка и впоследствие цените на материалите спаднат, тя не връща сумата на възложителя. А Йордан Иванов заяви, че ДБ обмисля в началото на следващата година да предложи промени в закона за обществените поръчки, които да решат проблемите с индексациите.

"Ако искат наистина индексацията да е справедлива, трябваше първо да се анализират цените и ако са пазарни, то тогава няма какво да се индексира, даже трябва да се намаляват, защото индексацията може да бъде в посока и нагоре и надолу. Но напротив - цените не са анализирани, а разпределението отново е за "наши фирми", което го позволява именно постановлението", каза в заключение представителят на строителите.