Енергийните графики на 2023 г: срив при въглищата и износа, рекорди за ВЕИ
Производството и консумацията през 2023 г. показват какво очаква България през следващите години
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Най-ниските производство и потребление на ток за последните 5 години, срив при износа, драстично намаляване на дела на въглищата и рекорди при соларните и вятърните централи. Така накратко може да се опише електроенергийната система на България през 2023 г.
След няколко години на хаос, който се дължеше на ковид локдауни и избухналата война в Украйна, през миналата година секторът се успокои, а производството и консумацията започнаха да влизат в много по-реалистични стойности. Започна обаче да се усеща осезаемо соларният бум и затихващата функция на въглищните мощности, които заради въглеродните квоти са все по-трудно конвертируеми в нормални пазарни условия.
Един от важните моменти, който предопределя годишния обзор, е сривът в производството на електроенергия в страната. С над 20% то намалява спрямо 2022 г., когато търсенето в България беше много високо заради повсеместната енергийна криза в Европа и региона - от 49.9 тВтч до 39.6 тВтч.
Равносметката показва, че в края на годината ⅔ от произведената електроенергия все пак е дошла от два източника - въглища и АЕЦ. Като не е изненада, че атомната електроенергия е допринесла с 40% от общото производство в страната.
Има промяна обаче в дела, който различните мощности имат. Въглищата например спадат до най-ниското си ниво, дори под това от 2020 г., което е ясен знак за тенденциите в сектора. И това се случва без каквито и да е нови административни мерки за ограничаване на дейността им, срещу които протестираха миньорите.
В същото време фотоволтаиците вече са третият най-голям производител на енергия в страната, след като през последните години заемаха едва петото място. Те са изпреварили газа и ВЕЦ-овете, като преднината им ще се увеличи още през 2024 г.
Консумацията на електроенергия се понижава значително, което може да се обвърже с последствията от високите енергийни цени през 2022 г. и производствените предизвикателства пред индустрията и свързаните с това инвестиции в соларни инсталации за собствено ползване от малки и големи консуматори. Енергийната ефективност както при бизнеса, така и при бита също е фактор. Само обновяването на хладилници, перални и печки може да спести значителни количества електроенергия.
Дори в сравнение с предкризисната 2021 г. производството намалява с 15.5%, но трендът отчетливо показва, че българските мощности произвеждат по-малко и тяхното производство не е толкова търсено, въпреки че капацитетът е един и същ.
Спадащата продукция се дължи най-вече на въглищните централи, които са работили с 43% по-малко от предходната година и рекордно малко въобще за последните пет, като дори нивата са по-ниски от пълната с локдауни 2020 г. Може да се счита, че това е и една от причините за огромния срив в износа към страните около нас на годишна база. Със 70% намалява той, въпреки че 2022 г. не е най-представителната база, предвид че българските въглищни мощности работеха на максимални нива заради рекордните цени на борсите.
Безспорно огромна разлика с предходни години има в зеления сектор заради новите соларни мощности, които заработиха в страната през цялата 2023 г. Средният дял на соларите в производствения микс се увеличава до почти 8%, след като през предходната година е бил около 3%. Важно е да се отбележи, че това е така не само заради по-малкото производство в страната, а и защото соларите са удвоили производството.
Фотоволтаиците също така станаха най-големият зелен производител на ток в страната, като надминаха хидроцентралите, които все по-трудно се пласират на модернизиращия се пазар.
Като цяло делът на ВЕИ надминава 20% в общото производство за първи път. Ако 2024-а е по влажна и ВЕЦ-овете работят с нормално натоварване, е възможно зелената енергия да надхвърли 25%, тъй като се очакват и много нови соларни мощности.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.