Виола по пътя на бежанците

Тя прекарва новогодишната нощ на Лесбос, където стои на пост на плажа, гледайки в далечината за наближаващи лодки, пълни с хора. Слава богу, никой не се решава да прекоси тънката, но опасна, морска нишка в студената нощ, когато термометърът е паднал под нулата. Но това не означва, че притокът на хора е спрял заради лошото време. "Всеки ден през декември са пристигали групи от поне 250 души", казва тя. Завръщането на Виола към Лесбос през декември всъщност е само последната глава на едно почти едногодишно пътуване.

През Атина към Лесбос

Тя е завършила магистърската си степен във Виена преди малко повече от година. Започва работа към "Лекари без граници" в австрийската столица, но след няколко месеца разбира, че иска да е по-близо до "фронта" на бежанската криза. Намира организация, за която да доброволства. Няколко седмици по-късно е в Атина, откъдето започва доброволческия ѝ поход из Европа. "За да помогне, някоѝ трябва да не се чувства щастлив с начина, по който светът работи", казва Виола относно мотивацията ѝ да се заеме с доброволчество. Позитивното ѝ отношение и разказите ѝ променят мнението на някои от познатите и. С нея дори се свърза приятел, с който не е контактувала от години, за да ѝ даде 300 евро, с които всъщност купува одеялата и обувките за Димитровград.

По време на престоя ѝ в Атина през пролетта на 2015 г. тя помага в кухня, която сервира на бежанци и прекарва голяма част от времето си с група младежи от Южен Судан, които живеят от осем години в гръцката столица и вече са загубили надежда, че ще я напуснат. В Атина продължават интересните срещи - със сирийски актьор, който играел представленията си в столичен парк, с Худа, дъщерята на бежанци, достигнали до Швеция преди години, която се премества в Атина за да отвори център за социална дейност, както и с анархистка група… която събира дарения за бежанците.

По думите ѝ мобилизацията на доброволците в Гърция е била на много високо ниво през пролетта, въпреки опасенията заради финансовата криза. Макар правителството на "Сириза" да заема доста прогресивни решения относно бежанците, проблемите от преди остават. Бавни бюрократични процедури, бежанци, изоставени на островите, липса на транспортни средства и кораби…След като чува за заформящата се криза на остров Лесбос, Виола решава да прекара последните седмици от престоя си Гърция на първата линия. Пълни сака си с бебешки вещи и се отправя на 9-часовия път с ферибот към Лесбос. Докато корабът се приближава към острова, пасажерите гледат към красивия турски бряг в далечината. Виола пък търси с погледа си лодките с бежанци.

На острова, от където започва пътя към Европа

На Лесбос я чака странна комбинация от хора и събития. От една страна са пристигащите бежанци. От друга - международните доброволци, които са дошли да им помагат. А от трета - местните, които изобщо не им се радват, защото на острова идват по-малко туристи заради кризата. "Кметът на най-големия град на острова е от "Златна Зора", разказва Виола. Разбира се, това, че бежанците не се харесват на местните, не означава, че част от местното население не се възползват от новодошлите. Виола показва видео, на което когато гръцки рибари се впускат към лодките с пристигащи мигранти, но не за да им помогнат. "Те отиваха и сваляха двигателя от лодките. После просто продаваха моторите на турските каналджии на другия бряг!", спомня си Виола. Още повече, че транспортните услуги на острова са поскъпнали многократно и много хора се възползват от отчаяната ситуация, в която са поставени бежанците и от от готовността им да платят колкото им бъде поискано.

След като се настанява в евтина къща и намира организацията, за която е решила да работи, тя започва своя първи ден като хуамнитарен работник на фронтовата линия на бежанската криза. Всеки ден става в шест часа., за да отиде на плажа и да гледа за пристигащи лодки. Помага на семействата, които слизат от тях, раздава храна и вода и дава съвети как да продължат по пътя си, как да не бъдат подлъгвани за цените на транспорта.

