Икономика

Износът надхвърля 80 млрд. лв. към ноември, но е 7% по-малко, отколкото през 2022 г.

Спадът на годишна база се дължи предимно на по-слабо търсене в Европа и по-ниски цени

През ноември зад граница е реализирана българска продукция за над 7 млрд. лв.

Васил Минков

През ноември зад граница е реализирана българска продукция за над 7 млрд. лв. © Цветелина Белутова

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Износът на стоки от България за единадесетте месеца до ноември миналата година надхвърля 80 млрд. лв., но е със 7.1% по-малко, отколкото през същия период на 2022 г. Основната част от спада идва от продажбите в посока към Европейския съюз, показват предварителни данни на националната статистика.

Заради по-ниските цени на повечето стоки и застоя на икономическата активност в Европа, българският експорт се представяше зле през по-голямата част от миналата година. Така по всичко личи, че износът ще завърши 2023 г., без да успее да подобри резултата от рекордната 2022 г.

Само в рамките на ноември реализираната зад граница българска продукция възлиза на малко над 7 млрд. лв. Това е с 18% надолу в сравнение със същия месец на предходната година и представлява най-големият спад за 2023 г. Резултатите се движат на минус на годишна база за девети пореден месец.

Общо за месеците от януари до октомври, за когато има по-детайлни данни, спадат продажбите на повечето групи продукти. Най-рязко, почти наполовина спрямо предходната година, намалява стойността на износа на животински и растителни мазнини (от които основна част е слънчогледовото олио). Като сума пък най-значителен е спадът при енергийните продукти, чийто експорт е 5.8 млрд. лв. за десетте месеца, или с 3.3 млрд. лв. по-малко спрямо година по-рано. Намаление има и при продажбите на химични вещества, както и на групата "артикули, класифицирани главно според вида на материала", които в голяма степен са продукти от различни метали.

Изключение от общата тенденция е износът на машини и оборудване, който освен че е най-голям по стойност (17.4 млрд. лв. за десетте месеца), успява да порасне с 10.7% на годишна база. За общия ръст допринасят още добри резултати при храните и напитки и разнообразните готови продукти.

Ценови ефект и по-слабо търсене в Европа

Слабото представяне на българския износ беше очаквано и се случва на фона на застой на икономическата активност във водещите за България европейски пазари, което доведе до по-малко търсене за българската продукция. Така износът към страните от ЕС е на минус от 9%, а спад, макар и по-малък (3.5%) има и в посока трети страни.

Тъй като данните са номинални, те са силно повлияни от резките промени в цените, които миналата година паднаха от достигнатите през 2022 г. върхове, особено при енергията и мазнините. По последни данни към третото тримесечие общо цените на изнасяната от България продукция са близо 10% надолу спрямо средните за предходната година, показва индекс на НСИ. При енергийните продукти понижението е 13.5%, при общ спад на стойността около 36%, което означава, че освен ценовия ефект, изнасяните количества също са по-малко. Основната причина за това е по-малкото производство на електроенергия, заради което в отделни периоди България напоследък дори се оказва нетен вносител на ток.

Цените на естествените мазнини са намалели наполовина, приблизително в съответстиве със стойността на износа. Продажбите на разнообразни готови продукти пък растат въпреки спад на техните цени.

Спад към основните дестинации

За десетте месеца експортът към петте най-големи търговски партньора на България - Германия, Румъния, Италия, Турция и Гърция - намалява с по между 10-20%. Разбивката на НСИ показва, че като шести най-голям пазар за българската продукция се откроява мистериозното направление "неуточнени страни". Там обикновено се "скрива" търговия, която е обект на търговска тайна или засяга продукцията на отбранителната индустрия. Износът в това направление доближава 2.8 млрд. лв. и расте с близо 35% на годишна база.

Освен новите данни, числата по-назад през годината също са ревизирани. Съществена промяна в общата тенденция обаче няма. Като цяло колебанията в стойностите към трети страни се оказват малко по-умерени - както ръстовете в началото на годината, така и спадовете в последствие са по-скромни, а през септември и октомври се отчита повишение на годишна база. Резултатите в посока износ към ЕС през повечето месеци са коригирани в положителна посока (малко по-голям ръст през януари и февруари и по-малки понижения през останалите месеци).