Да изядеш планетата Земя
Климатичните промени застрашават способността на земята да ни изхранва, предупреждава ООН. Налагат се спешни мерки, включително да променим диетата си
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
- Климатичната криза се задълбочава в резултат на интензивната експлоатация на земята и индустриалното животновъдство
- Това заплашва хранителните доставки в глобален мащаб, предупреждава доклад на ООН
- Налага се цялостно преосмисляне на това как отглеждаме и консумираме храната ни, но политическите битки няма да са леки
Милиони по света наскоро с изненада научиха, че любимите им телешки стекове са основната причина за пожарите, които унищожават амазонската джунгла в последния месец. Повечето от тях са предизвикани умишлено, за да се освободи земя за пасища. Световното търсене на месо непрекъснато расте, а Бразилия и други южноамерикански държави, в чиито граници попада тропическата гора, са сред най-големите производители и износители на говеждо и телешко. Освен чрез пожари Земята се разчиства съвсем легално и чрез сеч – в момента тя губи около 600 декара дневно, от 60-те години насам в Амазонка е изсечена гора с територията на Турция, като над 80% от новоосвободената площ е именно за пасища.
Макар да са само един от многото актуални проблеми на климатичната криза, пожарите в тропическата гора изключително добре описват сблъсъка между прегряващата и преексплоатирана земя и безхаберния човешки апетит (който в крайна сметка може да доведе до глад). Всичко е свързано: интензивното земеделие, индустриалното животновъдство и промишленото производство на храни изтощават земята и допринасят значително за глобалното затопляне. Унищожаването на горите намалява капацитета на планетата да поглъща излишните емисии. В резултат климатичната криза се влошава, екстремните събития зачестяват и застрашават хранителните доставки в глобален мащаб.
Именно за това предупреждава последният доклад от серията на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) към ООН, представен в Женева миналия месец. Той е подготвен от над 100 експерти от 52 страни и далеч не е първият, с който организацията посочва опасностите от климатичните промени. Но този път успя да привлече значително внимание, тъй като постави акцент върху силно чувствителната тема за рисковете пред изхранването ни. Помогнаха и атрактивните медийни заглавия от рода на "Вегетарианството може да спаси света от климатичната криза" или "Спрете месото в името на Земята!"
Дали тези заглавия са коректни? И да, и не съвсем. Индустриалното животновъдство действително е един от вредните за природата сектори. А глобална промяна на диетата, заедно с ограничаването на разхищението на храна и вода би помогнало значително в борбата с климатичната криза. С други думи, време е и Негово величество потребителят да поеме своята отговорност за това как и с какво се храни.
Но за жалост проблемите са много по-сложни и засягат не само производството на месо, но и управлението на целия земеделски и горски сектор. А решенията са твърде комплексни и не зависят само от потребителите. Все пак ефективен модел за противодействие има, но прозорецът за справяне със заплахата се затваря и трябва да действаме бързо, казват авторите на доклада.
Земя под гигантски натиск
Човечеството се е настанило изключително комфортно на Земята и експлоатира агресивно огромна част от нея (виж графиките). И й нанася огромни вреди - около една четвърт от ползваната земя е обект на деградация, причинена от човека, сочат данните.
Ето само някои от фактите:
- Скоростта, с която почвата ерозира заради интензивното земеделие, е от 10 до над 100 пъти по-висока от скоростта, с която се образуват почвите.
- Явления като прашни бури в земеделски земи, подобни на тези от 30-те години в САЩ (т.нар. Dust bowl период), се завръщат в засушаващи се региони.
- Емисиите от земеделие са около една трета от глобалните, като над 95% от метановите емисии идват от говедовъдство и на ориз, а емисиите от азотни торове са нараснали близо 9 пъти от 60-те години насам.
- За напояване в момента отива близо 70% от глобалната употреба на вода - двойно повече в сравнение с преди половин век. Все повече райони страдат от недостиг на вода и това се очертава да бъде мащабен проблем в най-скоро време.
Никога в историята експлоатирането на земята не е било толкова интензивно - населението гони 8 млрд души, а нещата тепърва ще се влошават. Според прогнозите в следващите десетилетия то ще надхвърли 10 млрд. души, преди да се стабилизира на тези нива. Това означава, че светът ще се нуждае от поне една четвърт повече ресурси. Всъщност повече, защото икономическият подем променя доскоро оскъдната диета в различни краища на света и изостря апетита - в последните 60 години дневният прием на калории на глава от населението е нараснал с една трета.