Хуамнитарни проблеми

Основен проблем на Лесбос, по думите ѝ, е концентрацията на организации и усилия там. "Всички са на Лесбос в момента!", възкликва Виола. Според нея концентрацията на медийно внимание към острова играе лоша шега на останалите, по-малки (и малко известни) острови, които поемат бежанската вълна, без да разполагат с ресурсите на Лесбос. Тя на живо изпитва един от най-големите куриози в хуманитарната практика - организации, за които отчитането пред донорите им е много по-важно от услугите, които предлагат. "Благотворителността е вертикална, солидарността е хоризонтална", казва Виола. "Хората мислят, че доброволчеството е някакъв нов вид инициатива на ЕС, при която ти плащат, за да помагаш. Учудват се, когато разберат че сама събирам средствата за пътуванията и за престоя си", казва Виола. Самата тя не харесва класичеката концепция за доброволчески труд: "Когато в Сирия падне бомба и хората отидат да търсят оцелели в отломките - те доброволци ли са? Или доброволчеството започва от границите на Европа?", пита риторично тя.

Виола има специално отношение към платените доброволци и професионалните хуманитарни организации. Разказва за шофьорите на Международния комитет за спасение, които са много по малко ангажирани от доброволците. "Гледат на дейността си като на работа - от 9 до 5", казва тя. За разлика от тях, хората, които не гледат на работата с бежанците като на задължение имат много по-различно отношение към тях. Виола разказва за британското семейство, което отдава двора си за склад на една от множеството доброволчески организации, опериращи на острова, както и гръцкия ресторант, който раздава сандвичи на преминаващите бежанци.

Многоцветните емоции на доброволеца

Виола е видяла и добрите, и лошите страни у отделните бежанци и затова мнението ѝ за хората е балансирано. "Сирийските паспорти се крадат масово, защото те дават по-голям шанс за статут", ракзазва доброволката. Кара се на хората, които се опитват да излъжат системата и да вземат повече одеяла или сандвичи, защото знае, че няма да останат достатъчно за другите. "Виждала съм много алчни хора сред бежанците, както и много благородни хора", разказва Виола. От разговорите с тях е стигнала до извода, че несигурността тласка хората да продължат напред пътя си възможно най-бързо, а страхът да не бъдат затворени границите ги отчайва. Бежанците също са помагали на Виола, когато е била болна в Атина, носи ли са ѝ храна и лекарства. Деца ѝ подаряват рисунки и други дребни подаръци, която тя пази и до сега. "Повечето от тези хора не искат да бъдат третирани като някой, който се нуждае от помощ", казва Виола.;

Една нощ, когато замръква с група бежанци край скалите между два бежански лагера на Лесбос, Виола преживява един от най-тежките си моменти. Тя гледа как майки с деца, бременни жени и мъжете им се свиват край скалите, без одеяла и без никоя организация, която да дойде и да им помогне. "Тази вечер, докато ги гледах как заспиват, разбрах, че не мога да направя нищо повече за тези хора", припомня си Виола. Разказва, че за доброволците от Лесбос, с които поддържа контакт, е изключително трудно да се върнат към нормалния си живот и работа. Същото изпитва и самата тя когато се връща от Сърбия през есента. "Не можех да си легна в удобното легло и да се правя, че нищо не е ставало", споделя Виола. Успява да се справи със стреса, като се среща с психолог, който се оказва "ветеран" от войната в Косово и е изпитвала същото чувство по време на предишната голяма бежанска криза.

Виола е само една от многото доброволци, които в последните месеци безвъзмездно отдават своето време, за да помогнат при посрещането на хилядите бежанци. Тя завършва разказа си с тези думи: "Мога да кажа само, че тази криза е част от епохата, в която живеем. Преди пет години се чудих какво ли щях да правя, ако се бях родили няколко поколения по-рано - по време на Желязната завеса или на Втората световна война. Сега ми се е отдал случай да видя как бих реагирала в подобна ситуация - дали да бъда мълчалив наблюдател, или да заема позиция? Всеки е свободен да преследва мерките, които смята за адекватни, но мисля, че е изключително важно повече хора да правят нещо и да не отвръщат поглед."