Война между етажите
Законът и липсата на гражданско самосъзнание пречат на мирното съжителство между съседи
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Преди години Иван* и Борис са добри приятели, бизнес партньори и съседи в малък триетажен блок близо до центъра на София. В един момент обаче общият им бизнес замира, отношенията им се развалят и всичко това влошава мирния климат в кооперацията. Някои от живущите се разделят на лагери, други пък се самоизолират в опит да избегнат междусъседските кавги. Всяко общо събрание на блока завършва със скандал, до консенсус по важни въпроси обикновено не се стига, а дори и в случаите, в които все пак се взимат решения, те не се изпълняват. Резултатът е ремонтиран наполовина блок, куп неплатени наеми от общи помещения и тягостна атмосфера. Отношенията между повечето от съседите се изчерпват с вяли поздрави при случайна среща на стълбите, а желанието за подобряване на общата жилищната среда съвсем се изпарява.
Подобно е положението в немалко кооперации в София и другите големи градове. И това не е от вчера. Особеностите на характера на българите, заедно с неработещото законодателство в областта на живота в кооперации и липсата на всякакви публични политики по въпроса, превръщат междусъседските отношения в неприятно задължение, което всеки гледа да избегне или най-малкото да претупа възможно най-бързо.
Защо пък точно аз
Според Елена, която е бивш контрольор в блока на Иван и Борис, всичко опира до манталитета, културата и гражданското самосъзнание на хората. Тя разказва, че в отношенията между съкооператорите й често се прокрадват завист и недоверие, а най-силният двигател е страхът да не би случайно да се минеш. "Българинът има пагубен индивидуализъм - оправяме се сами в критични ситуации, но не можем да решаваме проблемите на общността", смята тя. Така подът в апартаментите на живущите може и да блести, но щом стане въпрос за почистване на градинката до блока, всички изведнъж се покриват. Най-честото оправдание в такива случаи е "защо аз, а не съседът от долния етаж".
Няма опашка от желаещи и за ролята на домоуправител. "Никой не желае да се занимава с такава неблагодарна работа - все ти си виновен", споделя Мария, която от повече от десет години е касиер на блок в центъра на София и нерядко изпълнява и домоуправителските функции. Тя разказва, че няма проблем със събирането на таксата от два лева на месец от всеки живущ, успява да организира и "бригади" за почистване на двора. Подводният камък за мирното съжителство там обаче е една от живущите, която се е посветила на това да дразни съседите си. Нерядко Мария и съкооператорите й откриват изпраните си и прострени дрехи разпилени (не от вятъра) по двора. Личният им живот се следи стриктно от въпросната съседка, която прекарва времето си, подслушвайки на чуждите врати.
Мария не знае, че според поправките в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), които бяха приети през юли след бурни дискусии, но с много малък кворум в парламента, при мнозинство от 75%, собственик, който излага на опасност от пожар или повреди целия блок, или пък системно нарушава правилата на общото събрание, може да бъде изваден от сградата. Не вярва обаче и че това би проработило. "По-добре да я изолираме, не можем да ходим по съдилища - ще ни оборят", смята Мария.
От(правна) точка
Всъщност според юристи текстът с "изваждането" на съкооператор е противоконституционен и нарушава неприкосновеността на частната собственост. И това съвсем не е единственото слабо място на закона. "Този закон в сегашния си вид създава много възможности за корупционни практики, за злоупотреби и грубо нарушава правата на собствениците", обясни пред "Капитал" Надя Лазарова, която освен адвокат е и член на управителния съвет на Гражданското сдружение срещу корупцията и незаконното строителство. За пример тя дава член 13 от изменения ЗУЕС, който гласи, че "общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол."
Според Лазарова с този текст се застрашава правото на участие на етажните собственици в общото събрание, което решава въпроси, свързани със собствеността в сградата. Преди поправката законът изискваше поканата за общо събрание да се предава на ръка на всеки собственик срещу обратна разписка (не че това е лесно осъществимо, но поне дава гаранция, че всички са разбрали). Сега е възможно собствениците изобщо да не узнаят, че общо събрание е било проведено, защото поканата може да бъде свалена от мястото, на което е поставена. Но същевременно с това да бъдат задължени да се съобразят с решенията на събранието. Още повече че според поправките кворумът за взимане на важни решения за управление на етажната собственост се намалява от 75 на 50 процента.
"На практика се създава абсурд и се оказва, че по закон не са длъжни да те уведомят лично като собственик, но лично те задължават да плащаш", обяснява Лазарова. Тези промени в закона засягат пряко гражданите, които са внесли дела за неправомерно домоуправление в съда. Ако според предишния закон човек е можел да осъди домоуправителя си за това, че е бил ощетен заради взето без неговото съгласие решение, то сега, "благодарение" на новата процедура по свикване на общи събрания, това става невъзможно.
Адвокат Лазарова разказа и за случаи, в които съседски разправии прерастват в съдебни дела. По думите ѝ те са много и са свързани предимно с нарушаване на процедурата за свикването на събрания, протоколирането на решенията и фалшифицирането на подписи и разходни документи. Най-често срещани обаче са делата, заведени за несъгласие на собствениците в сграда за извършването на преустройства на общите части в нея.
Елена добавя и още един аспект към законовото регламентиране на съседското съжителство - според нея законът е трудно изпълним, защото засяга междучовешки отношения и се основава до голяма степен на доброволно желание. "Отношенията в една голяма кооперация са като отношенията в едно голямо семейство", смята тя.
Не по-далеч от входната врата
Законът за етажната собственост засяга пряко интересите на повече от пет милиона граждани в България, но тези, които са му обърнали внимание, се броят на пръсти. Изследване на Гражданското сдружение за борба с корупцията и незаконното строителство показва, че едва 54% от живущите в София са запознати със закона (виж графиките). В останалите областни градове процентът е още по-нисък – 33%. Според Румен Петров, експерт в областта на колективната психология, основен виновник за тази апатия е липсата на социална политика, която да насърчава солидарност и загриженост между съседите. "Хората са свикнали всичката собственост, за която са отговорни, да е от входната им врата навътре и общото живеене не съществува като идея, а само оцеляването", заяви той пред "Капитал". Причина за това според него е слабата традиция на българската култура в развитието на демократични институции на самоуправление, на граждански идентитет и на зачитане на индивидуалните права на всички. Отговорните институции всъщност дори не осъзнават, че качеството на съвместното живеене е област, която може да бъде променяна, изучавана и развивана.
Освен това, докато законът не спре да разглежда управлението на етажната собственост изолирано от останалите процеси в обществото, едва ли би могъл да бъде ефективен. "Не може да се очаква от един гражданин да бъде добър съсед, ако например цял ден има вземане-даване с държавната бюрокрация и бива третиран като втора ръка човек", смята Румен Петров.
Все пак има и положителни примери за мирно и приятно съжителство между съседи. Като например в случая на Марта Николова, която живее със съпруга си и двегодишното си дете в нова кооперация в столичния квартал "Лагера". Тя разказа пред "Капитал" колко уредено може да бъде всичко, когато си съжителстват "предимно интелигентни и отговорни млади хора". "Всичко минава спокойно и цивилизовано. Не сме имали никакви проблеми, даже напротив - събирали сме доброволно пари, за да си облагородим предблоковото пространство", каза тя. Така на стъпалата пред блока се поставят полегати платформи за улеснение на майките с детски колички, слагат се и колчета, за да не паркират автомобили пред входа, а един от съседите сам прави градинка с цветя. Представете си как може да изглежда градът ви, ако повече хора имаха една идея гражданско самосъзнание и чувство за общност. Със сигурност щяхме да живеем в една по-приятна среда.
*Имената на някои от запитаните са променени с цел запазване на анонимността им.
По темата работи и
Люба ЙордановаПрофесия домоуправител
С влизането в сила на новия закон за управление на етажната собственост през май 2009 г. започва да се развива и бизнесът с професионалните домоуправителски услуги. Обикновено към управлението на сградата или комплекса се включва и поддръжката на хигиена и охраната. "Най-често услугите ни се търсят в София, предимно от живеещи в квартали с много нови жилищни кооперации като Младост, Витоша, Редута, Манастирски ливади, както и от комплекси от затворен тип в подножието на Витоша - Бояна, Драгалевци, Симеоново, Кръстова вада", споделя Анатоли Лалчев, управител на "Триумф консулт" - фирма с три годишен опит в управлението и поддръжката на жилищни кооперации в София. Основната идея на този бизнес е, че намесата на квалифицирана външна организация систематизира и улеснява процеса на управление на сградата, като не ангажира собствениците с поддържането на техния общ дом. Малко са обаче хората, които биха отделяли от личните си финанси за подобен "лукс" (в много блокове дори и двата лева на месец за поддържане на чистотата са много). Мария, която от десет години е касиер на блок в центъра на София, споделя и друга по думите й пречка - "професионалният домоуправител няма да знае от какво се нуждаят живущите". Услугите не са и достатъчно добре законово уредени. Според Емил Китанов, собственик и управител на bgdomoupravitel.com, професията домоуправител трябва да бъде регламентирана в закона за управление на етажната собственост. Има нужда и от точни правила кой има право да я практикува.
21 коментара
Точно! Интелигентните хора трябва да "излезнат пред блока" и да си вземат своето, защото и без това на много места другият лагер ги е изпреварил. Под "другия лагер" разбирам тези, на които не им пука особено от ред и закони, а основното им житейско кредо е "аз за себе си съм си прав и никой не може да ми докаже обратното". Въпреки сложната процедура препоръчвам, на асоциалните елементи в блока (каквито има навсякъде) да се търси ред по законов път. Най-малкото ще се натрупа съдебна практика, която да улесни решаването на последващи случаи. И междувременно съдебните процедури са сложни за домсъвета, но също и за съдения. Една нотариална покана с препис удря 100 лева. Като му се наложи да прати 3-4 броя покрай делото, ще се замисли дали не беше по-добре да не си изхвърля дивана на стълбището, да си беше платил 50-те лева за пребоядисване на общите части и да не бъде толкова устат, когато го предупреждаваха, че ще срещне товарния влак.
Българинът не е направен да живее в "блок", т.е. да е един от бедните собственици на нещо общо...
Българинът може да живее сам в къща с двор и максимум комшулук (с тези съседи с които се обича)......
Така че не българинът е виновен а тези умници дето го набутаха в блок, като дребен съсобственик на нещо дето не фела много...
Същият е и американеца, и той не обича блок, ако е под наем иди дойди, хазяйна да мисли ама в кондоминиум живеят повече не американци или средна ръка хора... По добре в каравана от колкото със съсед отгоре.....
До коментар [#2] от "boby1945":
Извинявай, но изобщо не съм съгласна. Ако имаме действащ закон и община или съд, които бързо да раздават правосъдие т.нар. Български манталитет ще се се промени за една година. Просто държавата не работи.
До коментар [#1] от "cinik": И после като ни срежат осемте гуми на колите, кой ще ме защити?
Четох един сайт "борово бл230", за един 19 етажен блок, качили са си протоколи, такси, много интересно.
До коментар [#3] от "a.nice": съгласен или не, когато фактите говорят и боговете мълчат обикновено..... "ако" работ не върши, в прекия смисъл....
До коментар [#3] от "a.nice":
"... действащ закон, община и съд..." ???
Уважаема, предполагам не живеете в Нашата родина мила, тъй като щяхте да знаете, че едва 14% от населението е склонно да спазва законите. Общината периодично се купува с гласовете на малцинствата, а съда - айде няма нужда... Истината е че съществува дълбока пропаст в манталитета на хората живяли в "онова" време и след това. И разбирането за мое и общо е също толково превратно. Защото общо все още се възприема като форма на държавно и държавата трябва да го оправи. Тогава, когато всички са били еднакво "бедни", никой на ничий авторитет не е робувал, а камо ли да се съобразява с институций.
За съжаление.
До Председателя на Народното събрание
на Република България
г – жа Цецка Цачева
Тук
С И Г Н А Л
от Мален Стоянов Динев – София 1113, общ. „Изгрев”,
ул. „Антон Чехов” № 40, вх. „В”, ет. 4, ап. 11, тел. 0888 938 379,
[email protected]
Уважаема Госпожо Председател,
Обръщам се към Вас по повод на продължаващо вече повече от две години издевателство, от което съм потърпевш. Броени месеци преди да бъде изхвърлен на политическото бунище на историята престъпният режим на Сергей Станишев успя да прокара коварния си замисъл, целящ заграбването на чужди имоти под прикритието на гласувания на общи събрания в жилищните входове. Верни на дивашкия си грабителски нрав, тези престъпници заложиха на партийно-милиционерските мнозинства и страха на съкооператорите от бившите ченгета. Сградата, в която живея, е бивша собственост на Военното министерство, построена е през 1967 г., като впоследствие жилищата са закупени от наемателите. Партерният етаж се състои от помещения на магазини и заведения, които също бяха продадени в последните години. Жилищният блок има формата на буквата „Г”, като по-дългата част се състои от 3 входа и е висока 5 етажа, а по-късата част се състои от 2 входа и е висока 3 етажа. Двете крила са залепени едно за друго под прав ъгъл, като всяко от тези крила е отделна самостоятелна сграда. Всяка със своя отделна В и К, парна и ел. инсталация, водят се и на различен адрес – високата част е на „Антон Чехов” № 40, а по-ниската част на ул. „Тарас Шевченко” № 13. През всичките години от построяването на сградата помещенията са били използвани само като магазини. В последните години обаче от Военното министерство тези помещения бяха продадени на приближени хора, от магазини тези помещения бяха превърнати в заведения, без да отговарят на необходимите условия и изисквания. Комунални фирми започнаха прикриване на консумацията на вода и топлинна енергия в тези помещения, като прехвърлят задълженията върху живущите в сградата. Като бивш отговорник на входа многократно съм подавал жалби по такива поводи, включително и до зам.- кмета г-жа Ирина Савина. Едно от заведенията се състои от помещения в двете сгради, свързани в едно цяло, като по-голямата част от неговата площ е в сградата на „А. Чехов”. За да се подсигури вентилацията на тютюневия дим и отвеждане на пушека от печките в кухнята се предприема изграждането на метален въздуховод от партерния етаж до покрива на сградата. Приетият миналата година Закон за етажната собственост бе замислен точно като такова узаконяване на подобни безобразия. Въпросното помещение, което над 40 години бе магазин за хранителни стоки, се регистрира като букмейкърски клуб, негов собственик беше г-н Олег Атанасов /държи заведения „Яфата” в София/, впоследствие го продаде. На практика обаче то функционира като ресторант в класически вид. На странична празна стена на сградата на „Тарас Шевченко” бе започнато изграждането на въздуховод, който достигна до 3 етаж. Под претекст, тази тръба да не се вижда от прозореца му, живущият на първия етаж в моя вход – Грозю Грозев, бивш адютант на военния министър Добри Джуров, а по-късно генерал-майор от системата на МВР, председател на Съюза на запасните сержанти и офицери, Веселин Марков, син на бившия заместник – началник на военното контраразузнаване ген. Ангел Марков, и неговият вуйчо Господин Петров, бивш полковник, съкооператори от входа, отидоха в кабинета на районния кмет в община „Изгрев” и договориха този комин да бъде разкачен и преместен на обратната страна на сградата. Така тази тръба се озова закачена за прозорците на жилищата, включително спални и холове на по-ниското крило, въпреки несъгласието ми и несъгласието на живеещата над мен г-жа Красимира Златанова. На практика районният кмет Панайот Бончев узаконява това безобразие, криейки се зад собственика на заведението и бившите военнопартийни кадри в сградата. Не е трудно да се предположи откъде идва неговата заинтересованост. За узаконяването на това безобразие лицето Грозю Грозев тръгна със списък да изнудва по вратите, за да се подпише съгласие за прокарването на този въздуховод по новото трасе. Тази тръба се подава пред прозорците и е само на сантиметри от леглата на хората пред отворените прозорци. Грубо бе нарушена Наредбата за противопожарна безопасност и отстоянието на такава тръба от запалими обекти. Многократно подавах жалби срещу това беззаконие. След години на протакане впоследствие тази тръба бе навита с вата и привързана с ламарини. Желая да поясня, че с разрешение на Грозю Грозев на 07.04.2008 г. с флекс бяха прерязани катинарите на таванската капандура, за да излязат майстори на покрива и провесени на въжета да започнат незаконното прикачване на тръбата. Нещо повече, започнах да бъда заплашван, че поради несъгласието да бъде осакатен видът на жилището ми, ще се събират подписи за да бъда изведен принудително от сградата.
Госпожо Председател, тази престъпна партийно-милиционерска мафия е същата шайка долнопробни престъпници, които 50 години тормозеха хората, арестуваха за дълги коси, бради или къси поли. Нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили тези престъпници за 20 години. На тях им се размина румънският сценарий и сега минаха в настъпление. Като жертва на тези престъпници апелирам към Вас да бъде внесен за разглеждане и анулиране от Парламента на този милиционерски пасквил, като бъде потърсена отговорност от неговите автори. Промяната на Архитектурния план на сграда да става само със 100 % съгласие на собствениците.
02.08.2010 г
Мален Динев
До коментар [#4] от "a.nice":
Няма да ви срежат гумите, не се безпокой! Нито пък ще ви слагат карфица в ключалката и прочие номера от програмата. Батовете са достатъчно съобразителни да знаят, че тяхната собствена кола също има 4 гуми, вратата им също е с патрон, а 30 души имат повече възможности да стъжнят техния живот с подобни мръсотийки, отколкото те на 30 човека.
До коментар [#6] от "one4all":
Няма такова понятие "склонност да спазва законите". Тази "склонност" се възпитава от държавата с глоби и наказания. Вие познавате ли човек, който да плаща данъци доброволно? Аз мисля, че и 14% са много. Има хора, които никога няма да хвърлят фасове в асансьора, има и такива, които го правят. При нас един от проблемите е, че хора с много разнородно възпитание живеят в тези панелки. Просто не са се регулирали процесите в обществото, в развитите капиталистически страни всеки си знае мястото и няма как адвокат и дърводелец да делят един етаж. А иначе, живея в жк, в София.
До коментар [#8] от "cinik":
На бившия ни домоуправител му издраха цялата кола, а на касиерката и срязаха гумите. Той от своя страна не знае кой е и няма как да си "отмъсти".
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.