Ценният път на Благоевград

Магистрала "Струма" е най-ключова за региона, но хоризонтът за завършването на последните 30 километра е далеч

Мила Чернева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Магистрала "Струма" е пътното сърце на област Благоевград, но е и връзката на бизнеси и туристи с Гърция. Пътният проект издигна региона до топ получател на еврофондове в периода 2014 - 2020. Но не е готов, а и в една къса част няма да е магистрала. Най-новата прогноза е, че последните най-трудни и скъпи отсечки ще са завършени до 2027 г. Но и този срок може да бъде надскочен, ако се съди от строителството дотук.

До момента от общо около 120 км на "Струма" остават почти 30 км за прокарване. Голямата "дупка", която трябва да бъде запълнена, е след Благоевград и най-вече зоната около Кресна. Предпоследната отсечка от магистралата се изгражда сега, но незапочнат е участъкът през Кресненското дефиле (виж хронологията). Там проблемите са и финансови, и екологични. Засега нужните над 1 млрд. лв. не са осигурени и е почти сигурно, че малка част ще дойдат по европрограмата "Транспорт". Остатъкът ще трябва да бъде доплатен или от бюджета, или смесено с еврофондове за следващия период до 2027 г.

Асфалтът около Железница

В момента "Грома холд" (която доскоро се казваше "Агромах") достроява 13-километровата отсечка Благоевград - Крупник, като първите километри вече се ползват. Компанията има договор от декември 2015 г., но започна строителството чак през август 2017 г., а изненадващите археологически разкопки край Благоевград ги блокираха почти напълно. Сега строителството активно продължава.

Но на средата на участъка се намира тунел "Железница", който тепърва ще се строи от друга компания - "Джи Пи груп". Сега "Грома холд" работят активно след тунела, като междувременно им се наложи да препроектират последните три километра преди дефилето. "Очакваме да подпишем анекс за удължаване срока на строителството, като прогнозите са ни до края на 2021 г. участъкът да бъде пуснат в експлоатация", коментира пред "Капитал" Виктор Велев, изпълнителен директор на компанията.

"Няма забавяне спрямо заложените срокове на обектите", казват от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) в свой отговор до "Капитал".

По-бавен и труден е споменатият тунел "Железница", който ще е най-дългият, строен досега в България. След продължил над 2 години търг "Джи Пи груп" взе договора при цена от 222 млн. лв. с ДДС. Обществената поръчка влезе в историята със скандал - с изчезнали части от вече подадени оферти. После пък победителят се разколеба след думи на премиера АПИ да не дава повече поръчки на Джи Пи заради ремонта на столичната ул. "Граф Игнатиев". Все пак през февруари договорът стана факт, като срокът на изпълнение беше 35 месеца, т.е. тунелът трябваше да е готов през януари 2022 г. Точно преди и след тунела пътните връзки бяха дадени на две други фирми - ГБС и "ПСТ груп". И по трите договора бяха подписани анекси за удължаване на сроковете, тъй като възлагането на поръчките за строителен надзор се забавило. При Джи Пи става дума за незначителните две седмици, а при ГБС и ПСТ - няколко месеца.

Пътната агенция обяви, че строителните компании са започнали да изграждат двете мини отсечки и самия тунел през октомври непосредствено преди местните избори. Така до 2022 г. поне по договор магистралата трябва да е стигнала до Кресненското дефиле.

Трудният край

И стигаме до най-тежката и проблемна част от "Струма" - планинската отсечка между Крупник и Кресна. Дълго време се дискутираше как да преминава магистралата през Кресненското дефиле, като държавата си имаше фаворит за вариант още от началото - използване на съществуващия път Е-79 в посока София, а към Гърция строителство на магистрално трасе горе в планината, източно от дефилето. Тази нова част беше разделена в две обществени поръчки за общо над 1 млрд. лв. с ДДС. Офертите от почти всички големи строителни компании бяха събрани през февруари 2019 г. В единия търг пътната агенция все още не е отворила цените, но в другия през ноември беше избран строител. Това са "Грома холд" и две фирми от групата й в партньорство със словашката "Вахостав-СК", а цената е 599 млн. лв. Ще бъдат построени 13 км, 3 тунела и 10 виадукта.

