Енергетика

В студа България внася ток, вместо да го произвежда

Изглежда, страната губи все повече чуждите пазари на ток и се превръща във вносител

България става все по-малък енергиен фактор, а скоро може да стане и зависима от съседните си държави

Евгени Ахмадзай

България става все по-малък енергиен фактор, а скоро може да стане и зависима от съседните си държави © Надежда Чипева

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

През 2023 г. български дружества са генерирали около 800 млн. лв. приходи от продажба на ток в чужбина.
Има достатъчно причини България да спре да изнася и да стане нетен вносител съвсем скоро.
През най-студените дни страната е нетен вносител дори от Северна Македония, докато въглищните централи работят на минимум.

На 9 януари, когато след седмици на сравнително топло време към България се спусна истински зимен студ и почти без изключение цялата страна е в минусови температури през по-голямата част от денонощието, потреблението на електроенергия се увеличи значително. Българските енергийни централи (страната има най-големият капацитет на мощности в региона) обаче останаха почти неизползвани. Държавната въглищна централа ТЕЦ "Марица-изток 2" например работи на по-малко от 30% и вероятно въглищните ѝ котли са също толкова сковани от студ, колкото и багерите на държавните мини, които са пръснати из полетата на Стара Загора и едва ли работят.

Ситуацията придобива още по-странен вид, когато погледнем данните за износ и внос на електроенергия за януарския ден - те сочат съвсем ясно, че България е нетен вносител на ток не само от Румъния, но и от Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония. Това означава, че въпреки достатъчното мощности, с които България разполага, те не произвеждат електроенергия, която да е конкурентна на пазара. А вместо това е по-изгодно да се купува от съседите.

Ситуацията беше коренно различна през 2022 г., когато избухна войната в Украйна и имаше критично високи цени на енергийната борса. Тогава България реализира рекорден износ на електроенергия - над 12 тВтч, предимно от българските въглищни централи, които балансираха целия регион. Тогава политици, експерти, шефове на дружества, синдикати и т.н. допуснаха огромната грешка да вярват и да прогнозират, че кризата с енергийните цени не е била огромна случайност, а тренд, който ще продължи занапред. Взе се негласно решение, че всичко в сектора е наред и в това си състояние нашите енергийни мощности ще продължат да просперират.

Последствията от това мислене тепърва ще бъдат анализирани, но още тогава трябваше да е ясно, че огромните печалби замаскират големите дефицити на един от най-силните исторически сектори в българската икономика - енергетиката, която в момента е изправена пред значително изоставане от другите държави.

Минус няколко милиарда

Какво се случи, така че България да изгуби чуждите пазари на електроенергия? Данните от вече приключилата 2023 г. показват, че ситуацията от последните дни не е прецедент, а българските енергийни мощности продават все по-малко електроенергия в чужбина. Последиците, които трябваше да бъдат предвидени през последните години, ще са много и най-вече ще се отразят на факта, че българското производство на електроенергия няма да е търсено.

През 2023 г. България е изнесла най-малко ток в сравнение с предходните години, като една-единствена има по-малко нетно салдо - 2020 г., когато локдауните буквално спряха търсенето и индустрията в Европа не работеше.

Два месеца от година ясно показват какво е много вероятно да се случва занапред. Една от червените лампи за конкурентоспособността на българските енергийни мощности е, че май и ноември страната беше нетен вносител на електроенергия - немислим сценарий в близкото и далечното минало, в което България винаги е балансирала системите на съседните държави. И при двата месеца причината беше плановият ремонт на ядрената централа в Козлодуй, който изваждаше на преден план всичките недостатъци на другите мощности в страната. Казано накратко - липсващите в тези периоди ядрени мощности не бяха заменени от наличните ТЕЦ, а от внос.

Защо България скоро ще е вносител?

Българската енергетика в последните години е доминирана от една линия - как да бъдат запазени българските въглищни централи. Планирането е само с цел популизъм във въглищните региони или уреждане на геополитически комфорт чрез намиране на нов строител на големи и ултраскъпи ядрени мощности. Липсват анализи за конкурентоспособността на въглищата, балансът на все повечето ВЕИ мощности, нуждата от мощности с бърз пуск, инвестирането в офшорен вятър и нови ПАВЕЦ. Единственият светъл лъч по отношение на модернизирането на българската енергетика са соларните мощности в страната, които обаче са абсолютно недостатъчни въпреки ръста им, за да се изгради един работещ енергиен микс, който да се конкурира с огромните инвестиции в Румъния и Гърция.

Изводите, които могат да се направят за следващите няколко години, са, че вместо България да инвестира в реална алтернатива на въглищните мощности, чийто ток вече видимо е неконкурентен, темата за тяхното постепенно извеждане от експлоатация беше отлагана. А хората, които работят във въглищния сектор, бяха лъгани и подвеждани, което не позволяваше те да се преквалифицират и тяхната експертиза да се ползва на друго място.

На всекиго е ясно, че въглищните централи няма как да бъдат спрени изведнъж и системата има нужда от тях в момента за баланс и за базов ток, но както в момента те не могат да минат 30% от енергийното производство в страната, така след няколко години ще бъдат изцяло извадени от пазара, защото България ще внася по-евтин ток от държавите наоколо.

Най-голямата грешка в модернизирането на българската икономика в следващите години ще бъде, ако енергетиката на страната не успее да отговори на търсенето на нови, гъвкави и нисковъглеродни мощности, а остане с идеята, че ще разчита на въглищните централи.

Кой ще ни замести и за колко

Румъния вече често е нетен вносител на електроенергия в България, като напоследък такава става и Гърция. Букурещ разполага с диверсифициран енергиен микс, който включва вятърни и соларни централи, голям брой ВЕЦ (около 6 гВт), АЕЦ и газови мощности. И Гърция, и Румъния направиха значителни инвестиции в газови мощности, които, въпреки че носят доста въпросителни заради метановите емисии, сега са по-изгоден и конкурентен източник на ток от въглищата. През 2022-а беше обратното заради високата цена на природния газ тогава и именно затова българските ТЕЦ-ове успяват да продават енергията си в целия регион - просто това беше по-изгодно.

България пропусна тази възможност и няма планове за газови централи за момента. Преди няколко месеца пред "Капитал" Агис Дигкас, изпълнителен вицепрезидент на гръцкия оператор на възобновяеми енергийни източници DAPEEP, заяви, че скоро Гърция ще е първият износител на електроенергия от батерии.

Турция също е скрит коз на Балканите, въпреки че не е част от европейската мрежа Entso-e, тъй като произвежда огромни количества електроенергия от вятър, газ и хидромощности. Страната наскоро откри и новата си ядрена мощност.

Грубите месечни сметки показват, че нетното търговско салдо на България от износ на електроенергия за 2023 г. е равно на над 800 млн. лв. Но има достатъчно причини тази сума да намалява значително в следващите години и това няма да е свързано с по-ниските цени на тока на борсата, а конкретно с това, което се случи в последното тримесечие на миналата година - цените се нормализираха и търговското салдо на България показва износ за само 29 млн. лв.

Разбира се, България ще продължава в определени моменти да изнася електроенергия, но в никакъв случай това няма да носи същите приходи.