Свят

Как да постигнем Net Zero потребление в Азия

Отказването на континента от изкопаемите горива ще бъде трудно и скъпо

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Когато през октомври в апартамента ѝ в Дака спряло електричеството, първата мисъл на Сабина Йеасмин била за 17-месечната ѝ дъщеря. По това време на годината столицата на Бангладеш се изпълва с комари, пренасящи денга. Без работещ вентилатор или климатик г-жа Йеасмин не може да постави малкото си дете под задушаващата мрежа против комари.

Недостигът на дизелово гориво е извадил от строя резервния генератор. Дори цената на свещите се е увеличила четири пъти. Г-жа Йеасмин едва се сдържа да не заплаче.

Прекъсване на електрозахранването имаше в по-голямата част от Бангладеш - четири пети от 165-милионното население на страната остана без ток за седем часа. Фабриките спряха работа. Помпите в жилищните сгради престанаха да работят, лишавайки жителите от вода. Сривът в електропреносната мрежа беше краен симптом на недостига на електроенергия, причинен от геополитиката.

През последното десетилетие Бангладеш добави много мощности за производство на електроенергия, за да се справи с растящата си икономика, най-вече чрез изграждане на централи на природен газ, които работят с вносно гориво. Нахлуването на Русия в Украйна повиши цената на газа. Производителите на газ от Персийския залив дадоха приоритет на износа за Европа, която плаща най-високата цена, пред този за бедните страни.

Поглед в бъдещето

Проблемите, с които се сблъсква Бангладеш, са предвестник на бъдещи събития. През следващото десетилетие азиатските икономики ще бъдат най-бързо развиващите се в света. Търсенето на енергия в тях ще нарасне рязко. В същото време страните от региона вече са сред най-засегнатите от изменението на климата.

Цената на наводненията, сушите и горещите вълни само ще се увеличава. Същевременно наличието на изкопаеми горива е обект на политически капризи. Бъдещият успех на Азия и благосъстоянието на нейните жители, включително възможността да запазят осветлението, ще зависят от това дали тя ще успее да екологизира енергийните си доставки достатъчно бързо.

Бъдещият успех на Азия и благосъстоянието на нейните жители, включително възможността да запазят осветлението, ще зависят от това дали тя ще успее да екологизира енергийните си доставки достатъчно бързо.

Това е огромно предизвикателство. Прогнозите са, че до 2050 г. търсенето на енергия в десетте страни - членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), ще нарасне с около една трета от сегашното общо търсене в ЕС. Само Индия вероятно ще се нуждае от допълнителен капацитет, еквивалентен на този на днешния ЕС до 2040 г. В идеалния случай голяма част от това допълнително търсене ще бъде задоволено от възобновяеми енергийни източници. Въпреки това изкопаемите горива продължават да доминират в енергийния микс в региона. Тяхното господство е затвърдено чрез субсидии или политическо облагодетелстване.

В Индия, Индонезия, Малайзия и Филипините въглищата, най-мръсното от изкопаемите горива, продължават да са на първо място. Индия, третият по големина емитент в света след Китай и Америка, си е поставила за цел да постигне нулеви въглеродни емисии до 2070 г., две десетилетия по-късно от големите западни икономики. Но някои държави все още не са поели ангажимент.

Отказ от въглищата

Отказът от въглищата е приоритет. Въпреки че съществуващите въглищни централи ще бъдат необходими за осигуряване на стабилността на мрежите в региона през следващите години, изграждането на нови трябва да се забави. Китай, Япония и Южна Корея, които финансираха 95% от тези централи, обещаха да спрат финансирането им в чужбина, макар и с вратички.

Индия, Индонезия и Виетнам лобират за копиране на модела, изпробван в Южна Африка, където богатите страни предоставят безвъзмездни средства и евтини заеми за закриване на въглищни централи. Азиатската банка за развитие иска да съчетае помощта с частен капитал, за да рефинансира дълговете на въглищните магнати. Идеята е да им се позволи да получат парите си предсрочно, при условие че затворят централите си по-рано.

Що се отнася до новите източници на енергия, все повече надежди се възлагат на "зеления" водород, който се извлича от водата с помощта на възобновяема енергия. Той може да е в изобилие, но както технологията, така и инфраструктурата не са изпитани в голям мащаб. Въпреки това плановете са амбициозни. В района на Пилбара в Западна Австралия ще бъде изграден център за възобновяема енергия, който според поддръжниците му ще обхваща 6500 кв. км пустиня и ще има максимален капацитет 26 GW, за да се използва за производство на водород и амоняк (начин за съхранение на водорода и преносимост) за износ.

Слънчевата и вятърната енергия

Предвид несигурността, свързана с екологичния водород, засега слънчевата и вятърната енергия ще бъдат в центъра на енергийния преход в Азия. Една австралийска компания обещава подводна енергийна връзка на стойност 30 млрд. австралийски долара (18.7 млрд. щатски долара), която ще изпраща електроенергия от слънчеви панели в Северната територия на Австралия до Сингапур с помощта на 12 600 км кабели. Ако бъде завършена, както е обещано, до 2029 г. тя ще осигурява една шеста от електроенергията на града-държава.

Повечето азиатски проекти за възобновяеми енергийни източници ще бъдат по-малки по мащаб. Въпреки това кумулативното им въздействие може да бъде значително. Economist Intelligence Unit, дъщерна компания на The Economist, прогнозира, че делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на Азия ще се удвои от 15% на 31% до 2031 г. Делът им в Индия ще достигне 21% с 200 GW нови възобновяеми мощности, различни от ВЕЦ. Очаква се Китай да добави 700 GW такъв капацитет. Ръководителят на китайската агенция за планиране твърди, че само в пустинята Гоби ще бъдат изградени вятърни проекти с мощност 450 GW.

Прогнозите са, че до 2050 г. търсенето на енергия в десетте страни - членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, ще нарасне с около една трета от сегашното общо търсене в ЕС.

За да се осъществи преходът, ядрената енергетика ще трябва да бъде част от микса, както вече е в Китай. Бангладеш, Индия и Южна Корея също увеличават ядрените си мощности. Мащабното производство на продукти за зелена енергия в Азия ще помогне. Малайзия, Виетнам и Южна Корея са най-големите производители на соларни модули в света след Китай. Индонезия е най-големият производител на никел, жизненоважна суровина за батериите. Опитът на страната да модернизира преработката на никел и да насърчи установяването на производители на батерии от Южна Корея и други страни е забележителен успех. Тим Гулд, главен икономист в Международната агенция по енергетика, прогнозира, че никелът ще донесе на Индонезия повече приходи, отколкото въглищата някога.

Нуждата от огромни инвестиции

И все пак не всички проекти ще бъдат търговски жизнеспособни. По оценка на Азиатската инвеститорска група по въпросите на изменението на климата, която е клуб на представители на бизнеса, за откъсването на Азия от въглеродните емисии ще са необходими инвестиции в размер на 26-37 трлн. долара от сега до 2050 г. Ще са необходими безвъзмездни средства и субсидии от богатите страни, за да се стимулират частните инвестиции. Индийският министър-председател Нарендра Моди назова своята цена за постигане на нулеви емисии - 1 трлн. долара финансиране само до 2030 г. Това е десет пъти повече от годишната сума, обещана на всички бедни страни по Парижкото споразумение от 2015 г., от която досега е отпусната малка част. Бъдещето на Азия с ниски нива на въглеродни емисии зависи от резултатите.