Идва ли краят на скучните уроци

"В момента на учителя винаги му се казва абсолютно всичко - ще работиш по този учебник, точно по тази тема, толкова часове, само с класно-урочен подход", обобщава директорът на 119 СОУ "Академик Михаил Арнаудов" Диян Стаматов. И допълва, че първото нещо, което би направил, ако новият закон се приеме, е да стимулира и подкрепя екипа си да използва свободата за прилагане на нови и различни подходи.

Съвсем естествено активните учители отдавна вече разчупват методите си на преподаване, за да бъдат адекватни на днешните ученици. Използват електронни платформи, преподават извън класните стаи, срещат учениците с хора от практиката. В 119 СОУ например са забелязали, че задачите под форма на проекти за екипна работа коренно променят отношението на учениците. Освен че принципно в момента са извън закона обаче, съвременните методи на преподаване трудно могат и да намерят достатъчно място в претрупаната училищна програма, защото изискват повече време за подготовка и представяне. Затова по-голямата свобода в обучението трябва да върви и с цялостна промяна на учебното съдържание. Определенията за видовете сложни изречения например лесно могат да се открият с едно търсене в Google. За разлика от уменията за участие в дебат или за качествено общуване с връстници и родители.

Изграждането на компетенции за реалния живот е и фокусът на промяната във финландската учебна програма, която тази седмица превзе медийното внимание. От следващата година учителите там ще обръщат повече внимание на преподаването на теми вместо предмети, на връзките между различните материи, на развитието у учениците на тези умения, които имат широко приложение. Освен традиционните предмети във финландските училища ще се преподават т.нар. феномени (интердисциплинарни теми) - например климатични промени, Европейски съюз, граждански общности - с идеята те да свързват различни аспекти от материала, да кажем, география с английски, и да са полезни за живота на учениците. А каква е целта на промените обяснява Ирмели Халинен, която ръководи разработването на учебната програма във финландския национален борд за образование: "Да развием училищата като образователни общности, да наблегнем върху удоволствието от ученето и върху сплотената атмосфера, както и да наложим автономията на учениците в ученето и в училищния живот."

Какво означава автономно училище

Училище, което се е превърнало в "разпознаваем център на ученическата, родителската и гражданската общност", където ученици, родители и граждани се чувстват спокойно и свободно споделят своите идеи за промени - от това кой коридор да се пребоядиса до как да се подобри учебният план. Така си представя автономното училище Диян Стаматов. За него училищната свобода е свързана, от една страна, с финансовото управление, от друга - с избора на учебен план, изграждането на политика за развитие и цялостна автономия на учителите. "Ръководя автономно училище вече пет години", отбелязва още Стаматов, а резултатите ясно се виждат. Училището се е разраснало от 800 до 1400 ученици, базата му е обновена, атмосферата е приветлива, родителите го предпочитат. Как се постига всичко това? Като целият учителски колектив работи в една посока, отговаря Диян Стаматов - "да сме стабилни, предвидими пред учениците и да правим максимално нови неща".

Забележителни резултати благодарение на добро управление и разчупване на традиционната система постига и средищното ОУ "Васил Левски" в пловдивското село Караджово. През последните години броят на преждевременно напуснали училището деца е сведен почти до нула, а екипът прави всичко възможно, за да може учениците да продължат и в гимназия. За директора на ОУ "Васил Левски" Красимира Благоева автономното училище е това, в което учебният процес е съобразен със спецификата на учениците и учителят има право на избор как да достигне държавните образователни изисквания. И в което системата за обратна информация до институциите е оптимизирана и се случва само онлайн. А директорът има възможност да назначава персонал, от който има нужда, като психолог, педагогически съветник или помощник-учител. "Бих намалила броя на учениците в паралелка с цел по-добро обхващане и ефективно индивидуално обучение за всеки ученик", допълва още Благоева, когато я питаме какво първо би направила, ако законът й даде повече свобода. Иначе в ОУ "Васил Левски" отдавна са разбрали, че всеки ученик има нужда от различен подход. Училището е въвело например повече отговорности за неформалните лидери сред децата, като това да взимат сутрин по пътя към училище някои от съучениците си или да имат ангажимент за реда в училищния автобус.

