Коментар | До какво може да доведе субсидирането на енергийните цени в ЕС
Реалността е, че интервенционизмът в крайна сметка ще наруши естественото поведение на пазара на ЕС и ще подкопае бъдещето му
Шимон Кардаш
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Макар че цената на електроенергията в Европа се стабилизира през последната година, перспективата за ново поскъпване остава висока за много държави в ЕС като Полша, Унгария, Чешката република, Австрия, Литва, Латвия и Румъния. Общоевропейската зависимост от вноса заедно с нарастващото търсене на енергия продължава да застрашава стабилността на пазара. Освен това разходите за единица продукция, макар и да не се колебаят до крайностите от миналата зима, все още са упорито високи в много страни, включително Дания, Италия и Нидерландия, както и във водещата икономика на ЕС - Германия.
В стремежа си да намали някои от рисковете Европейската комисия наскоро разшири използването на инструментите за подкрепа, въведени за първи път през 2022 г. На 20 ноември тя постигна съгласие за удължаване с шест месеца на срока на действие на няколко регламента, включително на Временната рамка за действие при кризи и преход. Това ще позволи на членовете на ЕС да предоставят помощ на национални субекти, в случай че цените на електроенергията надхвърлят нивата отпреди енергийната криза, и беше последвано от предложения, които удължават срока на действие на други антикризисни мерки, като например мерките за солидарност по отношение на газа, механизма за корекция на пазара и правилата, свързани с издаването на разрешителни за проекти за възобновяема енергия, до 2024 г.
Този интервенционистки подход се наложи в много държави - членки на ЕС, като в някои се използва за политическа изгода преди изборите за Европейски парламент през май. Миналия месец управляващата коалиция в Германия постигна съгласие по правилата за предоставяне на помощ на енергоемката промишленост - програмата е предвидена да продължи до 2028 г. и се оценява на 28 млрд. евро. Държави като Франция и Полша също са сред тези, които подкрепят запазването на субсидиите, като наскоро сформираното полско правителство обяви, че ще запази замразяването на цените на електроенергията и газа за избрани групи потребители през 2024 г. Освен защитата на уязвимите групи потребители на електроенергия, един от основните аргументи за запазване на мерките за подпомагане е страхът от загуба на конкурентоспособност и рискът, че поради високите цени на енергията европейските компании ще обмислят преместване на дейността си в САЩ или Китай.
Все пак в някои страни от ЕС нараства разочарованието от продължаването на кризисните решения, включително в Белгия, Нидерландия, Дания, Естония и Финландия, където политиците изтъкват, че цените на електроенергията твърдо са се стабилизирали и че запазването на специалните правила за държавна помощ е вредно за пазара на ЕС.
Въпреки че удължаването на някои от антикризисните мерки и през 2024 г. изглежда оправдано, ЕС трябва да се насочи към намаляване на обхвата на субсидиите. И за това има няколко причини.
На първо място субсидирането на цените на електроенергията е изключително скъпо. Според Доклада за енергийните субсидии за 2023 г. те са нараснали до 181 млрд. евро в целия ЕС през 2022 г. и могат да достигнат 194 млрд. евро през 2023 г.
Второ, запазването на възможността за субсидиране на цените на електроенергията в дългосрочен план може да окаже отрицателно въздействие върху енергийния пазар на ЕС, като задълбочи неравенствата между държавите вследствие на "надпреварата по субсидиране", от която непропорционално се облагодетелстват по-богатите държави. Това е добре илюстрирано в данните за 2022 г., които показват, че от общия размер на държавната помощ, одобрена от ЕС, 53% са отишли в Германия и 24% във Франция.
Ако това поведение се превърне в нещо обичайно, през настоящата 2024 г. и след нея се очертават разногласия и главоболия. Ще бъде застрашено и самото съществуване на европейския пазар, ако Европейската комисия сигнализира намерението си да разшири още повече обхвата на някои антикризисни разпоредби без необходимата оценка.
От общия размер на държавната помощ, одобрена от ЕС, 53 % са отишли в Германия и 24 % във Франция.
Политическото ръководство в Брюксел трябва да гарантира, че стриктно следи за легитимността на предоставянето на държавна помощ в конкретни случаи, ако интервенционизмът се запази в краткосрочен и средносрочен план. В същото време държавите членки трябва да поставят акцент върху завършването на законодателните промени в устройството на пазара на електроенергия във възможно най-кратък срок.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи още през 2022 г. някои от реформите, необходими за осигуряване на устойчивост. Новият дизайн на пазара на електроенергия има за цел да създаде по-гъвкав, конкурентен и удобен за потребителите пазар, който да може да се приспособи по-добре към нарастващия дял на възобновяемите източници в енергийния микс на ЕС. Сега от държавите зависи да приключат със законодателните промени и да представят регламенти, в които се уточняват и правилата за инвестиции в разширяването на производствените мощности, като например съхранението на енергия от възобновяеми източници и ядрената енергия.
Политическото ръководство в Брюксел трябва да гарантира, че стриктно следи за легитимността на предоставянето на държавна помощ в конкретни случаи.
Ако държавите от ЕС успеят да направят това и да се откажат от субсидирането като стандартна реакция, ще има възможност да се стабилизират цените на електроенергията в Европа в дългосрочен план и да се намали зависимостта от изкопаемите горива като основен източник на енергия. Такива действия ще насърчат инвестициите в Европа като световен лидер в областта на зелената енергия и което е важно, ще осигурят подкрепа за ЕС и неговата способност да устои на бъдещи геополитически сътресения.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.