На училище във фавелата

Рафаел Паренте разказва, че поради колониалното си минало и липсата на приоритетизиране впоследствие Бразилия не е изградила традиции в образованието. Това си личи и по ниските резултати, които учениците от страната показват на глобално ниво - на международните тестове PISA страната заема съответно 63-о място по математика, 59-о по науки и 57-о в категорията по четене от 74 държави, което я поставя в долната третина на изследването.

Това постепенно се променя. В десетилетието от 2001 до 2011 г. разходите за образование като процент от БВП на страната се увеличават от 3.5% на 6.1%. Федералният бюджет на страната обръща специално внимание на студентите, особено на тези, учещи STEM дисциплини (наука, технологии, инженерство и математика). Програмата "Наука без граници" е едно от бижутата на бразилската образователна система. Основана през 2011, тя е раздала над 100 хил. стипендии за обучение в чужбина на STEM студенти. Бразилците отиват на обучение от една до три години в чужбина, като в замяна трябва да се върнат, за да учат или работят в страната след това за същия период от време. Според Паренте, освен че обменят опит с водещи университети от целия свят, бразилските студенти имат възможността да опитат от живота навън, което им дава неповторима перспектива.

Проблеми на изключването

Но въпреки подобни прогресивни инициативи цялостното ниво на образователната система в Бразилия остава ниско. Средният разход на федералното правителство за студент е почти четири пъти по-голям от този за ученик, а парите за учителски заплати се дават от регионалните бюджети и никога не са достатъчни. А и животът във фавелите създава допълнителни трудности. "В огромна част от Рио де Жанейро властват паралелни структури, управлявани от наркомилиции. Но там продължават да работят училища и за да стигнем до тях, трябваше едва ли не да преговаряме с местните банди", казва Паренте.

Работата на подобно място е тежко както за учениците, така и за учителите. По думите на Паренте много от децата, свикнали с гледките на насилие, страдат от когнитивен блокаж и не познават никакъв друг начин да се справят с проблемите си освен насилието. От друга страна, учителите им нямат опита и възможността да мотивират децата, които често се нуждаят от специфична психологическа помощ, за да преодолеят травмите, нанесени им от средата.

Пътят на революцията

Образователният екип, в който участва Паренте, си поставя ясна цел - драстично намаляване на броя отпадащи и неграмотни ученици в Рио. Започват с нови учебни програми за всеки клас и предмет, програми за подкрепа на учителите и удължено учебно време и внимателно проследяват прогреса на всяко училище (всеки директор подписва договор с местната власт, в който се задължава с определени годишни цели). Ключов момент от стратегията на екипа е създаването на т.нар. училища на бъдещето, които са ръководени от няколко фундаментални принципа. Те предлагат специализирани грижи според нуждите на учениците, включително повече учители, психолози и медиатори, имат следучебни занятия, които помагат на децата да стоят извън опасната среда по-дълго, въвеждат повече практически уроци по природни науки, които ангажират вниманието и увеличават часовете по португалски и математика за изоставащите. Ангажират повече родителите и изграждат центрове за учене извън училище. Местните власти трансформират 155 училища в най-бедните и уязвими райони на града в "училища на бъдещето" и така подобряват представянето им, че някои от тях се качват на върха на националната класация.

С около 300 от най-ангажираните и отворени към експериментите с нови технологии учители Паренте създава и Educopedia - дигитална платформа за преподаване и споделяне на знание. В нея ученици и учители имат неограничен свободен достъп до онлайн ресурси и инструменти, свързани с учебната програма. Преподавателите могат да създават и свои учебни материали според нуждите на своите класове.

Но да внедриш нови технологии в училище не е решение на проблема само по себе си. Според Паренте равният достъп до технологиите, комбиниран с адекватно обучение за тяхното използване, е единственият начин да се преодолее дупката между децата от привилегировано потекло и бедните им съученици. "Иначе технологиите само ще разширят пропастта между тях", казва бразилецът. Днес дори и да живееш във фавела и да делиш спалнята си с друго семейство, имаш компютър и достъп до интернет. Това обаче не означава, че хората използват оптимално потенциала за развитие, който технологиите им дават. "Бразилците са пристрастени към социалните мрежи, почти всеки използва имейл и играе на игри във Facebook. Но това не означава, че технологиите се използват правилно. Компютърът се превръща в новия телевизор, в канал за бягство от реалността на бедността и насилието във фавелите", разказва Паренте.

Важна част от трансформацията е промяната на нагласите на преподавателите. Подобно на българските колеги и бразилските учители масово смятат, че те са в центъра на знанието, "разбират нещата" и ръководят учебния процес. Но в епохата на интернет това няма как да е така. "Учениците имат много повече доверие на Google, отколкото на учителите си", мисли Паренте. Според него новата задача на учителя не е просто да предава знанието, което е натрупал, а да бъде медиатор между многообразните източници на информация и учениците си, да ги мотивира да постигнат потенциала си и да създаде средата, където те ще имат възможността не само да се превърнат в професионалисти в избраната от тях област, а и да се развият като пълноценни личности. br />

Резултатите от продължилата четири години реформа са впечатляващи - 21 хил. деца преодоляват неграмотността си, а бягството от учебни часове намалява наполовина. Експерименталните училища постигат важна победа, но това не става случайно - учителите получават специални бонуси за доброто представяне на своите ученици, което ги мотивира да работят по-добре. А технологиите им помагат да ангажират любопитството на децата от проблемните региони и да ги държат по-далеч от улицата.

Реформата не спира дотук

Според Паренте все повече хора вече осъзнават, че днешният модел на образование е базиран на нуждите на доминираните от старата индустрия икономика и общество и не е подходящ за съвременната реалност - нови технологии, динамичен пазар на труда и постоянно променяща се среда. Затова и в своя най-нов проект - училищата GENTE, той се стреми да адаптира модела на учене към модерния свят. "Училището днес не се възползва достатъчно от научния прогрес в областта на психологията и неврологията. Децата в GENTE постоянно учат, постоянно преследват целите си, създават нещо ново във всеки момент. Дори пространството на училището е отворено и прилича на офис на Google", разказва бразилецът. Ключът на GENTE е в персонализираното учене според индивидуалните нужди и интереси на всеки ученик. Няма учебни часове и класове, както и традиционна класна стая. Преподавателят е ментор, а децата учат според собствения си ритъм на учене.

"Вярвам, че можеш да постигнеш резултат само ако седнеш на една маса с хората, но не ги караш да правят нещата, както ти искаш, а ги ангажираш в дискусия", казва Паренте. Затова, вместо да поучават учителите ветерани и да ги карат да заучават нови методи, Паренте и екипът му започват да променят отношението им към технологиите отдолу нагоре. "Попитахме ги какви технологии използват и от какво обучение се нуждаят, за да ги внедрят в класните стаи", дава пример той.

И признава, че когато е преминал от частния в държавния сектор, е осъзнал как ентусиазмът и изобретателността могат да се сблъскат с бариерата на публичните системи. "В частния сектор имаш пълната свобода да правиш всичко, което не е забранено, а в държавния - само това, което ти е предписано по закон", казва Паренте. По дефиниция публичният сектор спира иновациите, добавя той, но няма начин да мултиплицираш добрите примери по друг начин.