Проблемът с Кресна

Темата за парите за отсечката през Кресненското дефиле съчетава в себе си и финансов, и екологичен аспект, които са взаимно свързани. Първо, пътната агенция подаде апликационна форма за европейско финансиране чак в началото на август 2019 г. От отговор на Европейската комисия (ЕК) до България става ясно, че в Брюксел имат притеснения как АПИ ще подсигури опазване на околната среда в региона. Дефилето е природен феномен, тъй като там се срещат две климатични области - средиземноморската и умерено континенталната, има растения и животни, характерни и за двете. От двете страни на река Струма пък е разположен и най-старият природен резерват в България - "Тисата", а цялата територия (която е и сеизмична) е защитена зона по "Натура 2000". Друг основателен въпрос на ЕК беше защо трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари.

България има срок до края на годината да отговори на ЕК и да даде допълнителни разяснения на поставените въпроси. Но по-важното е, че Брюксел не приема като цяло заявлението, което българските власти са изпратили - "въз основа на предоставената информация исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан", пише в писмото. Това означава, че става все по-възможно България да не получи пари за изграждането на "Струма" между Крупник и Кресна в настоящия програмен период. Вариантът остава да има еврофинансиране през периода 2021 - 2027 г.

Накратко: "Струма" ще мине през дефилето и ще е завършена оптимистично в интервала 2025-2027 г. и от последния нужен милиард поне половината ще са от българските данъкоплатци.

Другите по-големи ремонти в областта

В област Благоевград попада само 4.6% от общата пътна мрежа на България. Същевременно територията на областта е 17.2% от територията на страната. Основаната причина за това районът да е беден на пътища е планинският му релеф.

Това, разбира се, не пречи през него да преминават стратегически транспортни отсечки като магистрала "Струма" – перлата в пътната короната на областта и единственият път, с който Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) може да се "похвали". Каквото и да се случва в близост, не може да засенчи нито мащаба в строителството на магистралата, нито финансовия ресурс, който тя поглъща. Останалите пътища в региона сякаш остават в нейната периферия не само географски, но и в листа с приоритетите за поддръжка и ремонт.

Според справка, предоставена от АПИ, извършените или започналите наскоро в региона пътни ремонти се броят на пръстите на едната ръка (виж графиката). Част от средствата за тези ремонти идват по оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР). Сред тях е рехабилитацията на пътя при град Мелник, която се извършва от "Грома холд" и "Европейски пътища". По план тя трябва да приключи през октомври 2020 г.

Другата по-голяма рехабилитирана отсечка е около 20 км от път III-107 (Дупница – Благоевград) – Кочериново – Рила – Рилски манастир. От АПИ обясниха, че проектът е бил 24-ти в списъка с пътни участъци по ОПРР и "осигуреният общ финансов ресурс е изчерпан с проектите, които са на по-предно място". От агенцията уточняват, че "поради това извършените строително-монтажни работи на пътя за Рилския манастир са финансирани от бюджета на Агенция "Пътна инфраструктура". Стойността на ремонта е 14.1 млн. лв. с ДДС. Според справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки той отново е изпълнен от "Грома холд", когато компанията още се е казвала "Аргомах". Ремонтът е приключил през юни 2019 г.

Що се отнася до ремонта на тунел "Кривия", справка в регистъра на регионалното министерство сочи, че още няма разрешително за строеж на този обект, a срокът за изпълнение е 420 дни. За него е предвиден основен ремонт, който включва нова отводнителна система, хидроизолация, нова светофарна уредба и енергоефективно осветление и други системи, повишаващи безопасността на движение.