Докато за някои учители новият закон да е шанс да разгърнат още повече потенциала си, други са притеснени от отговорностите, които той ще им възложи. "В учителите има изключително голям страх от това какво ще се случи след това", признава Диян Стаматов. Причината е ясна - голяма част от преподавателите работят повече от 20 години по едни правила и смяната им води до притеснение от неизвестността, а в някои случаи и до пълно нежелание за промяна. Според Красимира Благоева друг проблем е, че висшите училища не подготвят правилно бъдещите учители - липсва например достатъчно реален стаж в училище. "На учителя му е необходима една много съвременна квалификация - не е нужно да му се четат лекции, а да му бъдат показани 5-6 практически положителни примера, които той би могъл да прилага", допълва Диян Стаматов.

Не помага и това, че в "йерархията на образователните институции учителят е на най-ниското ниво и е приеман като един изпълнител на държавните образователни изисквания, а не като творческа личност и като най-важен агент за прокарване на иновацията и предаването на знания в класната стая - поради свръхконтрол от много страни, включително и родителите", смята още Красимира Благоева.

Как да проработи свободата

За да може истинските ефекти от по-голямата автономия на училищата да се видят, тя трябва да върви с още ключови промени. Като това да се проверява реалният резултат от обучението в дадено училище, коментира изпълнителният директор на "Заедно в час" Евгения Пеева. Тя допълва, че мерките за промени в училището, за квалификация на учителите и за диференцирано финансиране трябва да са съобразени с реалните постижения на учениците, а не с бюрократични параметри, както е в момента. Според Пеева е важно също очакваните компетенции, които учениците усвояват за даден период, да се дефинират на етап, а не на годишна база. "Това ще позволи учителите да преценяват разпределението на учебния материал според началното ниво, специфичните нужди и способности на учениците в съответното училище", аргументира се тя. Така учители, които работят с по-изостанали ученици, ще могат да наблегнат на наваксване на пропуските в началото и постепенно надграждане до края на етапа, а по-напредналите ученици ще могат да задълбочат и разширят знанията си според техните нужди и възможности. Всичко това няма как да се случи и без адекватни и обективни външни оценявания в края на всеки етап, които да проверяват напредъка на учениците.

"Въпросът за автономията на училищата е пряко свързан с принципа на децентрализиацията", смята директорът образователни политики в "Институт за прогресивно образование" Мариана Банчева. Тя уточнява, че децентрализацията не е просто прехвърляне на отговорност, а споделяне на власт между автономни и равноправни участници. Когато във взимането на решения се включат родителите и местната общност, както и преките участници - учители и ученици, това изгражда и засилва връзките на отчетност на местно ниво по отношение на управлението на образованието, допълва Мариана Банчева. Тя отива и по-напред в това кои училищни процеси трябва да преминат в отговорностите на отделните училища - като броя часове и тяхната продължителност и броя деца в паралелка. В момента действат остарели наредби на здравното министерство, които определят например колко дълъг е учебният час и как да подредени предметите в един ден. "Това са измислени преди десетилетия нормативи, които отдавна са показали вредата върху развитието на децата в различните му измерения -  психическо, умствено, физическо", коментира Банчева и дава пример с това, че децата понякога се подготвят за пет различни учебни предмета в рамките на един ден, което е много по-трудно и води до много по-непълноценно учене, отколкото ако трябва да се подготвят за два.

Да не се отклоняваме от традициите на системата, призоваха някои депутати при разглеждането на закона в сряда. Всъщност точно това трябва да направим. Ако искаме училището да е място, където учениците ходят с удоволствие, където родителите им споделят идеите си, където учителите експериментират с нови преподавателски подходи и се чувстват добре от това.