Тоест в следващите десетилетия земните екосистеми ще бъдат подложени на изключителен натиск, за да осигурят изхранването и благоденствието на всички тези хора. "Наближаваме кризисен момент, в който Земята започва да губи способността си да отглежда храната ни и да ни поддържа," казва пред NYTimes Адити Сен, старши съветник по климатични промени към организацията Oxfam.
Порочен климатичен кръг
Колкото повече увреждаме Земята и намаляваме способността й да поглъща парниковите емисии, толкова повече тя става част от порочен кръг и сама започва да допринася за климатичната криза.
Причината е, че сушата се загрява много по-бързо от общата земна повърхност (която включва земята и океаните - виж графиките). Затоплянето води до повече и по-продължителни екстремни събития - като например горещите вълни в Европа и пожарите в Арктика, на които станахме свидетели това лято. И повишава риска от засушаване и недостиг на вода на много места по света - включително и по Средиземноморието, към който район се причислява и България (какви са конкретните рискове за България - виж тук).
Някои от климатичните събития са дори унищожителни за така нужната ни Земя. Заради топенето на ледниците например крайбрежни зони потъват. А пустините в субсахарска Африка, Източна и Централна Азия и Австралия завземат все повече земя - повече от половин милиард души живеят в такива райони.
Какво означава това за храната ни
Климатичните промени разместват земеделските сезони и цикли, допринасят за намаляване на добивите, създават трудности с изхранването на животните, намаляват сладководните запаси и поставят биоразнообразието под допълнителен стрес.
Макар повишаването на температурите да е благосклонно за земеделието в някои доскоро студени региони, тези позитивни ефекти са значително по-малки от щетите. Затоплянето в Северна Европа и Северна Азия например не означава, че зърненият пояс може автоматично да бъде изместен, защото полузамръзналата доскоро земя просто няма нужните хранителни качества.
Промяната в климата носи и разпространение на болести по животните и растенията в нови територии, които имат потенциал да нанасят огромни щети. По-високите концентрации на въглероден диоксид в атмосферата сами по-себе си също влошават хранителните качества на посевите.
Потенциалният недостиг на храна без съмнение ще задвижи верижни реакции като бежански вълни, тъй като недостигът на храна ще засегне по-бедните части на света далеч повече от по-богатите, както и икономическа и пазарна несигурност, политически конфликти, войни.
"Особено опасно е това, че потенциалната хранителна криза може да се развие едновременно на няколко континента и така сериозно да уязви способността да реагираме", коментира пред NYTimes Синтия Росенцвайг от Института за космически науки "Годард" към НАСА и един от водещите автори на доклада.
Трудните решения
Докладът на ООН разглежда възможните пътища за справяне с очертаващата се криза с храните. Решения съществуват, макар да изискват сериозна преоценка на практиките и мащабите на земеделието, търговията и на поведението на потребителите в глобален мащаб, смятат анализаторите. "Един от най-важните изводи от доклада е, че има много мерки, които могат да бъдат взети днес. Те все още са ни на разположение", коментира и д-р МакЕли, професор по екология и друг водещ автор в доклада.
Те са разгледали различни модели и стигат до извода, че можем да противодействаме на кризата най-ефективно, като оптимизираме земеделието, така че да не се нуждаем от още земя. И нещо повече - оптимизацията трябва дори да освободи площи за залесяване с нови гори, които да се борят с въглеродните емисии.
Това може да стане чрез по-щадящо за земята и по-продуктивно земеделие - чрез нови технологии, по-ефективни системи и добър мениджмънт. Важно е и да се използват скритите резерви за производство - градско фермерство, вертикални градини т.н. Редом с това климатичните и пазарните рискове трябва да се минимизират с подходящи политики и регулации, а търговията с храни да стане по-подвластна на политики, отколкото на свободните пазарни процеси.
Важното в случая е двете жизненоважни за човека дейности – отглеждането на храна и залесяването, да не се конкурират за земя, тъй като това би довело до конфликти и би повишило цената на земята и продукцията.
Част от уравнението е и потребителското поведение, което трябва да стане по-отговорно и по-малко разхищаващо. Ползите от намаляването на месото в диетата например биха били значителни (виж текста на стр. 18). А промяната в поведението може и трябва да бъде насърчавана чрез регулации и информационни кампании.
