България се отказва от еврофинансиране на "Струма" през Кресненското дефиле

"Към момента няма риск за връщане на средства, предоставени от ЕС за построените досега и за изграждащи се участъци от АМ "Струма", обясниха от пътната агенция.

Няма да спазваме процедури

България се забави доста с кандидатстването за финансиране по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" (ОПТТИ) за магистрала "Струма". В крайна сметка апликационната форма беше изпратена през август 2019 г.

Отговорът на ЕК обаче разкри шокиращи действия от страна на пътната агенция. От официалното писмо на еврокомисията до българските власти става ясно, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел. И ако проектът бъде изпълнен, така дори има риск от наказателна процедура по Директивата за местообитанията. Още през октомври "Капитал" попита АПИ защо се е случило това разминаване в трасетата, но не получи отговор.

Освен това през есента ЕК отбеляза още, че България не е успяла да установи цели и мерки за опазване на обектите, защитени от Директивата за местообитанията, и не е взела предвид всички елементи от бъдещото строителство. От Брюксел заявиха, че използването на съществуващия път Е-79 в едната посока, което е планът на АПИ, представлява проблем по отношение безопасността на пътниците и перспективите за околната среда поради липсата на смекчаващи обстоятелства, се казва още в писмото.

В проекта, който АПИ е предвидила, пише, че мерки за безопасност ще бъдат въведени "след завършването на източното скоростно трасе, планирано най-рано през 2027 г.". Използването на вече построените лотове от "Струма" така или иначе увеличава трафика по Е-79 и трябва възможно най-скоро да се предвидят сериозни мерки за опазване на биоразнообразието там. В настоящото съобщение АПИ "се ангажира до края на 2020 г. да изпълни поредица от мерки, а именно модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения". Тези мерки са същите като това, което агенцията беше предвидила през октомври, т.е. не са взели предвид забележките на Брюксел.

С настоящото отлагане държавата ще спечели време да допълни формата и да изпълни смекчаващите мерки по Е-79, след което отново да изпрати формуляр за кандидатстване, но най-вероятно за средства от новия програмен период, коментира източник на "Капитал". Номерът е, че ако сега бяха изпратили формата и бяха получили отрицателна оценка от ЕК, обектът щеше да остане без еврофинансиране завинаги. Но и при сегашната ситуация изглежда, че магистралата през Кресненското дефиле ще се строи само с държавни пари.

Какво става с парите

Отново през август миналата година правителството пое ангажимент, че ще плати до 741 млн. лв. държавни средства за въпросния участък, ако ЕК ни откаже финансиране за следващия период. Подобен ход беше наложителен, за да се покаже пред Брюксел, че при всички случаи държавата ще построи магистралата, която обещава от повече от две десетилетия. Сега единият вариант е отсечката да се финансира с държавни пари или поне част от нея, а останалото да дойде по линия не следващия програмен период.

Общата стойност на отсечката е около 1 млрд. лв. Сумата е внушителна, за да бъде поета само от държавния бюджет, при положение че прогнозните годишни приходи от тол-такси ще са максимум 500 млн. лв., а големите проекти, които се строят в момента, не са малко.

Сега не е ясно дали парите от настоящия програмен период, които остават, няма да се пренасочат към други проекти. На заседание на Комитета по наблюдение на оперативна програма "Транспорт" през юли са коментирани алтернативни проекти, за които могат да бъдат похарчени европейските средства, така че да не бъдат изгубени. Това са скоростният път Видин - Мездра и т.нар. магистрала "Европа" между София и Калотина. Все още не е ясно как процедурно може да се случи това и дали ще бъде прието от ЕК.