Проучване: Над 50% от българите изпитват трудности при справянето със стреса

Това показват резултатите от скорошно проучване, проведено от "Капитал" и InManagement

Светлана Митрова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

На 30 септември се проведе онлайн събитието на "Капитал" и "Кариери" Mental Health in the Workplace, което е част от предстоящия на 28 октомври форум The Future of Work Summit. Сред участниците беше Слави Стоев, организационен психолог и партньор в консултантската компания в областта на организационното развитие InManagement. Той представи резултати от онлайн проучване, което проведе през септември в съдействие с "Капитал". В проучването Workplace Mental Health in the post-Covid-19 era: The local realities взеха участие 384 души:

По позиции

- 220 души на експертна позиция

- 120 души среден мениджмънт

- 51 души висш мениджмънт

По модел на работа

- 135 души на смесен задължителен модел

- 88 души с право на избор

- 86 души на задължително присъствен

- 84 души на изцяло дистанционен

Моментната снимка на общото психично благополучие на запитаните в проучването показва, че хората имат относително запазено усещане за свързаност с околните, усещане, че социалният им кръг може да им оказва подкрепа и вътрешна увереност и че могат да помагат на хората във вътрешния си кръг. Сравнително висока стойност запазва и личното усещане за ефективност - работещите имат увереност, че могат да постигат значимите цели в живота си. Обща тенденция, която се откроява в проучването, е, че над 50% от хората не могат да се отпуснат, т.е. изпитват трудности при справянето със стреса. Същият брой хора съобщават негативната тенденция, че не могат да се откъснат от негативните си мисли.

Резултати спрямо позиция

Служителите на ниво "експерт" споделят, че имат около 50% по-малко усещане за личната си значимост спрямо хората на висши ръководни позиции. Резултатът е донякъде закономерен, тъй като мащабът на въздействие върху околните до голяма степен определя усещането за значимост и личен принос. Именно създаването на подобно усещане у служителите е голямо предизвикателство за лидерите в компаниите. Средният мениджмънт е с най-оптимистични нагласи за бъдещето.

Резултати спрямо модела на работа

Хората, които споделят, че са работили изцяло дистанционно през последните 18 месеца, дават най-ниски нива на позитивни емоции. Преобладаващата част от тях посочва неудовлетвореност от нивото на позитивни емоции, които преживяват. Обяснение за това може да се търси в това, че работните контакти много често са и източник на позитивни емоции. Ограничаването на този източник на позитивни емоции заедно със затварянето вкъщи със служебни задачи по голяма вероятност е една от причините за тези резултати.

Дистанционно работещите също така дават два пъти по-ниски резултати по концентрация. Изследването потвърждава тезата, че работата от вкъщи, съчетана с всички останали битови предизвикателства и интензивната онлайн комуникация, до голяма степен атакува способността за концентрация.

30% от хората, които са работили дистанционно през последните 18 месеца, имат усещането, че не са постигнали желаните резултати. Способността да се прави самооценка за това до каква степен желаното е постигнато е съществено важна от гледна точка на психичното благополучие.

Изцяло дистанционно работещите дават по-ниски резултати на отчитане на позитивни събития и преживявания в работната среда. Дистанцирането от колегите както в личен, така и в професионален план е най-вероятната причина за тези данни. От друга страна, хората, които работят изцяло от офиса, отчитат най-високи нива на ефективност, тъй като изпитват удовлетвореност от постигнатите резултати.

Хората, работещи в смесен режим на работа, отчитат най-високи нива на социален живот вероятно защото не са загубили нито възможността за комуникация с колегите, нито с приятелите си.

Вътрешен работен живот

С най-ниски стойности е категорията за оценката на емоционалната среда. Зад това стоят няколко основни причини: повишаване на конфликтите заради бързата реорганизация на работната среда и спадът на общото позитивно преживяване сред колегите. Сред отговорилите:

65% смятат, че по-скоро не се налага да полагат допълнителни усилия за постигане на желания резултат.
75% по-скоро не са намалили ангажираността си.
85% имат усещането, че се справят с работните задачи.
Едва 25% от хората на експертни позиции не одобряват реакцията на работодателите си към настъпилите промени в началото на кризата.
⅓ от всички анкетирани смятат, че промените са намалили шансовете им за бъдещ просперитет.

Други важни резултати са:

Голям процент от хората, които са били задължени да работят в офиса по време на пандемията, смятат, че работодателят им не се е справил добре с управлението на промените.
67% от всички анкетирани смятат, че са успели да се самоуправляват.
65% от задължените да работят в офиса имат усещането за влошена способност да управляват баланса личен - професионален живот.

Оценката на заинтересоваността от страна на работодателя към психичното благополучие на служителите

Резултатите показват, че служителите оценяват ниско заинтересоваността на работодателя към психичното им благополучие, като в същото време 44% от висшия мениджмънт смята същото за отношението на служителите към тяхното психично благосъстояние. Това показва, че на различните нива в екипите има нужда от комуникацията по проблемите, свързани със психичното здраве, и това е посока, в която трябва да се работи.

По повод Световния ден на психичното здраве (10 октомври) "Капитал Кариери" създаде "Календар за психичното здраве - октомври 2021 г.". Всяка седмица читателите могат да открият в него дребни, но положителни жестове, които могат да направят към себе си или към близките и колегите си, така че да намалят стреса в животите им. Вижте съветите до 15 октомври и очаквайте още всяка седмица до края на месеца: