Нито е женски, нито е пазар

Няма пазар, няма проблем

"Това е моят дом и на моето семейство от 130 години", казва Красимира Владкова. Тя е на 70 години, собственик в района, който никак не й е приятно да нарича Женски пазар, и един от двигателите на гражданския комитет "Възраждане", който подкрепя идеята за реконструкцията. Владкова смята търговците за нашественици, които са прогонили една част от старите обитатели и са разрушили духа на нейния квартал с навиците и начина си на правене на бизнес. "Тези хора са на сергия, за която се явяват на конкурс на всеки шест месеца. Утре могат да продават на друго, трето, пето място. Аз няма къде да ходя", отсича тя. И добавя: "Съжалявам, че години наред бяхме така инертни и не започнахме да реагираме малко по-остро, по-агресивно срещу това, което се случваше. И се превърнахме в едно известно за всички гето, по-грозен район може би няма в цяла България." Затова за нея е важно новият облик и дух на търговската улица да бъде опазен. Това е надеждата й за "цивилизоване" на района.

Директорът на пазари "Възраждане" Николай Георгиев споделя същата концепция: "Идеята на реконструкцията е тя да генерира реконструкция на целия район, да повиши стойността на имотите, да се появи инвестиционен интерес." За него обаче целта на промяната е и да се управлява по-лесно пазарът. "Площите вече ще са открити, равни, лесни за почистване. Наемателите ще са видими, застават с фирмите и досието си. Вече не са безброй, а точно 89 и толкова ще останат. Всеки ще знае от кого пазарува, тоест от кого може да търси евентуално последваща отговорност, както и ние. Осветлението, сметосъбирането, видеонаблюдението ще ни дадат много по-лесна за работа среда", казва още той. С решението на общинския съвет в ремонтираната част да не се продават плодове и зеленчуци, тя вече е почти изцяло заета от търговци тип "Халите", както ги нарича и директорът на пазара. Обектите в новата зона вече са наети на около 70% от производители на колбаси, сирена, други хранителни стоки, заведения за бързо хранене, както и услуги - банка, химическо чистене, каси за плащане на битови сметки. Отделно място ще имат и занаятчиите, които обаче вече ще трябва да доказват, че са членове на регионална занаятчийска камара. "Не бих го наричал вече пазар", отбелязва Николай Георгиев.

Смяната на функцията на ремонтираната част и практическото прогонване на предишните продавачи на плодове и зеленчуци тревожи антрополога от Софийския университет Никола Венков. Той изследва района на Женския пазар от години и познава почти всеки търговец в района. Според него това решение, макар и да задоволява една част от живущите в квартала, всъщност не лекува социалните рани, а създава нови. "Общината идентифицира като проблем това, че заради пазара в този район идват много хора, които са по-бедни, както и много роми, които не са приемани в другите пространства в града, а тук се чувстват по-малко застрашени, могат да намерят работа или да започнат собствен бизнес. Пазарът помага да се решат техните социални проблеми, но за това не се мисли", отсича Венков. Той намира за глупава политиката, която отнема възможността на тези хора да си осигуряват прехрана, защото това ще ги принуди да търсят по-рискови начини да оцеляват. И съответно да създадат по-голям проблем - или отново тук, или на друго място в града. "Не знам дали знаете, но една голяма част от днешните продавачи на цигари са били легални наематели на пазара, докато през 2006 г. не го намалиха с 500 сергии. Миналото лято, като започна строежът, също видях няколко от предишните продавачи на бельо и дрехи да се присъединяват към цигарената мрежа. Както ми каза един от тях: "Цялата ми стока е вкъщи и чака да отворят новия пазар, но трябва да оцелея някак дотогава." Сега стана ясно, че няма да може да продава легално на новия пазар", разказва антропологът. Той е убеден, че общината ще търси начини да прогони старите търговци и от частните имоти. Действително вече се работи върху идеи собствениците на тези пространства да бъдат стимулирани да ги отдават под наем за сладкарници и кафенета вместо за дребна търговия с плодове и зеленчуци. "Премахването на хората не решава проблема", категоричен е Никола Венков.

