Началото на новата учебна година: по-малко оценки и нов календар

Реформата започва с преразглеждане на Наредбата за оценяване, Наредбата за общообразователния минимум и подготовка, наредбата, свързана с училищното образование. Няколко комисии ще започнат работа и ще се заемат с промени за наредбата за повишаване на квалификацията на учителите.

Лошите резултати на НВО за 7 клас са сериозен проблем, който и министър Цоков определи за такъв при представянето на резултатите преди две седмици. Това обаче, което ще направи екипът му за следващата учебна година на първо място ще е да се променят датите за изпитванията на кандидат гимназистите.

"Стигнахме до идеята, че в рамките на следващата година би било по-добре външното оценяване да бъде разделено като дни като външно оценяване след 7 клас и външно оценяване на 10 клас. Това ще даде възможност на оценителите да се съсредоточат в проверката на работите на учениците след седми клас, за да е с приоритет, за да може учениците да получат резултатите си по-бързо, и след това да започне класирането в различните средни училища", посочи на брифинга си министъра.

Така датите за изпитите след седми клас се изместват с още една седмица по-късно, като според МОН по този начин учениците ще имат повече време за учене. Това обаче е спорна теза, защото учениците в седми клас правят своята подготовка за изпитите през цялата учебна година (а някои дори още от 6 клас), а последните седмици дори не посещават училище, за да могат да засилят частните си уроци и курсове. Известен резон в това предложение има по отношение на учителите, за които стресът от подготовката на два изпита в един ден ще се намали.

Промяната обаче в самата форма на изпита, промяната в учебните програми и промяната в изискванията към учениците са всъщност нещата, които могат да доведат до промяна на лошите резултати. Без да се пристъпи към конкретни действия в тази посока, само изместването на НВО с една седмица, няма да доведе до нищо.

Наредбите

Според новите предложения в Наредбата за оценяване ще бъде обсъдено промяната на минималните изисквания за текущите оценки на учениците в съответния на срок. "Например оценката от две задължителни оценки за отделните модули да се намали на една в съответния срок, за да се формира една глобална, по-обща оценка в съответния модул, така че да няма такова значение текущите оценки в рамките на отделните дисциплини в рамките на профилираните предмети", заяви просветният министър.

Промяната в Наредбата за оценяването не само е добра, а изключително необходима и то не само в тази посока, защото преди седмица при посещението си в Пловдив министър Цоков посочи, че "оценителите на матурите за 7 и 12 клас не са били достатъчно подготвени, особено при синхронизирането на вижданията си по отделни критерии и показатели, свързани с оценките. Това беше единият от изводите на МОН след провеждането на изпитите.

Министерството подготвя промени и в областта на изследователската и проектната дейност на учениците, обсъжда се съвместно преподаване на учители по различни дисциплини, както и съвместно оценяване. Целта според министър Цоков е да се освободи повече време за учители да работят с учениците в класните стаи. "Намаляването на броя изпитвания е важно, за да се случи това", обоснова се просветният министър.

Очаква се до края на седмицата наредбите да бъдат отворени за обществено обсъждане в рамките на месец, за да може ръководството на МОН да обсъди с експерти и социални партньори как е най-добре да се случат тези промени, за да може да влязат в сила още от следващата учебна година.

Квалификации

Върху повишаването на квалификацията на учителите МОН мисли да поработи чрез промяна в наредбата за това. С промени в нея ще се реши "проблемът с финансирането на работата на образователните медиатори в системата на предучилищното и училищното образование", съобщи министърът. Средствата за тази година ще бъдат обезпечени от бюджета на МОН, а за следващата ще бъдат отпуснати целево малко над 10 млн. лв. от държавния бюджет.

В наредбата се въвежда нов елемент за финансиране на училища и детски градини с концентрация на деца и ученици от уязвими групи, чрез който ще се предоставят целево средства за назначаване на образователни медиатори, социални работници и помощници на учителя, в рамките на определените с работни места за тези служители.

Според информация от министерството, благодарение на работата на медиаторите в системата на образованието са обхванати 2800 ученици, застрашени от отпадане. Броят на достигнатите родители от образователните медиатори е над 14 хил.

Иновациите

Министър Цоков съобщи и за създаването на карта, наречена и "съкровищница" на иновациите в българските училища. По думите му вече е приключило обобщаването на информацията, като в нея е описан характерът и срокът на действие на съответната иновация. "През следващите седмици предстои визуално да се представи по-добре и по-оперативно тази информация, за да може всеки училищен директор, учител или експерт в областта на образованието, с едно кликване да види характера на иновацията, която се реализира в съответното училище", обясни министър Цоков. Той подчерта, че ще се даде възможност иновациите, които се случват в последните години в нашата образователна система, да бъдат по-видими и анализирани от експерти в областта на образованието и така бъдат по-лесно мултиплицирани и в други образователни организации.

Министър Цоков представи и нов модул по националната програма "Иновации в действие". С него се създават пет училищни лаборатории за иновации в рамките на образователната система. Те ще бъдат фиксирани в пет отделни училища. Това са 108 Средно училище "Никола Беловеждов" в София, Основно училище "Петко Рачов Славейков" във Варна, Природо-математическа гимназия "Яне Сандански" в Гоце Делчев, Второ основно училище "Петко Рачов Славейков" в Стара Загора и Обединено училище "Неофит Рилски" в село Дерманци, община Луковит.

"Всички те имат успешен опит в реализиране на иновации", посочват от министерството.

Всяка от лаборатории ще е с различно тематично направление - "Предприемачество и финансова грамотност", "Екология и зелена енергия", "Проектно базирано обучение и интегрирано знание", "Позитивно образование и личностно развитие" и "Образователна интеграция и гражданско образование". Осигурените за целта средства са 150 хил. лв. или по 30 хил. лв. за всяко от петте училища.