Възможно ли е на практика
Да, но ще бъде трудно. Първо, защото решението изисква сложни междусекторни политики и координирани действия на международно ниво. Второ, големите разлики между държавите и регионите и различните степени, в които те са засегнати от климатичните промени, означават, че няма как да бъдат изготвени универсални мерки, което усложнява задачата.
Трето, различното политическо и икономическо развитие на районите и държавите прави синхронизирането на интересите предизвикателно. Някои от тях ще трябва да поемат по-голяма тежест от други, което ще донесе потенциални конфликти. Бразилия например ще бъде под натиск да ограничи говедовъдния си сектор и да възобнови така важната амазонска гора, с което тя едва ли ще бъде съгласна, особено със сегашния си президент - екоскептик Болсонаро. Всъщност подобни конфликти са познати - най-големите икономики в света спорят кой е по-голям замърсител на въздуха и кой трябва да приложи повече ограничителни мерки, заради което самите мерки се бавят.
И, четвърто, в държави с войни, междуетнически сблъсъци, тоталитарни и авторитарни режими, остра расова или полова сегрегация, е изключително трудно да се убедят различните групи да работят заедно в името на обща цел. В по-бедните страни пък проектите за ускорено развитие на икономиката често надделяват, въпреки че са вредни за природата.
Отделно много от мерките изискват и финансови ресурси, което ги прави непопулярни пред правителствата. На много места има и дефицит на умения, липса на стимули, липса на достъп до нови технологии.
Все пак "хубавата" новина е, че насищането с климатични екстремности води до значителен натиск над световните лидери за изготвяне на адаптивни политики и превантивни мерки. Все повече хора, организации и бизнеси се ангажират с темата и каузата. Правителствата рано или късно ще ги последват. Предвид темповете, с които средните температури се повишават, по-добре да е сега. Според някои анализатори крайъгълният камък от повишение на глобалната температура от 1.5 градуса по Целзий ще бъде достигнат в рамките на по-малко от две десетилетия. А оттам нататък научните модели водят все към неприятни за човечеството сценарии.
7 коментара
Мда, тия глупости ги пишеше Пол Ерлих още през 1960-те в книгата си The Population Bomb, която предричаше всевъзможни апокалипсиси. Е, нищо от нея не се сбъдна.
Водата намалява. През Август и Септември има дълъг сух период. Дърветата губят листата си по-рано и дори не пожълтяват а направо изсъхват. Дървета загиват от засушаването. Вероятно ще минат години преди осезаемо да се влоши сегашното положение, но процесът явно е започнал.
Една комисия към ООН предупреждава за храната, а друга всяка година публикува данни, според които световното производство на зърно и други храни постоянно расте. Ако авторката на статията се замисли малко щеше да стигне до извода, че именно интензивното земеделие (което в най-концентриран вид са вертикалните градини) е решението, а не проблемът. Примерно, в Бразилия за последните 10 години земеделските площи са се увеличили с 8%, а хранителната продукция с 30%. При модерни краве ферми ще има и по-малка нужда от пасища. Впричем в световен мащаб и зелените площи, и горските площи се увеличават. Ако се замислиш още повече, ще разбереш, че о ужас ГМО храните са също решение, а органичното земеделие трябва да бъде забранено - на по-голяма площ се произвеждат по-малко храни.
От времето на Малтус, че досега - как ще ни свършат ресурсите и ще измрем (ако не всичките, то поне “излишните”) от гладна и студена смърт. Спокойно, още повече ще се произвежда и добива, и още по-зелена ще става земята
Статията повтаря заклинания на една група шарлатани смучещи пари от ООН. Много от посланията в нея си противоречат, а някои факти са откровена лъжа. Например не е вярно че се увеличава броя на бедствията, наобратно е. Увеличава се само медийната истерия, вземете примера от актуалния ураган в Карибите, който помете само един остров но вече седмица е водеща тема. Още по-тъпо е как СО2 щял да подтиска растенията. Истината е обратна, растенията се чувстват най-добре при над 1000 ппм защото еволюционно са израснали при такива концентрации и дори в оранжериите се прилагат мерки на повишаване на концентрацията на СО2.
До коментар [#5] от "www":
Ами иди да живееш в такава оранжерия сред доматите, щом като не те притеснява повишаващото се ниво на CO2 и смяташ че се преувеличава с истерията.
Спешното, което се налага, е да променим идеала си, че смисълът на живота е да родим деца. Повече деца -по-богат живот. По-голяма къща - по-по-важни от останалите...
Когато станем 10 млрд., ще стане крещящо!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.