Тестовете не дават пълна картина за нужните на децата умения

С дъх на реформа

Лий е започнал да работи за по-качествено образование още като член на парламента, минал е през поста секретар на президента и накрая е прекарал четири години в правителството - две като зам.-министър и още толкова като министър. Мерките, които той предприема, са решителни и се базират са на изводи от данни за успеха на всеки отделен ученик. А целта е ясна - по-добро качеството на образованието за всяко дете, във всяко училище.

Професорът първо подема стъпки, за да облекчи напрежението, под което живеят учениците. От един изпит зависи влизането в добър университет и съответно успешната корпоративна кариера в някои от гигантите като Samsung и Hyundai. За да намали тежестта на стандартизираните тестове, Лий променя начина, по който се влиза в университет. "С пари от държавния бюджет назначихме специалисти по подбор на документи. Така променихме стимулите за учениците - вече не беше достатъчно да имаш перфектни резултати, а трябваше и да си се занимавал със социални дейности", казва той. Освен това, за да разклати влиянието на частните академии, Лий увеличава автономията на училищата. Така управителните съвети на средните училища (в които влизат родители, учители и местни бизнесмени) въвеждат разнообразни дейности като предприемачество, клубове по интереси, театър, създават се училищни оркестри - нещо, което Лий определя като своята "гордост".

Другият основен проблем, с който той трябва да се справи, е нежеланието на учениците да се записват в средните технически училища. Подобно на България заради намаляващия интерес през годините нивото на много от тях е паднало. За да обърне тенденцията, Лий идентифицира някои от най-слабите училища според резултатите на матурите, но вместо да ги наказва, ги стимулира финансово. "Подписахме меморандуми за разбирателство с местните клонове на компании от сектора, в който са и техническите училища. Поканихме техни бивши изпълнителни директори да станат директори и се договорихме фирмите да запазят работни места специално за ученици от тези техникуми", разказва Лий. По този начин, освен че получават нужните средства, за да подновят своята материална база, техническите училища стават по-привлекателни за амбициозните родители. "Дори децата им да завършат най-добрия университет, шансът да започнат работа в Samsung е минимален. Но ако завършат техникум, който има договор с компанията, работата им е сигурна", дава пример бившият министър. Той признава, че реформата не е решила проблема, но е начертала пътна карта за години напред и е станала основа за алтернатива на следването в университет.

Накъде без учителите

Според Лий осигуряването на висококачествено образование няма как да се случи без инвестиция в учителите. Както във Финландия, професията е повече от престижна - само най-добрият 1% от кандидат-студентите влизат специалност "Педагогика". За да се избегне отливът към частните академии, учителите нямат право да преподават едновременно на двете места, но и получават сериозни привилегии. "Пенсионният план, които предлагаме на учителите в публични училища, е преференциален. Освен това заплатите, които даваме, са най-високите в страните от OECD", изрежда стимулите Лий. По думите му пред политиците никога не е стоял въпросът за баланса между количеството и качеството на преподавателите. "По време на ранната индустриализация на страната бюджетът за образование е бил ограничен, но винаги сме предпочитали да наемем малък брой висококвалфицирани професионалисти на по-висока заплата вместо много на брой слаби, нископлатени учители", казва той. За да се запази доброто качество на образованието по малките населени места Корея прилага ротационна схема, при която учителите преподават по пет години в град, а след това в провинцията.

Това, което прави южнокорейската система толкова жизнена и конкурентоспособна, е далновидността, с която се управлява, и способността й за адаптация към новите икономически реалности и нуждите на бизнеса. Но и с мисъл за всеки отделен ученик, учител, училище. Както и способността на управляващите да не си затварят очите за дефектите на системата, а да са готови да ги поправят. "Ние не прикриваме проблемите на системата, завършва разговора Джу-Хо Лий, а хвърляме светлина върху тях, разбираме какво ги предизвиква и им противодействаме с конкретни мерки." А рецептата му звучи достатъчно универсална.