Една (ре)конструкция без основа

Откъм "Сливница" под яркото слънце са обичайните глъч и навалица. Продавачите се надвикват, че всичко е по левче. На една от сергиите се дочува класическият разговор между клиент и търговец: "Ама какво ми продавате, това са боклуци, не стават за ядене!" "Българските са така, госпожа, идете там на гръцките." Парите се връщат, торбата с кайсии се изсипва, мирът е възстановен. Облегнати върху павилионите млади мъже с ръце в джобовете съскат "Цигари! Цигари!", без въобще да се смущават от двамата полицаи, които се задават с бавни стъпки отдолу. Наоколо се гонят деца, родени и израснали около пазара. Цяло поколение, което спи и играе в изоставени къщи и няма достъп до образование (особено след като 13-о училище беше закрито, а в сградата му настаниха Класическата гимназия). В лабиринта от безистени и дворове, които уж никой не обитава, а среднощните акции на полицията изкарват по 60 души от мазе, се развиват гета, които никой не лекува. Собствениците на тези имоти или не знаят какво се случва в тях, или нехаят, а общината не може да ги накара да се погрижат за собствеността си.

Архитект Пламен Братков смята, че за решаването на проблеми като лошо качество на стоките, контрабанда, бедност и престъпност са били избрани грешните инструменти. "Няма нужда от изцяло нова структура, защото не можем да решим един социален проблем. За пазарите има две важни неща - поддръжка и регулация", казва той и отсича, че ако те се случваха както трябва, няма причина нито да се сменя функцията на пазара, нито да се прогноват групи от хора. "Пазарът беше амортизиран, някои неща можеха да се махнат, други да се оптимизират, но и с меки мерки можеше да се вкара нов живот на това каре. Ако общината беше ремонтирала тротоарите, ако беше сложила добро осветяване, ако беше въвела регулация за паркиране, ако беше разрешила по-свободна регулация за заведенията, той пак щеше да стане атрактивен за посетители", коментира той. С новото решение, казва архитектът, е загубен човешкият мащаб и характера на мястото - големи сгради между сградите, които мачкат старите къщи наоколо и които също толкова лесно могат да плесенясат от дребна незаконна търговия, ако контролът продължи да е слаб. Според арх. Братков и колегите му от "Група град", които инициираха обществени дискусии около проекта за реконструкция, са пропуснати цели етапи от разговора между общината и гражданите. "Такива пространства изискват много дълга медиация. Изискват разговор първо в самото намерение, след това в съставянето на заданието, в журирането, във финансовата рамка и накрая в общината", отбелязва арх. Братков и въздъхва: "Но ние просто не сме свикнали да разговаряме."

Ако бяхме, участниците в спора "за" и "против" ремонта щяха да забележат, че разпиляват енергията си в грешна посока. И всъщност имат доста сходни представи за това как да се подобри животът на квартала в полза на всички. Така и общинският съветник от ДСБ Вили Лилков, който за разлика от арх. Братков е голям привърженик на новата търговска улица, е на мнение, че "ако институциите не са на висота, само след две години Женският пазар ще придобие стария си облик". Както и че предстои много дълго и мъчително лечение на квартала, което ще струва много време, усилия и средства на общината. Но решенията, казва той, са ясни. От една страна, кметската администрация да започне да налага драконовски мерки по отношение на законността на търговията - не само на пазара, но и в частните имоти наоколо. От друга страна, гражданите да се погрижат за собствеността си, а ДНСК да следи стриктно дали се спазват предписанията за премахване на незаконни постройки, за обезопасяване на сградите, за боядисване и реконструкция на сградите и да налага глоби. Трето, да се наложи "нова организация на движението, която да предвиди абсолютно затваряне на "Стефан Стамболов" за автомобили във времето от 8 сутринта до 8 вечерта. "И оформяне на зелена зона в района, която ще намали натиска на автомобилите, които в момента паркират безконтролно", добавя Лилков. След приключването на ремонта той планира да инициира публична дискусия с всички институции, ангажирани с опазването на обществения ред - МВР, Трето районно, общината, защото "най-безкомпромисна трябва да е битката с престъпността".

Плодовете и зеленчуците остават само в района между "Сливница" и "Кирил и Методий" Фотограф : Надежда Чипева